The Atlantic Council : Конгресът на САЩ ще разклати позициите на трансатлантическия алианс, ако въведе санкции срещу „Северен поток 2“

Pioneering Spirit, Allseas, сн. Nord Stream 2 AG

Samantha Sultoon

 

Въпреки че Конгресът на САЩ настоява, че изцяло е насочен към подкрепа на трансатлантическия алианс, той заплашва да разклати позициите на ключови партньори на САЩ, ако одобри новият закон, който осигурява възможността за въвеждане на санкции срещу ключови съюзници на Америка. Законът за защита на енергийната сигурност на Европа (Protecting Europe's Energy Security Act)  предписва въвеждане на санкции срещу тези компании и лица, които участват в осъществяването на проекта за строителството на газопровода „Северен поток 2“. Въпреки че съществуват убедителни аргументи  против този проект, въвеждането на санкции срещу участниците в него (фактически и опит на Вашингтон за управление на европейската енергийна политика ) не е пътят, който да убеди ключовите ни съюзници да разнообразят списъка на доставчици на енергийни ресурси.

През „Северен поток 2“ руският природен газ ще се доставя през Балтийско море на вътрешния пазар на Европейския съюз. Тъй като според прогнозите, през следващите двадесет години вътрешният добив на природен газ в страните от Европейския съюз ще се понижи наполовина, ЕС се стреми да намери източници, за да компенсира прогнозируемия дефицит е едновременно с това да увеличи капацитетите на газопроводите. През Балтийско море минава най-прекия и кратък път от северната част на Русия до северозападна Европа, което дава възможност и за намаляване на разходите, използването на по-екологично гориво и теоретично осигурява сигурността на доставките. Не може да не се отбележи, че това позволява на Русия да изгради новият газопровод, като заобиколи Украйна, в резултат на което Киев се лишава от значителната печалба от транзита на газ, а Москва получава по-големи възможности да използва доставката на енергийни ресурси като инструмент за въздействие върху Киев, но без да поставя под заплаха енергийните доставки за Европа.

Въпреки че според  Европейският съюз извършването на диверсификация на източниците на енергийни ресурси е един от приоритетите, ако се има предвид склонността на Москва да ги използва като политически инструмент, това решение на политическото ръководство не доведе до съответни промени на търговския пазар. Русия продължава да доставя около 40 % от природния газ, потребяван в страните от Европейския съюз, което отчасти се обяснява с ролята, която на пазара на ЕС играят търговските енергийни компании.  Американските политици от самото начало изразяваха пир срещите с европейските си колеги безпокойство във връзка с това положение, а и със строителството на „Северен поток 2“ .

Противно на антагонистичния подход на администрацията на Тръмп към Европа, Конгресът винаги  е поставял дипломатическите си отношения с нея сред приоритетите си. Докато Германия и някои други западноевропейски страни отстояват този газопровод, представители на страни от Централна и Източна Европа повтарят възраженията на САЩ (въпреки че като цяло те са срещу въвеждането на нови санкции).

Заместник-председателя на Европейската комисия по въпросите на Енергийния съюз Марош Шефчович от самото си начало критикува този проекта, заявявайки, че осъществяването му ще доведе до редица проблеми. Независимо от безпокойството, липсата на каквито и да е действия от страна на европейските лидери накара американските сенатори

Ted Cruz, Jeanne Shaheen, John Barrasso и Tom Cotton  да внесат за обсъждане законопроект за санкции, който пряко е насочен срещу „Северен поток 2“.

В частност този закон препоръчва въвеждане на блокиращи санкции срещу тези лица и компании, които участват в продажбата, арендата, координацията и предоставянето на кораби , използвани в процеса на строителството на подводните участъци на руските експортни газопроводи на дълбочина от 30 метра и повече, в това число „Северен поток 2“. Въпреки че това може да е формално санкция срещу Русия, потенциални мишени по своята същност ще станат големите европейски компании, включително немските Uniper и Wintershall Holding,  френската компания Engie, австрийската OMV, а също така англо-холандската Shell. Тъй като Русия не разполага с технология необходима за осъществяване на подобни подводни проекти, тя е принудена да разчита на западните компании. Този нов закон дава възможност също така и за налагане на забрани за издаване на визи на основните акционери и служители на тези компании.
Последствията от въвеждането на тези икономически и финансови санкции по отношение на големите европейски енергийни компании няма да бъдат ограничени само до Европа. Блокиращите санкции ще нанесат непосредствен удар по американските активи на тези компании и ще се отразят на енергийния пазар, като засегнат всички плащания, които преминават през американската финансова система.
Тези санкции ще се отразят негативно на съществуващите и бъдещите възможности за сътрудничество между европейските е американските енергийни компании, като тези, които строят терминала за LNG в Германия, който строи компанията Uniper и който дава възможност за диверсификация на източниците на доставки за Германия, осигурявайки допълнителни бизнес възможности за американските компании,  занимаващи се с LNG. Въвеждането на подобни санкции несъмнено ще се отрази негативно на готовността на Европейския съюз да подкрепи САЩ когато възникне необходимостта от продължаването на срока на действие на антируските санкции.

Този закон предлага също така въвеждане на санкции срещу трети лица, които участват в застраховането или вторичното застраховане на корабите, използвани за осъществяването на проекта „Северен поток 2“.  Въпреки че списъкът на дискреционните санкции, от които администрацията трябва да избере най-малко пет мерки, не включва пълноправни блокиращи санкции, сред тях има мерки, които биха могли да имат значително въздействия. Към тях се отнасят ограниченията при обмяна на валута, банкови услуги, инвестиции и размер на капитала, които в случай  на въвеждане може да се отразя негативно на международната дейност на застрахователните компании.

Новият закон предлага също така регулярно подготвяне на отчети за въздействието на „Северен поток 2“ върху националната сигурност на САЩ и за степента не енергийна зависимост на европейските страни, а също така за компаниите, участващи в строителството и ремонта на „Северен поток 2“. Това изискване може на пръв поглед да изглежда безсмислено, но в бъдеще то ще позволи изграждането на съответстваща санкционна политика. По-точно, в този закон има уговорка, позволяваща отказ от  въвеждане на задължителни санкции в случай, че администрацията реши да постави интереса на свои обединения над необходимостта от въвеждане на санкции.  

Вместо да подпомага развитието на дипломатическите връзки и подкрепата на съюзниците, за което настояват сенаторите, подготвили този законопроект , наказателните мерки в него са поставени над разумните решения. Сенаторите справедливо посочват, че „Северен поток 2“ противоречи на стремежа на Европа за диверсификация на енергийните доставки, но използването на санкции за отстраняване на този външнополитически проблем не съвсем не е правилният политически инструмент.
Вместо да прибягва твърде често до инструмента на санкциите, Конгресът трябва да си постави за задача като структура на американското правителство да подкрепи укрепването на трансатлантическия съюз, както и желанието на европейците за диверсификация на източниците и постепенно по няколко начина да се оттеглят от руските енергийни ресурси.

Конгресът на САЩ трябва да подпомогне увеличаването на обемът на доставки на американски газ за Европа. Въпреки че Европейският съюз няма никакви ограничения или пазарни бариери за внос на американски природен газ за страните от Европа, САЩ се нуждае от предварително одобрение за експорта на LNG за Европейския съюз. Отмяната на това изискване ще демонстрира, че САЩ действително са готови да подкрепят процеса на диверсификация на енергийните доставки за Европа.

Това трябва да се допълни от пакет за експорт на американски газ на конкурентни цени. Сега американският природен газ е значително по-скъп от руския, което в голямата си част се обяснява от значителните разходи за транспортиране. Такава висока цена прави американския газ доста по-непривлекателен в очите на европейците. Временни субсидии или други финансови поощрения (за американския газ ) може да накарат европейците да преразгледат отношението си към газовите доставки от Русия  поне в близко бъдеще.

Освен това Конгресът на САЩ трябва да подкрепя стремежа на Европа за диверсификация на източниците на доставки в средносрочна и дългосрочна перспектива. В допълнение към алтернативата на част от доставяния от Русия газ, САЩ биха могли активно да инвестират средства във вътрешноевропейската енергийна инфраструктура в рамките на по-дългосрочна стратегия. Европейският съюз вече разширява настоящата си енергийна мрежа и създава  нови мощности в Адриатическо море (в Хърватия), в Балтийско море (в Полша), в Средиземно море (в Гърция). Тези нови и разширени проекти дават възможност за значително увеличавана не LNG за ЕС. За да се подкрепят тази проекти, Конгресът на САЩ трябва да одобри неотдавна внесеният за разглеждане Закон за европейската енергийна сигурност и диверсификация на доставките - (European Energy Security and Diversification Act) . Този закон дава възможност за отделяне на 1 млрд. долара за инвестиции в европейски енергийни проекти, които в съчетание с дипломатическа и техническа подкрепа ще позволят на Европа да намали енергийната зависимост от Русия.

Законът за европейската енергийна сигурност и диверсификация на доставките е отражение на опитът на Конгреса на САЩ за ефективно вложение на средства и поставяне на преден план алианса САЩ № ЕС чрез инвестиции в стратегическо бъдеще. Ако Конгресът на САЩ действително цени този важен исторически алианс, то той ще се въздържи от действия против европейските съюзници чрез картелни санкции и ще подкрепи процесът на диверсификация на енергийните доставки, към който се стремят и САЩ и Европейският съюз.

 

 

Samantha Sultoon is a visiting senior fellow with the Atlantic Council’s Global Business and Economics Program and the Scowcroft Center for Strategy and Security. She is a former sanctions policy expert for the Department of the Treasury’s Office of Foreign Assets Control (OFAC).

 

https://www.atlanticcouncil.org/blogs/new-atlanticist/us-congress-would-undermine-transatlantic-alliance-with-nord-stream-2-sanctions

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари