НАЧАЛО » анализи

Рязък спад в износа на розово масло, България се превръща в страна на лавандулата

Възраждането на розовата индустрия изисква национална стратегия, създадена, осмислена и прилагана от българските производители

fb
3E news
fb
23-04-2021 10:22:24
fb
Източник: inaessentials.com

Борислав Георгиев, експерт по външна търговия

Българска национална доктрина е необходимо условие за възстановяване, развитие и устойчивост. Това вече явно или неявно се осъзнава от всички в България и от българите извън България. Липсата на доктрината остро пролича и по повод плана на ЕС за възстановяване и устойчивост. Европейския план не замества, а допълва и може да подпомага всяка национална доктрина. Трудностите за създаването са лисата на ясна обективната картина каква е българската икономика днес. Първоначалната диагноза ще покаже какво трябва да възстановяваме, какво да развиваме и как да бъдем устойчиви. Оценката трябва да е с хоризонт поне 2050 със сравнения къде е България на Балканите, ЕС и Света. Всичко това е почти синоним на оценката с числата на износа и вноса заради силно отворения характер на българската икономика. Външнотърговската оценка не изчерпва темата. Тя е необходима за успешна национална политика. В каква степен България днес е българска, доколко Балканите са балкански и кой управлява икономиката като субект е неделима част от такава оценка.

Като една срамежлива стъпка за създаване на такава доктрина разглеждам износа през последните пет години 2016 – 2020 на България и Балканите, описан с числата за средногодишния износ със следните три показателя: Брой на секторите в икономиката с износ повече от един милиард лева; Дял на тези сектори в общия износ на страната; Обща стойност на износа на страната в милиарди евро. Секторите на икономиката са определени според главите от Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ХС), които позволяват достатъчна световна сравнимост. Балканите в конкретния случай са Турция, Румъния, Гърция, България, Сърбия, Хърватия, Северна Македония.

Изводът от тези числа е: Балканите имат доста ограничен икономически потенциал, за да правят собствена „политика“. Често мулти национални корпорации присъстващи на Балканите имат годишни обороти, надхвърлящи сумарния износ на няколко или дори всички от държавите взети заедно.

България е на световната „сергия“ с милиардерите- продукцията от 16 отрасъла: електротехническата промишленост (гл.85 с дял от 10.5 %), горива и масла (гл.27 с дял от 8.4 %), машиностроителна промишленост (гл.84 с дял от 8.2 %), рафинираната и нерафинирана мед (гл.74 с дял от 8.1 %), зърно (гл.10 с дял от 4 %), фармация (гл.30 с дял от 3.3 %), транспортни средства без ЖП такива (гл.10 с дял от 3.2 %), продукти, свързани с отбраната  с дял от 3 %, пластмасови изделия (гл.39 с дял от 3 %), облекла (гл.62 с дял от 2.7 %), изделия от чугун, желязо и стомана (гл.73 с дял от 2.5 %), руди (гл.26 с дял от 2.4 %), мебели и принадлежности (гл.94 с дял от 2.4 %), облекла трикотажни или плетени (гл.61 с дял от 2.4 %), маслодайни семена и плодове чугун (гл.12 с дял от 2.2 %), желязо и стомана (гл.72 с дял от 2.0 %). Общия показател за българските милиардери е същественото преобладаване на стоки с ниска добавена стойност, полуфабрикати и горива и/или ишлеме и ограничен брой продукти с висока добавена стойност. При това, значителна част тях са част от веригата на доставка на мощни корпорации. Възстановяването и устойчивостта на българската икономика, преминава през сравнителен анализ, развитие, иновации на тези структурно определящи отрасли.

Три красноречиви примери с износа на български продукти, много близко до  милиардерите, ясно отразяващи българските особености са: електроенергията, тютюна и тютюневите изделия и розовото и лавандулово масла.

Първият е устойчивото намаляване на българския износ не електроенергия за последната петилетка в натура с около 15 % годишно ( При Турция и Сърбия има растеж за последните три години). Електроенергията е пряко свързана с понятията на зелената сделка на ЕС, електро мобилността, цифровизацията. В тази област ние май упорито вървим обратно на бъдещето? Били сме безспорен център на Балканите за тези доставки. Прилагам една таблица с основните показатели за износа на България, Хърватия, Румъния, Гърция, Сърбия, Турция, Северна Македония.

Вторият е тютюна и тютюневите изделия – вековен български поминък, който ние устойчиво самоунищожаваме с всички икономически и социални последствия от това. За последната петилетка значително намалява износа в евро и в натура, докато за всички останали балкански държави той расте. След един връх в износа от 65 хиляди тона (381 милиона евро) през 2013 устремно слизаме на 28 хиляди тона (163 милиона евро) за 2020. Защо?

Третия пример е с най-малка икономическа значимост, но най -красноречив. Българското розово и лавандулово етерични масла класират България на 8 място в света по стойност (86 милиона евро за 2020, като за последните десет години е достигала и обща стойност повече от 90 милиона евро износ). Може да се каже, че считано от 2015 насам България става страна на лавандулата, защото стойността на износа на лавандулово масло става по-голяма от стойността на износа на розовото масло. Това не е просто пазарна конюнктура, а български пропуск. Едно от възможните обяснения е липсата на национална политика на българските розопроизводители.

През 2010 експортът на розово масло е на цена, постигната за повече от един век българска розова индустрия. Следва срив в цената, вероятно заради срив в качеството. Последните години цената вече е между 5 и 8 пъти по ниска за основните количества розово масло.

Защо да не се върнем с повече от век в Пловдив? През юни 1906 г., подробният анализ и създаване на национална стратегия е изготвена от българската индустрия от Пловдивската Търговско-Индустриална Камара чрез Първа конференция върху розовата индустрия. На основание на представените реферати и проведените дебати започва непрекъснатият възход на този сектор. Той направи българското розово масло световен еталон.

Единствената национална българска лаборатория осигуряваше най-високото качество чрез хамуриране на етеричните масла на различните производители. Запечатаните с лабораторния печат с червен восък стъкленици българското розовото масло се приемаха безусловно по целия свят. Възраждането на розовата индустрия изисква национална стратегия, създадена, осмислена и прилагана от българските производители. За това може да ни помогне само неволята. Трябва да проявим визионерство, за да остане символът “българска роза.“

 

Борислав Георгиев е роден в София 1950 г., инженер по автоматизация на промишлеността - ВМЕИ София - 1975. Близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия започвайки, като експерт и достигайки до зам.министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за времето 2005 - 2017 г.

Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност -1996, заповането на преговирите за членство в ЕС.

Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.

износ
електроенергия
тютюн
розово масло
суровини
По статията работи:

3E news