Суецката блокада през призмата на енергийната сигурност

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1499
article picture alt description

Анализ на Борислав Боев пред 3eNews

Шест дни продължи блокадата на Суецкия канал. Такива кризи са в състояние да предефинират политиките по енергийна сигурност, които са фундамента на всяка икономическа система. Суецкият канал е изключително важен за световната търговия, защото през него минава 13% от глобалния търговски трафик. По първоначални оценки на Alianz финансово-икономическите загуби от блокадата се оценяват на между 6 и 10 млрд. долара. Маршрута е важен логистичен път и за енергийните ресурси. През канала минават 8 % от глобалните доставки на втечнен природен газ (ВПГ), а петролните пазари вече реагираха с повишаване на котировките на основните сортове. Ежедневно през канала се превозват 1,9 млн. барела петрол, което е атестат за важността на този маршрут в световната логистична верига на петролните доставки. Блокирането на трафика несъмнено ще се отрази върху пазарите, защото става въпрос за стратегически енергийни ресурси. Важно е да се отбележи, че блокадата в Суецкия канал се застъпва със системната несигурност в икономиката, възникнала след новите ограничения заради COVID-19, което предполага и известна стагнация в потреблението на петрол. От продължителността на такава на пръв поглед малка и локална криза, зависи и дали ще се усилят ефектите на системната такава.

Подобно нещо, но в много по-голям мащаб и при различна геополитическа конюнктура, се е случило през 1973 г., по време на голямото петролно ембарго. Тогава същината на проблема е идентична – осуетени физически доставки, увредени логистични вериги и резултат изразяващ се в глобална енергийна криза. Тя се усеща особено тежко там, където външните доставки на петрол и природен газ нямат алтернатива. В резултат на тогавашните уроци редица държави като Франция предприемат кардинална промяна в енергийната доктрина, която ги отдалечава от петролната зависимост, особено в енергийните отрасли където това е възможно. Най-голямата експанзия на ядрената енергетика във Франция, а и в редица други европейски държави например се случва точно в отговор на петролната криза. Това е реален пример за енергийна диверсификация. Разбира се, днешният случай не може да се сравнява по мащаб и ефект с петролното ембарго от 1973 г., най-малкото поради факта, че от тогава са разработени много алтернативни логистични маршрути, с много по-голяма диверсификация на доставчиците. Пазарната конюнктура също е коренно различна в сравнение с това, което е било преди 40 г.

Казусът с блокирането на Суецкия канал от контейнеровоза „EverGreen“  трябва да се следи изкъсо от ръководителите в енергетиката, особено в държави като България, които са относително бедни на собствени енергийни ресурси. От това следва т.нар. „policy makers“ да преосмислят прекомерния си ентусиазъм относно ресурсите, които не са налични в изобилие на собствена им територия, най-вече газ и нефт. Ако техният дял се увеличава рязко, нецелесъобразно и изключително по политически причини, за сметка на местните енергийни ресурси (въглища, ядрена енергия), какво би се случило при възникването на една тотална изненада като Суецката блокада? Трафикът рано или късно ще бъде отпушен, но такива сътресения в логистичните маршрути имат сериозен ефект върху котировките на водещите енергийни ресурси. От продължителността на такава блокада до голяма степен зависят и щетите върху енергийните пазари. А флуктуациите на борсите и последващата несигурност се отразяват болезнено върху икономики, които почти изцяло зависят от вноса на търгуваните суровини. Тези стопанства нямат нито финансовите ресурси на големите икономики, нито са способни бързо да преструктурират енергийните си системи.

При тези условия минимизирането на сътресенията от подобни кризисни ситуации трябва да бъде от първостепенно значение за стратегическото енергийно планиране. Без значение, обаче, дали става въпрос за голяма или малка икономика, ценовата нестабилност при водещи суровини като петрола и природния газ внася съществена финансова тежест върху основните икономически агенти – бизнеса и домакинствата. Причината за това е създалият се потенциал за повишаване цената на горивата, които освен в транспорта, в немалка степен се използват и за други цели като производството на електроенергия и битово отопление. Енергийната компонента има значителен дял при формирането себестойността в редица индустриални производства като химическата и преработвателната промишленост, хранително-вкусовата промишленост, циментовата индустрия, селското стопанство и т.н. В този смисъл, всеки ценови шок в петрола и газа, създава предпоставки за ръст в крайната цена на стоките и услугите, произвеждани от тези индустрии.

Ръководителите в енергетиката трябва ясно да си дадат сметка, че такива кризи имат не само негативни последици за енергийните доставки, но и за цялостното икономическо развитие. Днес петролът, природния газ и въглищата формират фундамента на световната енергийна система. Тези енергийни ресурси заемат над 80% дял от енергийното потребление в света. Практически няма сектор в световното стопанство, който може да функционира без гарантирането сигурността на доставките именно на тези ресурси. През тази призма трябва да се формира и цялостната концепция за енергийна диверсификация, която не означава просто смяна или разнообразие на доставчиците на същата суровина, а баланс в самите ресурси, формиращи енергийния баланс на съответната страна или икономическа система.

Блокирането на Суецкия канал, обаче, може да предефинира традиционните глобални търговски маршрути. Държави като Русия съзират възможност в кризи като тази, за да лансират „алтернативни маршрути“ като Арктическите пътища, които освен търговско, имат и геополитическо измерение. Европейските държави пък следва да преосмислят генерално зависимостта си от традиционните търговски пътища и да работят в посока диверсификация на маршрутите.

Суецката блокада не е просто временно явление. То идва да покаже, че енергийната сигурност е от първостепенно значение, а рисковете трябва да се управляват проактивно. Енергийната диверсификация не означава само смяна на доставчиците, но и разнообразие на енергийните ресурси, формиращи енергийния баланс. Във връзка с това проактивното управление включва преход към такива енергоизточници, които в максимална степен да бъдат устойчиви на подобни сътресения в глобалните логистични вериги. Уроците са за всички по веригата – не само за държавното управление, което продължава да бъде важен субект, формиращ стратегическата политика в енергетиката, но и за енергийните компании, които трябва по-добре да планират своите запаси и едновременно с това да си осигурят алтернативни логистични маршрути. Само по този начин могат да бъдат минимизирани последствията от непредвидими кризи като блокадата в Суецкия канал.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща