Петкова: Проектът за АЕЦ "Белене" няма как да се случи без компанията "Росатом", тя е конструктор на проекта
Възможността за заявяване на интерес за придобиване на миноритарно участие в бъдещата проекта компания за АЕЦ „Белене“, както и/или за закупуване на електрическа енергия от бъдещата електроцентрала се налага, поради изискванията на парламента по проекта за бъдещата АЕЦ да няма държавна гаранция и дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от страна на държавата. Това обясни в сутрешния блок на телевизия Би Ти Ви министърът на енергетиката Теменужка Петкова във връзка с официалното съобщение от понеделник за стартиране на процедурата за избор на стратегически инвеститор.
„Няма как да се движим извън рамките на процедурата, определена от Народното събрание“, обясни енергийният министър. Тя допълни, че процедурата е достатъчно гъвкава и ще даде възможност за преговори със съответните кандидати.
Енергийният министър обясни също така и изискването за блокираща квота в бъдещата проектна компания. По думите й не е необходимо тази блокиращо квота да е 34 %, може да е и по-малка, но е възможност за участие от една страна на НЕК в целия процес и от друга за възпиращо въздействие по някои теми.
Освен това Петкова обясни, че проектът няма как да се случи без участието на руската корпорация „Росатом“, тъй като тя е конструктор на проекта. Тази подробност е изяснена в поканата и бъдещите стратегически инвеститори ще трябва да приемат това условие. Колкото до това дали ще участва и в изграждането като стратегически инвеститор е още неизвестно. „Росатом“ винаги е казвал, че подкрепя този проект. Очакваме да видим в рамките на заявлението как“, каза Петкова. Тя уточни също така, че оборудването, доставено на площадката на АЕЦ "Белене" се съхранява според изискванията на производителите.
По отношение на искането за нотификация от ЕК, министърът на енергетиката обясни, че такава ще се иска за инвестиционната част, но не и по отношение на техническия проект.
В отговор на въпрос на водещия, че нещо стане и АЕЦ „Белене“ не се случи дали е възможно реакторите да бъдат изградени на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, министърът обясни, че „теоретично е възможно“. Освен това обаче може да загубим 1,3 млрд. лв. ако се осъществи строителството само на един блок. Това означава отписване от активите на НЕК на 1,3 млрд. лв. , каза тя.
Петкова съобщи, че срокът за избор на стратегически инвеститор е индикативен и започва да тече от датата на публикуване на поканата в официалният вестник на ЕС.
Енергийният министър коментира и проектът за разширение на газопреносната система.
Тя изрази несъгласие с твърдението за „американски самолети срещу руски газ“. В коментар на енергийните проекти, в частност за разширението на газопреносната система, тя припомни, че проектът за газопровода „Южен поток“ се е провалил заради неспазване на изискванията на Трети енергиен пакет и грубо нарушение на закона за обществените поръчки.
„За да се случи един проект в енергетиката трябва да се спазват правилата“, обясни тя, като допълни, че именно това е и в основата на проекта за разширяване на газопреносната система. В този аспект Пекова даде и пример. Очакваният поток от синьо гориво осигурява възможност и за участие на трети страни, така както са изискванията на Европа - свободен капацитет на вход 10 % (от Турция) и на изход – 21 % (към Сърбия), тоест свободен капацитет от 3 млрд. куб м. Освен това газопреносната инфраструктура е българска.
В коментар за противопоставянето на новото трасе срещу досегашният Трансбалкански газопровод, Петкова обясни, че на практика транзитът на природен газ през него за Турция ще прекъсне. Припомняме, че сега по този маршрут за турската страна се транзитират 14 млрд. куб м , както и около 2 млрд. куб м за Гърция и 1 млрд. куб м за Македония.
„На първо място имаме официално писмо, че от 2021 г. „Газпром“ спира транзита през Трансбалканския маршрут“, обясни Петкова, като допълни, че новото трасе ще осигури по-високи приходи. Министърът обясни още, че няма как тръбите по новото трасе да останат празни, тъй като иа подписани договори за капацитет.
В отговор на въпрос, че експертите, твърдят, че страната ни губи 1,2 млрд. лв. по договора за транзит на природен газ през Трансбалканския газопровод, министърът попита риторично дали тези експерти са изчислили, че ако не се прави нищо ще загубим инфраструктура за 6 млрд. лв. В договора за транзит с "Газпром" има клауза за арбитраж в Москва, потвърид още тя. Тук трябва да припомним първо времето, което отнема една арбитражна процедура и второ България има лош привкус от последните арбитражни дела.
Приходите по новото трасе освен това, според министър Петкова ще са в пъти по-високи от досегашните и тази печалба не е хипотетична.
Названието „Турски поток“ за трасето през страната ни бе отхвърлено за пореден път и би могло да е „Балкански поток“. През миналата седмица това име на новото газопреносно трасе през България бе лансирано и от вицепремиера Томислав Дончев.