Италия – болният човек на Европа

Автор: Павел Ковачев, ИПИ

 

Италия продължава да бъдe бомба със закъснител. Третата по големина икономика в еврозоната отново e в политическа криза след като министър-председателят Джузепе Конте подаде оставка след седмици неразбирателства между партиите в управляващата коалиция. По този начин отново се наблюдава отлагането на ключови решения по належащите проблеми в страната, които тормозят италианската икономика от десетилетия. Но какво всъщност превръща Италия в сериозна заплаха за стабилността не само на единната валута, но и на целия ЕС?

Проблемът с публичния дълг

Италия продължава да изпитва сериозни затруднения с публичния си дълг, който през 2018 г.  надвишава 2,3 трилиона евро (132,4% от БВП). Въпреки че в относителен размер дългът на Италия не е най-големият в еврозоната (първи е този на Гърция), в абсолютни стойности двете страни са  трудно сравними. Докато публичният дълг на Гърция се очаква да достигне около 3,3% от целия публичен дълг на еврозоната към края на 2019 г., то прогнозата за дълга на Италия е да достигне около 23%, сочат данни на Европейската комисия.

Фундаменталната причина зад огромния размер на публичните задължения в Италия може да се търси основно в лошо управление на публичните финанси. През 80-те години на 20-и век бюджетният дефицит в страната е средно около 10,7% от БВП, което естествено води до нарастване на публичния дълг. До този момент част от финансирането идва от Италианската централна банка, част от Министерството на финансите на страната до 1981 г., която изкупува непласираните на пазара държавни ценни книжа. „Разводът“ на двете институции обаче създава недостиг на финансиране, тъй като централната банка преустановява практиката си на директно финансиране на публичния дълг, което естествено води и до по-неблагоприятни условия по финансирането на бюджетния дефицит, включително ръст на дълговите плащания.

 

Графика 1: Публичен дълг на Италия като процент от БВП, 1980–2018 

 

Източник: Евростат, Banca D’Italia

Дългова криза в Италия, подобно на тази в Гърция през 2010 г., може да постави еврозоната пред нови предизвикателства. Причината за това е, че много банки извън Италия, в страни като Франция, Германия и Белгия, са сред най-застрашените от евентуално преустановяване на плащания по дълга или т.нар. подстригване или опрощаване на дълг. Решение на дълговия проблем не се очаква скоро, въпреки че правителството на Италия прогнозира той да намалее до около 120% от БВП в следващото десетилетие. Според скорошен доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) италианският дълг ще продължи да расте и през следващото десетилетие, като може да се очаква да достигне между 144% и 156% от БВП. Оставката на правителството все повече отдалечава страната от правителствените прогнози и я доближава до тази на ОИСР.

 

Икономическа стагнация

 

Проблемът с публичния дълг придобива още по-сериозни размери като се вземе предвид и развитието на икономиката в страната през последните 20 години. В първото десетилетие на века се вижда, че икономическата активност в Италия значително изостава от тази за Европейския съюз, а с началото на световната финансова и икономическа криза от 2008 г. и последвалата дългова криза в eврозоната, тази тенденция се задълбочава. Дълготрайната стагнация през последното десетилетие е отчасти резултат от изоставането на Южна Италия във възстановяването след световната криза от 2008 г. Доходът на глава от населението на Юг е само около половината от този на Север, което не е изненада предвид че по-малко от половината от населението над 15-годишна възраст на Юг е наето, в сравнение с повече от две трети на север, сочат данни на Евростат. Други фактори, които допринасят за стагнацията в последните години са неефективната публична администрация, липсата на гъвкави трудови регулации и високите данъци, които влияят негативно на конкурентоспособността на икономиката.

 

Графика 2: Реален годишен ръст на БВП в Италия и Европейския съюз, 1995-2018, % 

 

Източник: Евростат

Проблеми с бюджета и напрежение с Европейската комисия

 

С встъпването в длъжност на настоящото правителство в оставка партиите в управляващата коалиция ясно заявяват намерения си за намаляване на данъците, увеличаване на разполагаемия доход на населението и ревизия на бюджетните правила на ЕС. Комбинацията от тези приоритети, очаквано, води до увеличаване на бюджетния дефицит на Италия, без съответното подобряване на стандарта на живот. С изготвянето на бюджета за 2019 г. тези политики предизвикват скандал между италианското правителство и Европейската комисия. Правителството на Конте планира да увеличи дефицита си от 1,8% до 2,4% от БВП през 2019 г. Въпреки че посоченото ниво на дефицит е в границите на Маастрихтските критерии от 3%[1], то не позволява намаляване на публичния дълг - правило, което Италия трябва да спазва всяка година, докато дългът не падне под 60% от БВП. В крайна сметка, двете страни успяват да се договорят и прогнозният дефицит на Италия е намален до 2,04% от БВП. Проблемите обаче остават – все още няма ясна идея чрез какви политики италианската икономика може да бъде възродена.

Бавно, но сигурно, Италия се превръща в най-сериозния проблем пред Брюксел и перспективата е да остане такъв, поне в близко бъдеще. Високите нива на публичния дълг сериозно заплашват стабилността в еврозоната, а неспособността на италианските правителства да намерят решение на проблема е повече от очевидна. Въпреки че остава третата най-голяма икономика в еврозоната, продължаващата стагнация прави цялостна картина още по-мрачна.

 

*Авторът е стажант в ИПИ.

 

 

[1] Според Маастрихтските критерии бюджетният дефицит, измерен като процент от БВП, не трябва да е повече от 3%: https://www.consilium.europa.eu/en/policies/joining-the-euro-area/convergence-criteria/


Прочетете повече на:https://ime.bg/bg/articles/italiya-bolniyat-ovek-na-evropa/







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари