БЕМФ: Отсъствието на българските фотоволтаични НПО от дневния ред на енергетиката

Източник: БЕМФ

Автор: Български енергиен и минен форум

 

За разлика от някои други НПО в областта на енергетиката и зелените енергии, флагманът на фотоволтаичните производители на енергия (БФВА) пренебрегна бизнеса, който по подразбиране и по устав трябва да защитава и да съдейства за развитието му.

Първо, изоставянето на малките фото-волтаични инсталации да се „пържат“ сами в административните формалности на държавата, където тясно ведомствени трактовки обричат стотици дребни инвеститори в такива инсталации на фалит. Безразличието на специализираните НПО към това беззаконие относно малкия бизнес е голям пропуск. То го обрича на „дрейф“ и неясно бъдеще. Но защо ли да се учудваме, когато спонтанно „покълнали“ бизнесмени формират организация в обществен интерес, но чиято основна грижа е да се погрижат да си уредят корпоративните интереси във връзка с новите премии в съответствие с последните промените на Закова зца енергетиката /ЗЕ/. И го постигнаха!

Постигнаха това, което българските потребители трудно биха „преглътнали“ ако получат достъп до реалните бизнес-показатели на техните производства.

В същото време истината за всички останали все още на пазара 300 малки фотоволтаични централи е трагична. Въпреки, че всички те към 31.12.2018г са възстановили размера на подпомагането импо ПРСР, почти всички са с огромни загуби и във фактически фалит . По публична информация от сайта на АУЕР 50 фирми от тях са спрели производство. Има проведени търгове от съдии изпълнители за разпродажба на имущество на осем дружества, както и производители с вече продадено лично имущество от банки. Останалите производители финансират тази дейност от други приходи на дружествата или чрез допълнителни заеми или продажба на лично имущество. И основната причина за това е определната неадекватна цена на изкупуване на енергията от тези централи съгласно §18 от Закона за енергетиката, която фактически е 0,10 лв./КВтч - три пъти под себестойност! За сравнение, определените през 2011 г. от КЕВР цени на болшинството големи фотоволтаични централи, по които все още се изкупува електроенергията, макар и по друга схема, е в диапазона 0,485-0,562 лв/КВтч.

След последните промени в Закона за енергетакат тези цени фактически се запазиха, но са оформени по нов „пазарен модел“ - като базова цена (тази на борсата) плюс премия. Така приходите на тези дружества са все така гарантирани по същите дългосрочни договори и със същите изкупни цени. С оглед осигуряване на прозрачност в този бизнес апелираме независими експерти да проведат задълбочен сравнителен анализ на актуалната рентабилност на различните групи производства на енергия от ВЕИ, която информация с интерес ще очакваме.

Второ, специализираните НПО неглижират новите тенденции в структурата на генериращите мощности в Европа и света и не се ангажират с обсъждания на новите възможни алтернативни пазарни форми на участие на тези централи на българския енергиен пазар и при балансиране на системата. Това проличава от отсъствието на представители на тази асоциация от водещи енергийни форуми в последно време, на които става дума за нещо различно от предпочитаната форма на „дългосрочни договори за изкупуване на енергията с гарантирани премии“. Липсата на желание за подобрения в системата е разбираемо – сега печалбите са повече от гарантирани, които често са съпроводени с политическо и административно покровителство. Странно е също безразличието на медиите по тази важна за енергетиката тема, особено на някои седмичници, които по неразбираеми причини са много активни и анализиращи в дълбочина други енергийни аспекти, но този случай странно го пропускат. Очевидно става дума за сериозни корпоративни интереси, които стоят зад бизнеса на големите фотоволтаични инсталации.

Трето, една от основните мисии на всяка неправителствена организация е да съдейства на обществото и на инвеститорите за популяризиране и развитие на този бизнес, който е предмет на дейността й. Това, обаче, очевидно няма нищо общо с дневния ред на водещото НПО в областта, чийто календар на дейности за 2019 година е почти изпразнен от инициативи с такива цели. Няма форуми, няма семинари, няма курсове за обучения, няма идеи и предложения за законодателни инициативи. С основание някои членове – сегашни и бивши на тази асоциация, в знак на протест срещу изпразнената от съдържание организация, я напуснаха и създадоха алтернативни структури. Това обаче не промени баланса на интереси, защото единственото НПО, което се „докопа“ до членство във Фонда „Сигурност на електроенергийната система“, умело борави с лостовете на влияние върху членовете си, използвайки силата на вътрешни за Фонда фактори при определяне на детайли в договорите за изкупуване на енергията и облагите от новодефинираните „премии“.

В обществото на производителите на енергия от възобновяеми енергийни източници бавно нараства недоволството от едностранната политика с ясно изразена защита на определени корпоративни интереси.

Възниква основателния въпрос, всичко това не е ли ясно на Министерство на енергетиката, на Комисията по енергетика в Народното събрание, както и на Комисията за енергийно и водно регулиране, или и те си затварят очите под нечие въздействие?

И не е ли крайно време Комисията за енергийно и водно регулиране да откликне на обществения интерес и да възстанови справедливостта, като анализира и изравни рентабилността на бизнеса на големите фотоволтаични инсталации с този на малките, които като малък бизнес поне по думите на нашите водещи политици трябва да са в основата на оптималното икономическо развитие на държавата. Останалото е демагогия и премълчаване на грубата демонстрация на корпоративни интереси и не е в интерес на обществото.

В заключение искаме да подчертаем, че БЕМФ реагира остро по тази тема, защото е повече от очевидно разминаването на политическите послания и текущите практики в страната. В интегрирания план „Климат и енергетика”, дори в българската версия, е налице акцент на развитието на ВЕИ в градски условия и малки децентрализирани системи. Та нали европейската концепция за „просюмерите“ е очакваното пазарно бъдеще на ВЕИ и у нас ?

На практика обаче, с предприетите административни мерки у нас фактически се задушават именно онези инициативи на малкия бизнес, които можеха да докажат преимуществата на производството в близост до потреблението, или така често използваната от някои политици стратегия за „разпределено производство”....







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
5 коментари
  • 0 0
    5
    евгени
    А въпросният седмичник, очевидно е Капитал, който точно на тема ВЕИ поднася изкривена информация. Българската Фотоволтаична Асоциация е тясно свързана с Прокопиев.
    Напиши отговор
  • 1 0
    4
    евгени
    Вярно е! Едни от малкото, които казват истината за енергетиката.
    Напиши отговор
  • 5 0
    3
    Потребител
    Професионалистът си е професионалист! Много верен анализ!
    Напиши отговор
  • 5 0
    2
    Н.Д.
    Отново истината за неравнопоставеност на ВЕИ- производителите.
    Напиши отговор
  • 11 0
    1
    П.Х.
    Изключително вярно и много точно написана статия. Поздравления на БЕМФ за отстояването им за справедливост във ВЕИ сектора!
    Напиши отговор