НАЧАЛО » анализи

Реално обновяване на енергетиката и бум на ВЕИ индустрията може да очакваме в следващите години

Водородни технологии и подкрепа за ЕСО, при поемане на новото енергийно натоварване. Вече няма да се плащат акцизи за зелена енергия, собствено потребление

fb
3E news
fb
22-07-2021 09:07:06
fb

Серия от нови проекти в областта на енергетиката са предвидени в ревизирания План за възстановяване и устойчивост, който бе представен от служебното правителство. В следващите години ще видим обновяване на системите на ЕСО, за да поемат гъвкавите товари на ВЕИ производството. Вече у нас ще говорим за създаване на енергийни ообщности, директни ВЕИ договори между производители и потребители, без да се заплаща акциз и да се правят данъчни складове по покривите.
Освен тези инициативи има и серия от проекти за водородна инфраструктура и доставки на природен газ и водород в комплекса „Марица Изток“. Там се очаква да бъде изградена и нова газова централа с мощност от 1000 мвт. Ще видим и първата геотермална централа, която ще се проектира и строи в Северна България. В Плана за възстановяване няма предвидени средства за работа на водни централи или проекти в ядрената енергетика. Тези две сфери не са във фокуса на Европейската зелена сделка, а и ЕС е оставил всяка държава сама да прецени дали да развива ядрена енергетика или не. При водните централи проблем се получава заради оскъдния ресурс за водоползване, като и там се търсят съвременни технологични решения. Вероятно тук трябва да се търси причината в новия План за възстановяване на България да не са предвидени средства за разширяването на ПАВЕЦ „Чаира“

Газовото бижу на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“

Реформата в енергийния сектор започва с финансово закъсалата ТЕЦ „Марица Изток 2“ чрез изграждане на съоръжения, работещи на природен газ. постепенната декарбонизация на икономиката. Проектът предвижда разполагане на система, базирана на газ, чрез публичен търг, заместващ капацитета за производство на въглища в ТЕЦ „Марица Изток – 2“, чрез изграждане на надежден газов енергиен блок (или блокове) с нетна инсталирана мощност от най-малко 1.0GW с висока степен на непрекъсваемост, отлични възможности за балансиране на мрежата и горивна ефективност от над 60%. Проектът също така има за цел да способства енергийния преход на икономически оправдана цена, допринасяйки за сигурността, надеждността и непрекъснатостта на енергийните доставки в страната и региона. Като последваща мярка и дългосрочно решение по пътя към пълно преминаване към възобновяеми енергийни източници към нетни нулеви емисии се очаква инсталираният капацитет от 1000 мвт. да бъде прехвърлен на водородна горивна електроцентрала до 31 декември 2029 г. в съответствие с регламентите и насоките на ЕС. За това начинание ще се търсят отделно инвестиции като му дойде времето.

За сегашния проект за газова централа са предвидени общо 1,66 млрд. лева и проектът трябва да бъде изпълнен до 2025 г.   

 Водородна инфраструктура и ново поколение газопровод за „Марица Изток“

Работна група от четири министерства и една агенция ще разглежда вариантите и ще излезе със становище за създаване на Пътна карта за разгръщане на потенциала на водородните технологии. Доклад и консултация с всички заинтересовани страни е планирано да се направи до края на тази година, а пътната карта да се представи на обществото в началото на 2022.

Първите наченки на водородна инфраструктура, с пари от ЕС ще се изграждат до комплекса „Марица Изток“. Проектът включва комплекс от дейности за осигуряване на нова довеждаща газопроводна инфраструктура, подходяща за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива, за захранване на „ТЕЦ Марица Изток – 2“, „Контур Глобал Марица Изток 3“, „Ей и Ес – 3С Марица Изток 1“ и други потребители в източномаришкия въглищен басейн (газопроводи с обща дължина около 125 км). С цел осъществяване на прехода на икономически обоснована цена и гарантиране на сигурност, надеждност и непрекъсваемост на енергоснабдяването, в страната и съответните региони се предвижда до наличието на достатъчно производствени мощности за водород газопроводната инфраструктура да се използва за пренос на нисковъглеродни газообразни горива (водород, биогаз, природен газ) и техните смеси в различни съотношения, е записано в Плана за възстановяване. Проектът ще позволи внедряване на иновативни технологии и ще допринесе за намаляване, както на емисиите на парникови газове, така и за намаляване на замърсяването на атмосферния въздух с фини прахови частици и вредни вещества в съответните региони. Общият планиран ресурс е 362.7 милиона лева и водопроводната инфраструктура се очаква да бъде изпълнена до 2025 г.

Други почти 137 млн. лв. са предвидени за подкрепа за разработване на пилотни проекти, позволяващи въвеждането на зелен водород и биогаз. Те ще са с приложение в индустриални производства, както и с цел бъдещото им използване в транспорта и за производство на електрическа и топлинна енергия. Предвижда се изграждане на нови електролизьори, произвеждащи водород от възобновяема енергия и нови инсталации за производство на биогаз спазвайки разпоредбите на ЕС.

Енергийното обновяване на сгради – изцяло безплатно за панелките

Проектът е структуриран в два работни пакета в зависимост от първоначалните енергийни характеристики на жилищните сгради: пакет 1 за сгради с енергийни класове E, F, G и 100% проектно финансиране от схемата и пакет 2 за сгради с енергиен клас D с 85% финансиране на проекти. Целта е да се постигне минимален клас на консумация на енергия B и в двата пакета. За да кандидатстват за схемата, собствениците на сгради представят съответните технически проучвания, архитектурни проучвания и проучвания за енергийна ефективност на своята сграда, които определят допустимостта им за съответния работен пакет. Компонентът осигурява разработването на база данни за мониторинг и докладване на процеса на обновяване на жилищната сграда. Планираният ресурс за този компонент е 1,2 млрд. лева подкрепа от ЕС.

Вторият и третият компонент предвиждат мерки за финансиране за енергийно обновяване на нежилищни сгради, включително обществени сгради и сгради в областта на производството, търговията и услугите, както и сгради от сектор туризъм. Задължително изискване след изпълнение на мерките по този компонент е да се постигнат икономии на първична енергия от 30% за всеки обект, като постигнатите енергийни параметри се оценяват въз основа на изготвен доклад за одит на енергийната ефективност. Планираният ресурс за двата компонента е 617.6 милиона лева от Европа.

Общият планиран ресурс за енергийна ефективност е 2,46 млрд. лева  (от които 1,84 млрд. лв.са за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 621.7 милиона лева национално съфинансиране, вклч. 252.8 милиона лева частно съфинансиране). Проектите трябва да се изпълнят до 2026 г.

Други 240 млн. лева са предвидени за създаване на ВЕИ инсталации за топла вода и електроенергия в малките къщи. Там финансирането е 60% от плана, а другите 40 на сто трябва да ги даде собственика на еднофамилния имот. При домакинствата, получаващи енергийни помощи финансирането е изцяло, но до определен лимит.

Друга реформа пък предвижда създаване на възможност за директни договори между ВЕИ производители и потребители на зелена енергия. Това не е допустимо в сегашното ни законодателство.  Предвидено е и освобождаване от акциз при използване на електроенергия за собствени нужди, заедно с изискването за данъчен склад.

Повече средства за ЕСО

За изграждане на съвременни технологични системи за управление на енергийната мрежа за ЕСО са предвидени общо 611 млн. лева. Проектът включва широкообхватна програма за цялостна дигитална трансформация на системите и процесите в Електроенергийния системен оператор и включва следните подпроекти: система за автоматизирано управление на подстанции, модернизация на SCADA в опорен пункт с въвеждане на възможност за далечно резервиране, разширение и модернизация на телекомуникационната мрежа с нови устройства за дистанционното управление на подстанции, цялостна система за киберсигурност, допълване на функционалности в резервен център за управление на електроенергийната система, дисплейни стени, изграждане на виртуална работна среда, модернизация на системата за администриране на пазара на електрическа енергия и балансиращия пазар, система за динамично наблюдение на преносните възможности.

Енергийна бедност

Ще бъде създадена работна група с представители от Министерството на енергетиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенцията за устойчиво енергийно развитие, натоварена със задачата за изготвяне на съответните нормативни промени, регламентиращи „енергийната бедност“. Ще бъде обследвано развитието на определението за „енергийна бедност“ в Европа и ще бъдат почерпени добрите практики от там. Промените ще бъдат дефинирани в Закона за енергийната ефективност.

Търгове за зелена енергия

През 2022 г. са планирани първите търгове за ВЕИ енергия у нас. Шест подобни състезателни процедури са предвидени у нас в следващите години, които в крайна сметка ще доведат до изграждане на нови 1,8 гигавата зелена енергия. Предлага се тези търгове да се провеждат от държавата на всеки шест месеца. На всеки от тях ще се търсят проекти за поне 285 мегавата капацитет за нови възобновяеми източници. За да се избегне участието само на големи проекти 25% от бюджета на всеки търг или около 70 мвт ще са отделени за малки ВЕИ проекти, които ще са под 5 мвт . Всеки кандидат обаче трябва да предвиди и строеж на съоръжение за съхранение с капацитет за продължителност от поне 4 часа и мощност поне 25% от общия инсталиран капацитет на ВЕИ съоръжението.
Офертите на инвеститорите ще бъдат класирани, като се започне от най-ниската безвъзмездна помощ за искан мегаватчас.
Безвъзмездното финансиране ще за една трета от стойността на проектите или общо около 897 млн. лв., останалите 1.8 млрд. лв. инвеститорите трябва да намерят сами.

За сравнение в Плана за възстановяване на Гърция е предвидено да се изграждат нови ВЕИ системи, които ще доставят безплатно ток за социално слабите домакинства там.

Геотермална централа в Северна България

Четири села в Северна България - Дългоделци и Септемврийци край Монтана, Якимово Вълчедръм и Софрониево в община Мизия и ловешкото село Умаревци, са посочени като места, където може да се изгради геотермална централа. Сондажи ще се правят на дълбочина над 4500 метра. Проучванията ще се извършат от специалисти на Техническия университет в София и Агенцията за устойчиво енергийно развитие. За проучванията и проектирането на подобна мощност са предвидени 10 на сто от общите разходи за проекта, които са 92.6 млн. лв. Планирано е първата съвременна геотермална централа у нас да е с мощност от 5 МВ за производство на електроенергия и 30 МВ за топлинна енергия.

В новия План е запазена идеята за създаване на Фонд за декарбонизация. Ще бъде създадена и Комисия за енергиен преход за изработването на Пътна карта към климатична неутралност. Комисията ще работи пред 2022 г., а доклад и сценарии за постигане на климатична неутралност ще има след април 2023 г. Ще се работи по няколко сценария за енергиен преход, включително варианти на енергийния микс на страната и различни производствени мощности, възможни дати за извеждане на въглищата, анализ на въздействието върху работната сила, оценка на околната среда, цели и пътища за намаляване на емисиите, нужди и пропуски във финансирането, други съответни местни и регионални, социални икономически въздействия.

Атанас Пеканов
План за възстановяване и устойчивост
промени
ТЕЦ Марица изток 2
газова централа
ВЕИ
водород
По статията работи:

Георги Велев