България търси възможност за запълване на газохранилището в Чирен и осигуряване на LNG заедно със съседните държави

Има достатъчно количества горива и са предприети мерки за гарантиране на доставките. Няма намаляване на налягането по отношение на преноса на газ по трасето с „Газпром“. Ако ситуацията на международните пазари се изостри може да се наложи страната ни да спре износа на електроенергия. „Като защитен механизъм, при реален системен риск“. Това съобщи на пресконференция министърът на енергетиката Александър Николов. По думите на министъра, БЕХ в лицето на министерство на енергетиката е предприело мерки за гарантиране на доставките като една от тях касае спиране на извеждането на газ от газохранилището в Чирен и осигуряване на алтернативни доставки на синьо гориво, когато цените позволяват.

Министърът обясни, че ситуацията се следи „на часова база, поради една проста причина – производството на електроенергия не зависи от природен газ, а за Европа това не е така, тоест цените, това, което се вижда на графиките и поскъпването на природния газа ще продължат да се повишават да се движат нагоре в Европа.

В момента България балансира целия регион. Ние сме нетен износител на електроенергия и продължаваме да бъдем такъв. Наблюдаваме всичко, което се случва и при определени рискове, свързани с намаляване на доставките на природен газ ще направим всичко възможно да ограничим инфлацията през цените на електроенергията и да се задържи максимално количество електроенергия в България.

Още нещо, това, което се каза за Чирен, целта да удължим добивния сезон е да гарантираме до последния възможен ден доставките – първо за отопление, второ – за критичната индустрия и за рафинерията. Тъй като природния газ е необходим и за гарантиране на производството на всички бензинови и дизелови горива. В момента, в който отоплителния сезон приключи, ценовия натиск към системата ще намалее. С екипа заедно с експерти от КЕВР, както и с Булгаргаз и Булгартрансгаз с всички дружества под шапката на БЕХ се прави ежедневен мониторинг на потенциални доставки, цени на LNG, излишъци от региона и т.н.“, каза Николов. Преди това той обясни, че тегленето на синьо гориво от подземното газохранилище в Чирен (ПГХ Чирен) е ограничено. Днес този въпрос бе обяснен и по време на заседанието на КЕВР.

В отговор на въпрос на 3eNews какво се предвижда по отношение на „Газпром“ предвид изтичащия договор в края на тази година и предстоящия сезон за запълване на газохранилището в Чирен, министърът обясни, че се работи по възможността трите държави – България, Румъния и Гърция да действат съвместно.

„Булгаргаз разполага с договор до края на годината. Съответно, ако живеехме в ситуация, която е нормална за Европа, тоест ако нямаше война, преговорите с контрагента трябваше да започнат веднага през настъпване на втората половина на настоящата година. Искрено се надявам, че в съвсем скоро време ще има яснота и конфликтът ще бъде прекратен. Какво ще бъде отношението на ЕС относно отношенията с Русия в енергийно отношение, това предстои да видим. Относно запълването на Чирен, това, което е направено е, че текущо изследва общия размер на консумация на всички наши съседни държави. В детайлна комуникация сме с Гърция и Румъния, което да ни позволи потенциално да планираме по-високи обеми за трите държави, които да включват доставка на LNG, ако и в случай на необходимост. В допълнение с партньорите от Азербайджан говорим за допълнителни количества и за изпълнение на договора в цялост. Ще бъдат водени разговори с всички наши съседни държави, от които зависи потенциалната инфраструктура за доставка, най-вече Гърция и Турция, относно свободни капацитети на съответните терминала в средносрочен и дългосрочен план. Основния риск, който би произтекъл от подобно стечение на обстоятелствата е най-вече цената на ресурса. За да може този риск да бъде избегнат са точно тези действия, които се предприемат с Гърция и Румъния, за да има по-големи обеми и да се спести от мащаба“, каза енергийният министър.

По отношение на настоящата ситуация, Николов обясни, че количествата, с които „Булгаргаз“ разполага в газохранилището са разпределени така, че да обезпечат текущо, в максимална степен технически добив на газ, както за месец март, така и за месец април. Ще рече, че добивния сезон е удължен с още един месец, каза Николов. В случай на преустановяване на доставките от „Газпром експорт“, това ще позволи изпълняване на доставките към систематичните дружества.

В допълнение към търговската си политика, „Булгаргаз“ ще търси възможност и за доставка на количества от втечнен природен газ (LNG) в случай на преустановяване на доставките от „Газпром експорт“.

Към момента обаче, както обясни министъра получените предложения не отговарят на изискванията на газовото дружество, така че да са в интерес на потребителите на газовото дружество. Затова са приети най-ниските ценови предложения от съществуващи други партньори. По този начин, това което се получи не само ще гарантира потреблението на страната през близките месеци и няма да увеличи драстично цената на природния газ.

Това не означава, че „Булгаргаз“ ще спре да търси природен газ на по-ниски цени и при настоящите геополитически рискове, допълни той.

Министърът коментира и възможността за преразглеждане на политиката по отношение на въглищните централи. „Очевидно е, че това е до някаква степен приложима и необходима мярка“, каза той, като постави под въпрос възможността да се случи поради важни регламенти на ЕС.  

„Достъпът до финансови пазари също би следвало да е под въпрос, заради повишаване на цените на въглеродните емисии. Относно политиката мисля, че е ясно, че първата функция на електроенергийната система е стабилност. Ако има нарушени доставки от „Газпром експорт“ към Европа, това със сигурност ще доведе до доста последици към  Европа, не толкова към България, но България, бидейки част от един пазар също ще понесе негативни последици“ каза министъра. От тази гледна точка той обясни, че ако се наложи изваждане на някои газови централи заради газовите доставки, то това може и „да доведе преразглеждане на позициите относно въглищните централи. Тези условности зависят от войната в Украйна“, като изрази надежда от бързо завършване. В този аспект Николов изрази и предположение по отношение на спада а цената на емисиите, че най-вероятно това е заради „ изтегляне на капитали заради рисковия профил и случващото се в Украйна“.

Александър Николов обърна внимание и на ситуацията на пазара на петрол, по оjношение, на който бе категоричен, че има достатъчно количества.

Министърът отхвърли идеята, че отварянето на държавния резерв може да успокои цените на бензиностанциите като направи разлика между отварянето на държавния резерв на САЩ и други страни, които предприеха подобна стъпка. Той обаче обърна внимание на това, че цената и на петрола и на газа са структуроопределящи за „Булгаргаз“ в частност по отношение на дългосрочните договори, както с „Газпром експорт“, така и с азерския доставчик.

В тази връзка посочи разликата между цената, както на петрола, така и на газа през миналата и настоящата година – 68-72 долара за барел за сорт Brent през миналата година и 111 долара за барел за 3 март тази година и съответно 70 евро за MWh при газа и 160 евро за MWh през тази година. „Да ще има негативен ефект, който изцяло в геополитически аспект“.

Допълнителен негативен ефект има и от разликата евро-долар от началото на февруари.

Министърът на енергетиката в рамките на пресконференцията изрази възмущение от вчерашни публикации в някои медии относно цените на горивата, опашките по бензиностанциите и политиката на правителството.