НАЧАЛО » анализи

Как Зеленият пакт ще промени живота ни?

fb
3E news
fb
16-04-2021 04:05:58
fb

Зелената сделка е стратегически план за развитие на ЕС за следващите 7, дори 30 години и база за работата на Европейската комисия. Тя се превърна в комплексна стратегия за трансформация и изграждане на нисковъглеродна икономика, на производство, базирано на щадящото използване на ресурсите и кръговата икономика, на иновациите и дигитализацията. Това заявяват евродепутатите от ДПС, членове на групата "Обнови Европа", Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели в обзорен материал по темата. В него те представят своя поглед върху Зеления пакт и неговото многопластово приложение, за да се превърне в работеща стратегия за растеж. Зелената сделка (или Зеленият пакт), предложена от ЕК в края на 2019 г. като новата стратегия за растеж на ЕС, спечели много поддръжници, но и не малко критики и откровена опозиция.

В този обзорен материал ние членовете на групата "Обнови Европа", представяме нашия поглед върху Зеления пакт и неговото многопластово приложение. Ние сме убедени поддръжници на Зеления пакт и сме категорични, че той предоставя огромни възможности за развитие на България, при условие, че страната ни успее да изработи своите национални стратегии, планове, работни програми и преди всичко да се обедини около национална цел за ускорено догонващо развитие.
В началото на пандемията от COVID-19 някои страни членки очакваха Зелената сделка да бъде оставена на заден план.

За съжаление, България беше между тези страни членки и си позволи да загуби ценно време за подготовка на реформи, трансформации и стратегическо планиране на националния преход в рамките на Зеления пакт. Тази грешка на българското правителството ще ни струва скъпо. Беше пропуснато ценно време и страната ни трябва да наваксва в подготовката и съгласуването на стратегически документи, в година на парламентарни и президентски избори. Очакванията са 2021 да бъде годината, през която ще получим отговорите и предложенията на държавите членки. Трябва да бъдат подготвени, съгласувани и договорени националните планове за възстановяване и устойчивост, плановете за справедлив преход за регионите в преход, оперативните програми, подкрепени от структурните и кохезионните фондове, неформалните национални планове за участие в хоризонталните програми на ЕС.

Енергетика

Една от основните области, които обхваща Зелената сделка, е енергетиката. Още през 2018 и 2019 година се очакваше държавите членки да завършат работата по националните планове за енергетика и климат. Отново със съжаление трябва да отбележим, че забавянето на българския план води до загуби и невъзможност да се изградят работещи връзки и координация между инструментите, които биха могли да подкрепят реформите и прехода към нисковъглеродна на първи етап и свободна от въглеродни емисии енергетика в бъдеще.
Производството на водород и прилагането му в индустрията, енергетиката, транспорта е в дневния ред на страните членки и на ЕС като обща по-литика. Стратегията за водорода, предложена от ЕК, поставя много въпроси, на които отговорът е в технологичното развитие, което дори страни с потенциала на Германия виждат в сътрудничество с другите държави членки. Възможностите за България са големи, ако навреме и категорично се включи в процесите на сътрудничество при разработка на водородни технологии и стратегии за прилагане на водорода като основен елемент на зелената трансформация.

Комплексен елемент на прилагането на Зеления пакт за енергийна ефективност е вълната за реновиране - инициатива, която предполага рязко увеличаване на броя енергийно ефективни сгради в Европа в рамките на следващите 10 години, с перспектива процесът да продължи до 2050 година. Предвижда се реновиране на обществени - държавни и общински, многофамилни и еднофамилни жилищни сгради. Повишаването на енергийната ефективност чрез реновиране съчетава използването на модерни рециклирани материали, иновативни дигитално базирани технологии, рязко увеличаване на броя на заетите в строителството заради обемите работа и повишаване на професионалната им квалификация, развитие на иновативни МСП в строителството, гарантиране на дигитално управление на енергийната ефективност на сградите и паспортизация на сградния фонд.

България изостава с паспортизацията на сградите. Възможностите на вълната за реновиране са от огромно значение за строителния сектор, но и за местните власти и собствениците на имоти.

Важен елемент на Зелената сделка за България и други страни членки на ЕС, зависими от изкопаемите горива и особено въглищата, е Механизмът за справедлив преход, който има амбицията да подкрепи районите в преход към зелени решения. Двата компонента на Механизма фондът за справедлив преход и Механизмът за общински кредити, са с ясни цели и дават възможност за премерени, балансирани решения за технологични промени, социална сигурност и гъвкави инвестиции на местните власти.
В координация с Националния план за възстановяване и устойчивост, плановете на районите в преход биха могли да гарантират плавен зелен преход за регионите в България. Необходимо е управленско усилие, необходими са ясни послания към работещите в минната индустрия и топлоелектрическите централи, необходимо е управленско самочувствие и визия. Само при тези условия Механизмът за справедлив преход ще изиграе своята роля в общия контекст на Зелената сделка.
Най-новата и на пръв поглед неясна инициатива на ЕК за реализация на Зелената сделка е Новият европейски Баухаус. Това е инициатива, която има амбицията да допринесе за промяната на средата на живот на европейските граждани, в съответствие с тяхната загриженост за изменението на климата, щадящото използване на природните ресурси, кръговата икономика, опазването на биологичното разнообразие.

Биоразнообразие, от фермата до трапезата

В центъра на европейския Зелен пакт са Стратегията за Биоразнообразието и Стратегията "От фермата до трапезата", както и финансови инструменти, които да послужат за плавния преход. Разбира се, непосредствено свързана със Зеления пакт е и Общата селскостопанска политика (ОСП).

Стратегията за биологичното разнообразие за периода до 2030 г. цели засилване на устойчивостта на Европа чрез спиране на загубата на биологично разнообразие и изграждане на здравословна и устойчива хранителна система. Стратегията предлага да се определят обвързващи цели за възстановяване на увредените екосистеми, да се подобри здравето на защитените местообитания и видове в ЕС, да се върнат опрашителите в земеделските земи, да се намали замърсяването, да се озеленят нашите градове, да се подобри биологичното земеделие и състоянието на европейските гори.

Амбицията за ускорен преход към устойчива хранителна система е част от стратегията "От фермата до трапезата" и цели да гарантира неутрално или положително въздействие върху околната среда и да спомогне за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към неговото въздействие. В допълнение, предвидените мерки следва да предотвратяват загубата на биоразнообразие и да гарантират продоволствената сигурност и общественото здраве.

За България е от съществена важност постигането на баланс между отделните стълбове на устойчивостта - екологичен, икономически и социален. Всички предприети действия трябва да следват и идеята за повишаване на доходите на земеделските производители, гарантиране на продоволствената сигурност и предоставяне на нужната подкрепа за секторите и хората, които трябва да направят значителни инвестиции за постигане на желания зелен преход. Искаме да се гарантира, че стратегиите няма да създадат допълнителни тежести за земеделските производители, нито да доведат до намаляване на земеделското производство в ЕС, което от своя страна би увеличило нашата зависимост от трети страни.
Трябва да се подчертае и ключовата роля на ОСП за защитата и насърчаването на биологичното разнообразие на земеделските земи. Постигането на целите неминуемо изисква значителни инвестиции на ниво земеделско стопанство, което може да се окаже непосилно за малките производители. Пример за това е достъпът до модерни технологии и дигитализацията на стопанствата. Това налага осигуряването на адекватен достъп до финансиране. Необходимо е да се насърчат научните изследвания и да се развиват дигитализацията и иновациите.

Устойчивото управление на водните ресурси изисква да се предоставят повече възможности за подкрепа за изграждане на ефективни и ефикасни напоителни системи. Отговорността за постигане на целите налага тя да бъде споделена между всички участници във веригата на производство и доставка на храни, а не да бъде съсредоточена предимно върху земеделските производители.
Извеждането на чистите храни като приоритет налага по-голяма подкрепа за биоземеделието. Специално внимание следва да се обърне на достъпността на храните. Увеличаването на производителните разходи неминуемо ще се отрази върху цената на крайния продукт.

В този процес е нужно да се отчетат и спецификите на държавите по отношение на етикетиране и да се избегне налагането на модел, който ще постави традиционни национални продукти в понеблагоприятна позиция. Нужно е да се наблегне на мерки за ограничаване разхищението на храни и хранителни продукти по цялата верига за производство, доставка и потребление.

Националните стратегически планове по ОСП трябва да осигурят адекватна финансова подкрепа и стимули за насърчаване на нови устойчиви бизнес модели за земеделие и традиционно производство на храни, включително чрез насърчаване на къси вериги на доставки и производство на качествени храни, финансовата подкрепа по ОСП е от решаващо значение за земеделските производители, за да могат да отговорят на нарастващите екологични стандарти, но няма да бъдат достатъчни, за да могат земеделските производители да постигнат целите, заложени в двете стратегии. Необходимо е те да са придружени от допълнителни, адекватни, мерки и средства за подкрепа.

Вестник "Стандарт", със съкращения

зелена сделка
ЕК
евродепутати
Обнови Европа
По статията работи:

3E news