НАЧАЛО » българия

Търговските вериги: Честа смяна на законите, бюрокрация, недобър диалог с държавата – основни проблеми за бизнес климата

Положителното са ниските данъци, отличният интернет, увеличаващата се покупателна способност, смятат в Сдружението за модерна търговия

fb
3E news
fb
22-07-2021 11:14:31
fb
Източник: СМТ

Повечето от големите търговски вериги у нас дават сравнително ниска оценка на бизнес климата в страната. Основните причини за това са недобро и често промденящо се законодателство, противоречивото му прилагане от страна на съдебната система, бавно правораздаване, бавна и бюрократична администрация, пълна липса или проблемни електронни сулуги, честа липса на адекватен диалог между държавата и бизнеса и др. Това показват резултатите от анкета, проведена в рамките на миналия и този месец, сред членовете на Сдружението за модерна търговия (СМТ), в което членуват Billa, Deichmann, dm, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage, ПроМаркет, T MARKET, Фантастико и Хиполенд.

Все пак бизнес климатът в България, според тях, има и положителни характеристики. Такива са стабилната макроикономическа рамка, ниската инфлация, фиксираният валутен курс на лева към еврото и членството на страната ни в ЕС и НАТО. Големите търговски вериги оценяват положително още ниските данъци, отличното интернет покритие и IT инфраструктура, постепенното увеличаване на покупателната способност на българите.
Като цяло бизнес климата в страната е оценен с 3,2 по скалата от 1 до 6, където 1 е „силно неблагоприятен“, а 6 – „отличен“. Като един от основните проблеми анкетираните посочват несигурната и непредвидима среда. Пример за това е практиката да се налагат административни промени в движение и в много кратки срокове, без дългосрочна перспектива и без оценка на последствията върху бизнеса, с което управляващите предизвикват непланирани и неоправдани разходи за компаниите.

На въпроса „Как оценявате качеството на законодателния процес по отношение на бизнеса в България?“, анкетираните са дали средна оценка от 2,7 по скалата от 1 до 6, където 1 е „изключително ниско“, а 6 – „отлично“. Като основни недостатъци са посочени липсата на диалог и предварителна оценка на въздействието при приемане на важни нормативни актове. Като примери в това отношение са посочени Наредба № Н-18 (за фискалните устройства на търговците – бел.ред.) и последните промени в Закона за защита на конкуренцията. В първия случай бизнеса бе натоварен с разходи, значително надхвърлящи разчетите на държавата. Във втория съществуват основателни опасения, че Комисията за защита на конкуренцията от регулатор се превръща в инструмент за унищожаване на бизнес. Анкетираните са особено притеснени от популистки инициативи като Постановление на Министерски съвет №70 от 2020 г. (задължваща търговските вериги за хранителни стоки да продават определени количества българска продукция – бел.ред.), заради което бе започната и наказателна процедура от страна на Европейската комисия срещу България.

Работата на администрацията по отношение на бизнеса получава оценка 1,7, като причините за това са комплексни. Заради неясни нормативни текстове съществува разнородна и противоречива интерпретация на закони от страна на регионалните звена на различни регулатори (Българската агенция за безопасност на храните, Инспекция по труда, Комисията за защита на потребителите и др.). В резултат на липсата на централизираност и единност на проверките се засилва административната тежест върху изрядните компании, смятат членовете на СМТ.

По отношение работата на администрацията се изтъкват и други слабости. Не се спазват принципите за комплексно административно обслужване, като често се изисква представяне на документи или информация, за които са налице данни, събирани или създавани от извършващия услугата орган, или такива, с които последния би могъл да се снабди по служебен ред от други институции. Затрудненията в работата с администрацията се дължат и на дефицита на професионалисти в нея. Според анкетираните е необходимо държавата да инвестира в изграждането и задържането на компетентни служители, а техният професионален път да зависи изцяло от качествата, опита и образованието.

По отношение работата с администрацията се изтъкват и позитивни примери като възможността за електронно подаване на редица документи към НАП, НСИ, БНБ с е-подпис.

Ефективността (бързина и справедливост) на правораздавателната система в България по отношение на бизнеса е оценена с 3,2. Като основни слабости се посочват липсата на специализация по съдебни дела, натовареността на ключови съдилища, нуждата от уеднаквена съдебна практика. В резултат често се стига до противоречиво произнасяне по сходни казуси, което създава у бизнеса чувство за несигурност и непредвидимост.

За да се създадат условия за чувствителен ръст на икономиката, е необходима системна работа в посока предвидимост и стабилност на процесите и следването на дългосрочна визия за развитие. Според членовете на сдружението на търговските вериги са необходими: адекватност и умереност на нормативната уредба; бързина и прозрачност на всички процедури, свързани с инвестиционния процес; правораздаване в разумни срокове; създаване на работеща електронна администрация, която да е централизирана и лесно достъпна. Особена грижа трябва да се обърне на образованието и привеждането му към нуждите на частния сектор.

„От СМТ заявяваме своята готовност да подкрепим с опита и експертизата си всички действия на законодателната и изпълнителната власт, които биха довели до подобряване на бизнес климата в страната“, казва изпълнителният директор на СМТ Николай Вълканов.

Бизнес климат
СМТ
търговски вериги
плюсове
минуси
законодателство
администрация
съдилища
данъци
интернет
държава
покупателна способност
По статията работи:

3E news