Служебният премиер: България трябва в обозрим срок да вземе решение за строеж на нова ядрена мощност

България в обозрим срок трябва да вземе решение да строи нова ядрена мощност. Това заяви в Народното събрание служебният премиер Стефан Янев. По думите ми е необходимо да се вземе решение - искаме или не искаме да строим допълнителна централа, дали ще е на площадката на "Белене" или "Козлодуй". Служебният премиер изрази мнението, че „България трябва да вземе решение в обозрим срок и строителството на нови ядрени мощности трябва да започнат“.

Той бе категоричен, че в основата на икономиката ни стои енергетиката. Затова и на България ѝ е необходима стратегия за развитие на енергийния сектор, според която да стане ясно дали искаме или не да развиваме икономиката, индустриалната база, както и как да се внедряват ВЕИ, които зависят от капризите на времето.

Ядрената технология е доказана, от гледна точка на енергетиката и е най-надеждната база с предсказуем ресурс. Нужно е решение дали ще строим допълнителна централа – имаме различни предложения както за АЕЦ Белене или на площадка в АЕЦ Козлидуй, обясни премиера Янев.

Той коментира още, че проблемите в ТЕЦ "Марица Изток" 2 са изключително остри и за периода на служебното правителство въпросът с пропуснатите възможности по отношение на бъдещето на тази централа не може да бъде решен. През 2020 г. България се е присъединила към онзи праг на поносимост на въглеродните емисии, който е приет за ЕС - декарбонизация от порядъка на 55 процента. Това решение предопределя невъзможността в момента да се коментира и договаря продължаване на живота на ТЕЦ "Марица Изток" 2, посочи той. Янев отбеляза, че други европейски държави предоговарят оставането на този вид въглищни централи. Той коментира, че предстои много сериозен дебат и следващото правителство трябва да е готово да участва в този дебат компетентно.

По отношение на „Булгартрансгаз“ и строителството на газопровода Балкански поток служебният премиер обясни, че в момента се изготвя доклад на надзорния съвет. От компанията вече твърдят, че взетите заеми вече „са в режим на възвръщаемост“. В момента Министерство на енергетиката извършва анализи и се надяваме, че в близките дни ще има повече яснота по въпроса.

Стефан Янев коментира, че инфлацията трябва да се наблюдава, защото е възможно в края на годината да се наложи нова актуализация на бюджета. Това е въпрос, който трябва да се наблюдава много внимателно и следващото служебно, извинявам се, редовно правителство, подкрепено от парламента, трябва да има готовност да адресира именно този проблем.

На въпрос за въвеждането на еврото, служебният министър-председател коментира, че трябва да има информиран дебат и оценка на икономическото развитие.

Картината по отношение на държавните финанси през май месец беше меко казано притеснителна, обясни още служебния премиер. „Министърът на финансите направи преглед на състояние на държавата и съответно приходи и разходи и необходимост от актуализиране на държавния бюджет. Картината, която е заварил министърът на финансите по отношение на държавните финанси, през май месец беше меко казано притеснителна", заяви Янев.

"Установено е несистемно събиране на данъчни постъпления, премахнат е последващ контрол на фирмите в страната, което позволява да се натрупат огромни дефицити в системата. Държавният бюджет на Р България за 2021 г. в първите дни на служебното правителство установихме, че голяма част от възможността за преструктуриране на бюджета, за разходи, които не са заложени в закона, е бил изразходван в първите четири месеца на годината. За мерките 60 на 40 и допълнителните 50 лв. към пенсиите, парите, заложени в държавния бюджет за цялата година, бяха изразходвани към април и края на май", каза Стефан Янев.

Той отчете, че голяма част от възможността за преструктуриране на бюджета е била изразходвана в първите четири месеца на годината - за мярката "60 на 40", за добавка за пенсионерите през април, за мерки по заетост. Изразходвани са били около 117 млн. лева за мярката "60 на 40", около 105 млн. лева за добавката от 50 лева за пенсионерите през април, 120 млн. лева за финансиране на мерки по заетост.

Само през 2020 г. държавата е платила на частни фирми 15,8 млрд. лева, от които 3,4 млрд. лева са платени на седем фирми. През тази година за първите четири месеца три фирми са получили 1,3 млрд. лева публичен ресурс, коментира премиерът относно концетрацията на публични средства.

Янев каза, че е било установено огромно разходване на държавен ресурс по отношение на т.нар. ин хаус поръчки. Само за периода от началото на 2019 г. до края на април 2021 г. по този метод са възложени дейности на стойност 8,6 млрд. лева, добави той. По думите му, рекордьор е Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, която е възложила дейности за 2,4 млрд. лева на 55 частни компании и 3,1 млрд. лева на държавната фирма "Автомагистрали", без тя да има необходимия капацитет да извършва тези дейности, които след това са били превъзложени по непрозрачен. Янев отбеляза, че "Автомагистрали" са сключили договори за 5,5 млрд. лева без обществени поръчки.
Той посочи, че АПИ са сключили договори за ремонт и поддръжка за над 1,6 млрд. лева за 2021 г. при одобрен бюджет за годината за 382 млн. лева и са поели допълнителни ангажименти за 2022 г. за 1,3 млрд. лева. Мотивацията е била - "необходимите средства да бъдат осигурени чрез целево финансиране - ПМС". АПИ нарежда на правителството как да поеме тези разходи чрез правителствени постановления, коментира Янев. По думите му, тази практика е била използвана последните две години. Той посочи, че над 60 сигнала са подадени към прокуратурата за АПИ.

За краткото време на служебното правителство успяхме да запазим финансовата стабилност и да подобрим събираемостта, за да може парламентът да вземе решение за преструктуриране на бюджета и увеличаване на социални плащания, отчете служебният министър-председател.
Само от Националната агенция по приходите /НАП/ се очакват над 1 млрд. лева и допълнително от Агенция "Митници" - около 500 млн. лева, така че в проекта за актуализация на държавния бюджет, който ще ви бъде представен съвсем скоро, спокойно могат да се предвидят около 1,8 млрд. лева допълнителни разходи за преизчисляване на пенсиите, за добавки за пенсионерите под линията на бедност, както и за посрещане на евентуална нова Ковид вълна през есента, отбеляза Стефан Янев.

Вероятността да има избори 2 в 1 или поотделно избори през есента не е въпрос на политическо решение, който е заложен в бюджета. В предложението за актуализация на бюджета са заложени достатъчно пари, които да осигурят и двата възможни сценария за провеждани на избори. Това каза служебният премиер Стефан Янев в отговор на въпрос на "Има такъв народ" с кои партии е била съгласувана актуализацията на бюджета и затова ли в нея е заложено избори 2 в 1.
Служебният премиер отговори, че актуализацията на бюджета е била обсъдена със социалните партньори и с редица партии и помоли да не се влага политически контекст, че в актуализацията на бюджета се залага един или друг сценарий.