НАЧАЛО » анализи

Задава се гореща есен за енергетиката

fb
3E news
fb
05-09-2019 08:00:00
fb

Началото на септември дава старт на сложен период за енергийния сектор. Не че лятото бе с по-малко изпитания за европейската и, разбира се, за българска енергетика. Но промените предстоят първо на европейско ниво. Новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен още в речта си пред Европейския парламент преди началото на лятната ваканция направи ясна заявка за по-бърза трансформация на енергийния сектор и предпочитанието към чистата енергетика и алтернативните енергийни източници. Трансформацията обаче не може да се случи, без да бъде отчетена ролята на природния газ, включително на втечнения (LNG) в периода на преход.

Природен газ

Предишният състав на ЕК успя да изгради стройна схема за междусистемна свързаност, така че в случай на проблем при доставките на газ от Русия за Европа да не се повтарят кризи като тази от 2009 г. Европа отпусна значителни средства за интерконектори, за реверсивни връзки между отделните държави. Голяма част от проектите са в ход, но има още доста да се наваксва до финализирането им. Най-голямото предизвикателство за Европа, а също така и за България, остава транзитът на руски природен газ през Украйна. Както е известно в края на тази година, тоест само след 4 месеца, изтича договорът между Русия и Украйна за транзит на руски природен газ.

По предварителна информация към средата на този месец, най-вероятно през втората десетдневка се очаква да стартира поредният кръг от тристранните газови преговори във формат ЕК-Русия-Украйна. Засега е известно, че руската страна иска продължаване на съществуващия договор между двете страни както за доставки, така и за транзит. Украйна обаче настоява за нови договори. Освен това украинската страна е твърдо против газопровода „Северен поток 2“. Русия и Германия от своя страна имат своя позиция и тя е в подкрепа на „Северен поток 2“, но запазване на транзита през Украйна. Това обааче означава намаляване на транзитните потоци през украинската територия с поне 60 процента, като с приблизително толкова ще паднат и на приходите й от газовия транзит.

На този етап не изглежда реално Русия да се откаже от „Северен поток 2“, особено след като вече е инвестирала значителни средства съвместно с големите корпорации като австрийската OMV, британско - холандската Royal Dutch Shell, френската Engie и немските Uniper и Wintershall

Наред със „Северен поток 2“ се очаква да стартира и газопроводът „Турски поток“. Това слага край на транзита на руски газ през България по Трансбалканския газопровод.

Именно тук е и шансът на страната ни – превръщането на Трансбалканския газопровод в реверсивен, тоест с възможности за доставка на газ през Турция за Украйна. Идеята бе съобщена още през пролетта от министъра на енергетиката Теменужка Петкова и изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов и е на път да се осъществи. Така едновременно с включването на страната ни в процеса на доставки на руски газ през Турция (Турски поток) и трансформирането на Трансбалканския газопровод ще се реализира и идеята за търговия в рамките на проекта за газов хъб Балкан. Разбира се, затруднения има.

Предстои „Булгартрансгаз“ да излезе от казуса с арабския консорциум Обединение „Аркад“, който дружеството само сътвори при избора на изпълнител за разширението на газопреносната система. Въпреки този проблем и забавянето на проекта е ясно, че връщане назад няма, особено след като бяха обявени и изпълнителите на двете компресорни станции в рамките на трасето. На този фон ще бъде интересно да се проследи какво ще се случи след датата 5-ти септември, която бе обявена като начало на мащабния проект за пътя на газопровода от Турция за Сърбия, Унгария и Австрия, наречен по-рано от премиера Бойко Борисов, макар и условно, „Балкански поток“.

Ток, Закон за енергетиката и ВЕИ

На фона на тези мащабни проекти се очаква в Народното събрание да стартират горещи дебати първо на ниво комисия по енергетика, а после и в пленарна зала, по промените на Закона за енергетиката. В частта за природния газ се предвижда създаване на борса за търговия с газ.

Проектът за борса за търговия с газ трябваше да стартира през март, после се отложи за юни, а сега намерението е за старт през октомври. Това означава, че на експертно ниво вече са прецизирани текстовете, заложени в предварителния вариант. Така например в публикуваните преди лятната ваканция промени вече се забелязват значително по-малка намеса на държавата, по-малки количества, по- меки стъпки към компаниите. Все пак в началото на есенната парламентарна сесия се очаква промените да станат публични, а дебатите предвид изборите за местни органи на управление ще бъдат повече от горещи. Въпросът е дали прецизираните поправки ще бъдат достатъчно разумни и точни и тук е мястото от една страна бизнесът и от друга - експертите и държавата не да поддържат горещи дебати, а да ги отрезвяват и охлаждат.

Точно поради това трябва да бъде преосмислено намерението заедно с промените в частта за газа, в Закона за енергетиката да се прокарат и поправки, свързани с електроенергийния пазар, които засягат тежко чувствителен сектор, какъвто е този за производство и търговия с възобновяема енергия. Всяко малко необмислено действие може да се отрази доста негативно на сектора. Да не говорим, че през горещия август цената на Българската електроенергийна борса (БНЕБ) вече е на път да взриви част от компаниите. Отделно ВЕИ секторът вече премина през достатъчно тежки щети, заради грешки от недалечното минало. Преди да се тръгне към законови промени в този сектор закон е редно да се видят всички детайли, включително и плановете за развитие на преносната компания (виж 10-годишния план за развитие на преносната мрежа на ЕСО), И не на последно място да се съобрази с тенденциите на Европа.

През юли спрямо юни средната цена за базов товар на БНЕБ в сегмента „Ден напред“ бе 108,21 лв. за МВТч, или с 36,6 % по-висока. В сегмента „Пазар в Рамките на деня“ бе отчетен скок от 104,2 % и над 79 % спад на търгуваните обеми. Предварителните данни за август на пръв прочит ще предизвикат много сериозни въпроси, но по-важно е какъв ще е резултатът от прочита както за бизнеса така и за гражданите предвид задаващият се отоплителен сезон. Точно поради това промените в Закона за енергетиката в частта извън газа е редно да бъдат отложени, осмислени и и дискутирани в рамките на експертната общност, потребителите – битови и индустриални и обществото, за да се направи максимално безболезнено следващата стъпка към либерализацията на пазара. Необходима е и нова визия за енергийно уязвимите потребители, а до този момент няма никаква яснота какво точно прави социалното министерство и дали не е време да бъде „разтърсено“ от унеса си.

Иначе не е трудно да се каже, че работодатели и профсъюзи ще продължат да обвиняват НЕК, КЕВР и БНЕБ за цените на свободния пазар и да искат оставки, включително и на ниво министър.В същото време драмата около цените на свободния пазар ще ескалира, по време на кръглите маси за виновници ще се набеждават търговците на еленергия, а истината за процесите в енергетиката и за цените при борсовата търговия ще бъде замъглена в зоната на нищоправенето.

Ядрената енергетика

Франция, която оказа значителна подкрепа при избора на новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, ще продължи да залага на производството на електроенергия от АЕЦ. Страната вече на няколко пъти преразглежда стратегията си за бъдещето на АЕЦ и засега успешно отстоява напредъка си в ядрените технологии, въпреки някои несполуки.

Очакването е ядрената енергетика да продължи да заема важно място в дневния ред на Европа. Европейският парламент ще трябва да си даде сметко, че без развитието на ядрената енергетика, без иновациите в този сектор няма как да премине безболезнено към изпълнението на целите, заложени в Парижкото споразумение за климата.

Трансформацията на енергийния сектор дава шанс за всички видове енергийни технологии и тук е мястото за развитието на проекта за АЕЦ „Белене“. Още повече, че при внимателно прогнозиране на бъдещото развитие на региона може да се види картина далеч по-различна от мрачните краски на доста изказвали се негативно по проекта експерти. На фона на задаващата се рецесия, но и при внимателно прогнозиране на процесите в региона, има шанс проектът за АЕЦ „Белене“ д се окаже достатъчно устойчив изход от една страна, още повече, че реализацията му не е само с цел задоволяване на вътрешното потребление, а е насочена към задоволяване на енергийни нужди в регионален план.

Страстите около АЕЦ „Белене“ със сигурност ще продължат и ще зареждат с аргументи противници и привърженици на проекта. Само след броени дни обаче се очаква работната група от експерти да оповести късата листа на одобрените стратегически инвеститори. Ако та включва големите компании, които притежават финансов капацитет за реализиране на инвестицията, технически и технологични възможности, опит в ядрената енергетика и ноу-хау в управлението на подобни проекти, това би било достатъчно доказателство, че проектът е икономически смислен и преспективен.

Набедените ТЕЦ

В горещите есенни дебати на тема енергетика няма как да се минеатаки срещу големите ТЕЦ, които произвеждат около 45% от електрическата енергия в страната. Странно е, че най-атакувани са двете т.нар. американски централи, които са най-модерни, най-добре управлявани, най-екологични и социално отговорни. Работодателските организации вероятно ще продължат да настояват за излизането им на свободния пазар и предоговаряне на дългосрочните договори. Тема, която стои на дневен ред, но изисква реална оценка на ситуацията – България е страна по тези договори през държавната НЕК и договорите не могат да бъдат прекратени просто така – само защото някой иска това да стане сега и веднага.

България има ангажименти по договорите, дължи огромни неустойки при „твърдо“ излизане от тях. В договорите освен американските компании има и една трета страна – банките, които са финансирали инвестициите за близо 3 млрд. лева. Това означава, че преговорите трябва да се водят във формат, който да включва и тази страна, а резултатът да бъде удовлетворителен за всяка от страните.

В горещите летни дни и след парламентарния сезон бяха направени две важни промени в държавната енергетика. Неочаквано Жаклен Коен се върна на шефското място в БЕХ, а смятаният за непоклатим шеф на НЕК Петър Илиев бе свободен.

Може би след края на местните избори Министерство на енергетиката ще има нов заместник-министър на мястото на подалия оставка Красимир Първанов. С това промените в сектора няма да приключат, а както се очертава есенно-зимният сезон ще е доста горещ.

По статията работи:

Галина Александрова