НАЧАЛО » анализи

Перспективите пред Черноморието - от биомаса от водорасли за биогориво до лечебни терапии с морска кал

fb
3E news
fb
07-05-2021 09:05:40
fb

Биотехнологиите се определят като една от най-важните области за бъдещето на синята икономика. Това е и една от перспективите пред българското Черноморие като производство на биомаса от водорасли за биогориво и лечебното приложение на морската кал, посочва Морски пространствен план на България 2021-2035 г., чиято екологична оценка е на обществено обсъждане до средата на май. Държавите-членки на ЕС трябваше да представят в ЕК одобрени морски пространствени планове до 31 март 2021 г.

В обхвата на българския план е включена крайбрежната територия от зона А (100 м) и зона Б (2 км) на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), където са съсредоточени важни обекти и съоръжения на транспортната, техническата, туристическата и екологичната инфраструктура. Планът обхваща развитието на 14 черноморски общини. Но не предвижда ново строителство или промяна в начините на трайно ползване на крайбрежната територия, която е обект на Общите устройствени планове на черноморските общини. Много от черноморските общини все още нямат Общи устройствени планове като например Царево, Бяла и редица други, което създава много проблеми при одобряването на проекти за строителство, в много случаи проблем е и липсата на достатъчно публични и отворени обществени обсъждания.

Лечебно и козметично приложение на лугата

Развитието на биотехнолоогите в ЕС е в няколко основни групи- в здравеопазването, селско стопанство, промишлени процеси, в производството на енергия. Подсекторът на морската биотехнология е относително нов и в момента се ръководи и развива чрез национални и европейски проекти, които подкрепят и насърчават тази област. Българските научни организации също участват в подобни проекти. Все още липсват систематизирани данни за развитието на сектора в България (както и в ЕС), но могат да се отбележат някои насоки в предприетите изследвания и приложението на биотехнологиите в района. Основните са свързани с лечебно и козметично приложение на лугата, която се добива в крайморските езера от морската вода, богата на редица соли. Също така акцент се поставя и върху провеждане на терапии с лечебна кал, която се добива от крайморските езера и разширява лечебните възможности на българското крайбрежие. Практикува се в Поморие, с. Ветрен (Бургас), Тузлата край Балчик, с. Шабла и във Варненското езеро.

Провеждане на мащабно изследване от учени от Медицинския университет във Варна, което ще провери полезните съставки на черноморските водорасли, по- специално на пет вида водорасли (един вид червени водорасли, два вида зелени и два вида кафяви); Обмисля се подкрепа на идеи за развитие на ферми за водорасли, което е свързано с редица изследвания относно качествата и приложенията на водораслите в Черно море и тяхното аквакултурно производство. Финансирането е основен проблем за малките и средните предприятия, участващи в синята биотехнология. При липса на лесен достъп до инвестиции, публичните фондове могат да работят в сътрудничество с изследователи в университети или по-големи индустриални компании, посочва планът.

Обновяването на пристанищата със съвременно технологично оборудване

Според плана най-голям потенциал за развитие имат пристанищната дейност и морския транспорт, ако се реализират обновяването на пристанищата и съвременното технологично оборудване, с което да се повиши ефективността и качеството за обслужване на пътници и обработка на товари. Развитието на рибарството не може да надхвърли рамките на наличните рибни запаси и установените квоти, но може да бъде подпомогнато за своевременно модернизиране на риболовния флот, подобряване на риболовните техники и завишаването на контрола върху тази дейност. Така ще се запази добро състояние на морската околна среда, от което зависи опазването на видовете и рибните ресурси.  Сред основните проблеми за рибните популации в Черно море е и интензивният риболовен натиск в резултат на риболов над установените квоти за всяка държава, замаскиран като пелагичен бракониерски улов, което е проблем с трансграничен характер.

Туризмът е с най-високите стойности на заетост и БДС сред всички свързани с морската икономика дейности. Добивът на луга и лечебна кал, производството на козметични и лечебни продукти от морската вода и от солта ще привлекат интерес към съпътстващи лечебни и козметични процедури в СПА туризма. Ще продължават проучванията за добив на нефт и газ при засилен контрол и екологични норми, ще се развият технологиите за извличане на енергия от сероводород и добив на газохидрати от морското дъно. Ще се съхрани добивът на морска сол по традиционни способи. Ще се развиват и съпътстващите морските сектори дейности за производство на специализиран текстил, въжета, екипировка и облекла за водни спортове. Ще се подкрепи изследователската дейност в морските пространства за по-пълно разкриване на културните ценности, останки от цивилизации и исторически събития и ще се реализират възможностите за най-добрите начини за експониране на това богатство, удовлетворяващо разбиранията за модерна интерактивна експозиция. Военните учения и обучения в морето ще увеличат своята значимост за подготовката на кадри както за морски изследвания, така и за спасяване в морето и поддържане на висока степен на сигурност при критични вълнения и бури, ограничаване на трафика на хора, наркотици и оръжие.

Амбициозни цели с много нерешени проблеми

Морски пространствен план е изключително важна задача на всяка страна, много амбициозна, защото България няма много специалисти и трябва да привлича чужди или да обучава своите експерти в тази сфера, подчертава независимия консултант към Асоциацията на българските черноморски общини д-р Боян Савов. На хартия има доста документи, създадени от 1992 г до сега. Напрактика обаче интегрираното управление напълно отсъства, твърди експертът.

Възможностите на България са в дълбоководната зона, дълбочина повече от 50 м. добив на нефт и газ, добив на енергия от морските вълни. В крайбрежната зона, дълбочина 20-50 м, възобновяеми енергийни източници (вятър, вълнение, комбинирани), ферми за миди, стриди и риба. В крайбрежната зона, дълбочина 0-20 м. Това е интерфейсът между сушата и морето. Зона, в която се развиват динамични процеси и човешкото влияние е най-голямо. Основното ползване е туризъм, упражняване на водни спортове, нестопански риболов и други. Необходимо е да се отбележи крайбрежното корабоплаване за превоз на пасажери между крайбрежните селища и курорти. В миналото изключително добре развито, но през последните 30 години напълно унищожено.

Проблемите възникват поради човешкото присъствие и човешката дейност. Въпросът е доколко тези закони са направени така, че да се стимулира едно устойчиво развитие. В тях често има противоречия, такива създава и Законът за устройство на Черноморското крайбрежие, коментират специалистите.

Главната цел на Морския пространствен план на Република България е създаването на условия за устойчив растеж на морската икономика, за постигане на стабилно развитие на българския черноморски регион, чрез ефективно използване на природните ресурси, съобразено с изискванията за интегрирано опазване на морската среда. Той прави анализ на ресурсите, на потенциала и проблемите и една от основните му задачи е да определи визия и стратегически цели до 2024 г. и 2035 г., както и процедури за прилагане, управление и контрол на дейностите.

Опазването на океаните и моретата, заложено още в края на 1950-те години, днес се свързва с глобална Програма на ООН, която предвижда намаляване на морското замърсяване до 2025 г., преустановяване на разрушителните риболовни практики и преосмисляне на субсидирането на рибарството. В същия срок се предлага да се съхранят минимум 10% от крайбрежните и морски зони, да се стимулират научните изследвания и трансфера на морски технологии, повишаването на научните знания, развитието на изследователския капацитет и на информационната основа. До 2030 г. се очаква повишаване на икономическите ползи за най-слабо развитите държави „чрез устойчиво управление на рибарството, аквакултурите и туризма“.

Черно море е най-големият безкислороден басейн в света

Черно море е най-големият безкислороден басейн в света. Богатите на кислород повърхностни води, от които зависи животът в морето са около 13% от обема на водната маса. Тази особеност влияе върху екологичното състояние на морската среда и разнообразието на организмите, които зависят от нея. Черно море е характерно с ограниченото си биоразнообразие. Фауната му е около три пъти по-бедна от тази на Средиземно море, поради сероводорода в дълбоководната зона, ниската соленост на водите и ограничената връзка със Световния океан. Пространствата по крайбрежието обаче са известни с богато биоразнообразие. По българското крайбрежие и над прилежаща акватория преминава един от европейските пътища на мигриращите птици – Via Pontica.

Известно е с богатото биологично разнообразие

Тук са обявени десетки защитени територии по Закона за защитените територии и защитени зони по Закона за биологичното разнообразие. В обхвата на черноморските общини (Аврен, Аксаково, Балчик, Бургас, Бяла, Варна, Долни чифлик, Каварна, Несебър, Поморие, Приморско, Созопол, Шабла и Царево) защитените територии от различни категории от Закона за защитените територии са 53 бр. От тях 34 бр. са разположени в Бургаска област, 9 във Варненска област и 10 в Добричка област. От всички защитени територии в обхвата на проучването само една - защитена местност „Кокетрайс“ попада изцяло в акваторията на Черно море. В пределите на Черноморската акватория заедно с крайморските езера и в крайбрежната двукилометрова ивица зони „А“ и „Б“ попадат например изцяло или частично 3 резервата – Камчия, Калиакра и Ропотамо, 3 поддържани резервати – Атанасовско езеро, Балтата и Пясъчната лилия, 2 природни паркове ПП „Златни пясъци“ в област Варна и част от ПП „Странджа“ в област Бургас. Съществува силен натиск върху околната среда поради неустойчивото управление на ресурсите и претоварването на крайбрежието и инфраструктурата с пренаселени курорти. Не е приета концепция за адаптация на сектора към климатичните промени, посочва основният анализ на Морския пространствен план до 2035 г.. Планът разглежда няколко сценария от пълна експлоатация на морските ресурси до балансирано управление на всички ресурси, за което окончателни отговори и конкретни решения липсват.

Концентриране на населението във Варна и Бургас

Общата защитена площ на българското морско пространство е 247 724 ha, над 80% от извънселищните територии по бреговата линия също са под защита. От шестте държави, разположени около басейна на Черно море само две са членки на ЕС. Бреговете са с различна степен на урбанизация и усвояване на териториите. Към 2018 г. населението на Черноморските общини у нас е 726 745 души, което е 10.4% от населението на България. В сравнение с края на 2011 г. населението на морските общини се увеличава с 0.04%, докато в страната намалява с 4.5%. В градовете Варна и Бургас е съсредоточено населението по данни от 2019 г., съответно Варна с 336 216 д. и Бургас с 201 779 д.

Около 70% от общото количество замърсители, постъпващи в морето са от черноморските страни. Част от тях и останалите 30% (от другите 11 страни във водосбора) се вливат в Черно море чрез р. Дунав. Това е едно от най-засегнатите морета от прекомерно съдържание на хранителни вещества и органична пренатовареност, поради използването на торове в земеделието, непречистени отпадъчни води от животновъдни обекти и населени места и замърсяване от индустриални центрове. Най-силно засегната от еутрофикация е северозападната част на Черно море, където се вливат Дунав, Днепър и Днестър. Пренасяните големи количества фосфати и нитрати са причина за масирано развитие на фитопланктона и измиране на дънни организми. Допълнително натоварват морската среда инвазията на чуждестранни видове, дънното тралиране и преуловът. Установява се значително намаляване на рибните запаси.

Селата, разположени в Черноморските общини са 180 и в тях живеят 85 942 души, като в края на 2011 г. в тях са живели 85 648 души100, или за 7 години населението се увеличава с 293 души (0,3%). През същия период населението на селата в страната намалява с -7,9%, или черноморските общини са в по-благоприятна ситуация от повечето села в страната.

Планът прогнозира, че и в периода до 2050 г. Черноморските общини ще бъдат сред общините със силно пулсиращ брой на пребиваващите, свързан със сезонността и мащабите на морския туризъм. Това оказва значително влияние върху потребностите за развитие на социалната и техническата инфраструктура.

Туризмът, освен бурното развитие на морските курорти, има ясно определени съпътстващи дейности в морските пространства, за които в България има по- малко опит – плуване, гмуркане, гребане, сърфинг, кайт-сърфинг, водни ски, разходки с яхти, лодки и скутери, подводен риболов и др. Черноморските курорти се разглеждат и във връзка с натиска, който тяхното презастрояване поражда в морските пространства и по морския бряг.

Затоплената морска вода в недалечното минало се е използвала за лечение на различни заболявания. Подходящи за развитието на морския туризъм са морските пясъчни плажове, които са повече от 230 броя, плавно увеличаващо дълбочината си пясъчно дъно на морето и липсата на морски хищници. За повишаване на атрактивността на морските курорти допринасят и възможностите за кало и луголечение, като за целта се използват ресурсите от лечебна кал от Дуранкулашкото, Шабленското, Поморийското и Атанасовското езеро, както и луга от изпарителните басейни на Поморийските и Бургаските солници. 

Ще ви информираме поетапно за всеки един от анализите по отделни важни за българското морско пространство въпроси. Повече информация и сроковете за общественото обсъждане на Морски пространствен план на Република България може да видите на страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството ТУК. 

Черноморие
Черноморско крайбрежие
морски пространствен план 2021-2035 г.
замърсяване
биологично разнообразие
морски транспорт
биомаса от водорасли
лечебна кал
морска сол
По статията работи:

Рая Лечева