Българските кандидати за АЕЦ „Белене“ компрометират категорията стратегически инвеститори

Бизнес партньор на бивш шеф на АЕЦ „Козлодуй“ е сред желаещите да изграждат Втора атомна

Източник: БГНЕС, архив

Кандидатите за стратегически инвеститори за АЕЦ „Белене“ всяха смут в политическото пространство у нас, през ваканционния месец август. До момента от енергийното министерство открито обясняваха как участие в процедурата ще вземат световно известни енергийни компании. Предположението им се оказа правилно в частта, че дружества като „Фраматом“ и „Дженерал Електрик“ имат интерес да доставят оборудване за бъдещата централа. Логично е и доставчикът на оборудването „Росатом“ да иска да участва в строежа на централата като стратегически инвеститор. Този път руската корпорация е предпочела да участва чрез дъщерната си компания „Атоменерпром“, а не чрез позната вече у нас „Атомстройекспорт“. Сериозни глобални играчи, участващи в процедурата този път са китайската CNNC и корейската хидроенергийна и ядрена корпорация KHNP. Разликата с предишната процедура е очебийна при условие, че в късата листа за стратегически инвеститор през 2008 г. участваха компании като RWE, Elektrabel, Enel, E.ON и ЧЕЗ.

Местните играчи, желаещи да участват в като стратегически инвеститор също не липсват.Министърът на енергетиката Теменужка Петкова дори каза, че е "приятно изненадана" от участието на български фирми/консорциуми. Въпросът са кои са те. И имат ли необходимия финансов, технически, технологичен, кадрови и управленски капацитет за ролята на статегически инвеститори.

Защото става въпрос за проект на стойност минимум 20 млн. лева, проект със стратегическа значимост за икономиката, за стабилността и развитието на енергийната система, а оттук и за националната сигурност. Проект, който е изключително сложен технически и технологично, проект който съсредоточава огромен обществен интерес - финансов, стратегически, социален, образователен и огромни отговорности във връзка с доброто управление, гарантиране на безопасна експлоатация както по отношение на здравето на хората, така и за опазването на околната среда.

Проучването ни кой стои зад въпросните кандидати показа, че не притежават нито финансов ресурс, нито технически, нито ноу хау, нито технологичен, технически, управленски и кадрови потенциал, за да има самочувствието, че ще се чувства удобно и сигурно в ролята на статегически инвеститор. Данните, които анализираме, са основание за един единствен извод - би било изключително безотговорно и неприлично арогантно, ако тези двама кандидати останат и в късата листа.

Проблемът не е в това, че двамата кандидатите са български фирми. Със сигурност щеше да има повод за задоволство и щеше да е приятна изненада, ако най-големите индустриални потребители на електрическа енергия - фирми от калибъра и с потенциала и възможностите на "Стомана", "Аурубис", Асарел Медет, КЦМ - Пловдив, Агрополихим, Лукойл Нефтохим и др. бяха кандидатствали за статегически инвеститор или за акционер и купувач на електроенергия, в консорциум или поотделно. Освен че такъв интерес има имиджово значение, тези компании имат реални активи и финансова стабилност, което дава гаранции, че проектът ще се реализира, те са с добър кредитен рейтинг, прилагат добри практики в управлението, в опазвването на околната среда и в корпоративната социална отговорност. Участието на такива компании би легитимирало проекта като икономически смислен и необходим за икономиката ни. За съжаление нито една от големите индустриални компании не проявиха интерес за участие в проекта под каквато и да е форма. Което само по себе си поражда въпроси.

Кои са Концорциум „АЕЦ „Белене“ и дружеството „ИПК и УП“:

Факт първи. - Заявления подадоха компании, свързани с името на енергийния бизнесмен Христо Ковачки. Партиите вече започнаха да спорят по този въпрос, като те първа ще има повече политически престрелки по темата. Според политици и анализатори фирмите, свързани с Христо Ковачки и участващи в процедурата за АЕЦ „Белене“ са събрани в Концорциум „АЕЦ „Белене“ и това са дружествата „Атоменергоремонт", ОЗК застраховане, "Гранд Енерджи", "Квант" ООД и ТЕЦ "Марица изток" 3. Водещ партньор в консорциума е „Атоменергоремонт", чийто мажоритарен собственик е Борис Методиев чрез „Бултрейд корпо-рейшън". Партньори са Общинска застрахователна компания" с мажоритарен собственик „Ел-Ем импекс", „Гранд енерджи" с едноличен собственик Александър Спасов, „Квант" и ТЕЦ „Марица-3".

По този въпрос може само да се каже, че връзката с името на скандалния бизнесмен Христо Ковачки само по себе си компрометира проекта. В досегашната си дейност в енергийния сектор предприятията, свързвани с Ковачки - топлофикации, ТЕЦ Марица 3 Димитровград, ТЕЦ Брикел, ТЕЦ "Бобов дол, минни предприятия и др., има няколко характеристики - лошо управление, липса на инвестиции, изстискване на последните жизнени сили на дружествата и на хората, които работят в тях, огромни задължения към държавното осигуряване и към контрагенти, неизпълнение на екологичните изисквания и пълно пренебрегване на стандартите в тази област. Какво би търсил подобен "инвеститор" в многомилиарден проект като АЕЦ "Белене"? Може би си мисли, че включването му сред акциоонерите в проектната компания ще му донесе дивиденти, като например по-добър кредитен рейтинг, както и възможности да се източва държавата и да се пренебрегват правилата и стандартите. За проект, в който безопасността е водеща и изключително важна, както и доброто управление, справедливото заплащане на служителите и поддържане на необходимия каадрови капацитет, в който опазването на околната среда и на здравето на хората са без алтернатива, включването на такива дружества под каквато и да е форма би било фатално и би довело до трагични последици.

Факт втори. - Интересно е и скромното дружество „ИПК и УП“, чийто собственик е украинецът Петро Безпалчук. Дружеството не отчита печалба от дейността си за 2018 г и е с възможно най-скромния капитал от 2 лв. . Според регистритте Петро Безпалчук е собственик и на проектна компания АЕЦ „Белене“, регистрирана също в гр. Козлодуй. Нейн директор до 2016 г. е бил Иван Генов – депутат от БСП и бивш шеф на АЕЦ „Козлодуй“. Това, че познаваш процесите в централата обаче съвсем не означава, че имаш капацитет да бъдеш статегически инвеститор и да я управляваш като добър собственик.

Факт трети. - Германската „Бектрон лиаз техническо инженерство" също проявява интерес да инвестира стратегически в проекта „Белене". Такова е намерението и на консорциум „Атомна електроцентрала „Белене 2019 г.". В него са чешката компания „Витковице хеви машинери" и българската „Груп интернешънъл". За двете компании в консорциума няма информация в Търговския регистър по така представените им имена.

Дружествата подали заявления за миноритарно участие са вече познатите „Атоменергоремонт" и „Гранд енерджи дистрибюшън" и Република Северна Македония.

Договори за дългосрочно изкупуване на електроенергията на бъдещата централа поискаха отново „Юропиън трейд ъв енерджи България", "Гранд Енерджи Дистрибюшън".

Мръсното въглищно минало на родните играчи

Българските кандидати за проекта не се славят с добро име като инвеститори в България. Компаниите в групата на Христо Ковачки сериозно замърсяват Гълъбово с работата на ТЕЦ „Брикел“, който наскоро започна тестово да гори и отпадъци, независимо, че няма получено комплексно разрешително за това. „Брикел“ беше задължен да изгради сероочистваща инсталация за изгарянето на въглища, но и днес е видно как черни облаци дим продължават да обгазяват Гълъбово. По документи и според екоинспекцията обаче нарушение няма от най-старата брикетна фабрика.

Топлофикациите в няколко областни града също са част от корпоративното портфолио на бизнесмена Ковачки, макар и неофициално. Пернишкият ТЕЦ също започна да гори отпадъци, а боклук под формата на RDF блокчета планира да изгаря и ТЕЦ „Бобов Дол“, също част от тази бизнес група. Фирми, близки до Ковачки, са и основните търговци на електроенергия у нас, а застрахователното дружество издава гаранции за тяхната работа. Въпреки подадения от бизнеса сигнал за изкривявания при свободния пазар на ток, от Комисията за защита на конкуренцията отказаха да образуват производство дали застрахователната компания и търговците „Юропиън трейд ъв енерджи България", "Гранд Енерджи Дистрибюшъ” имат нещо общо. Според официалните данни компаниите нямат общо една с друга, обясниха от КЗК. Други опонират, че общо има и това е регистрацията им на Сейшелите. Затова и придоби толкова бързо публична известност обозначаването им леко ироничното :Христо Ковачки от Сейшелите".

Подобни родни инвеститори, които системно обгазяват населени места, или компании, които според бизнеса работят в картел, сега искат да бъдат стратегически инвеститор в ядрен проект за милиарди левове. Дори сумарните приходи на тези компании не могат да се конкурират с тези на световните ядрени мастодонти като „Росатом“, CNNC или Фраматом. Именно международните компании имат и богат опит в управлението на атомни централи, а от родните инвеститори само една компания може да ремонтира оборудване на АЕЦ. Управлението на атомна електроцентрала въобще не нещо елементарно, дори и в съвременния свят на модерни технологии.

Сега е ред на държавата да нареди късата листа в проекта, като тежката задача за това се пада на експерти от НЕК, БЕХ и енергийното министерство. Освен подбора на кандидатите те ще трябва да преценят и кои са реалните активи, които има към момента за проекта „Белене“.

Класирането при предишната процедура през 2008 г. бе направено на базата на премията, която компаниите предлагаха на НЕК при структурирането на проекта. Дали сега има такова изисквание за премия към БЕХ все още не е ясно. Но пък е ясно, че индикативния срок за избор на изпълнител ще е една година, а може да се проточи и още дълго напред. При подобна ситуация е все по-малко вероятно да говорим за готова нова ядрена мощност в следващото десетилетие.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари