Защо и този път няма да успеят да намерят схема за реализация на АЕЦ „Белене“?

Илиян Василев, Bulgaria Analitica

Проблемите пред ветерана в инфраструктурата сa толкова много, че е изненада изобщо обсъждането на неговото подновяване. Правителството настоява, че е длъжно да продължи по пътя, тъй като са похарчени много пари – над 3 милиарда лева. Това е точно така, но въпросът е, дали ако до този момент си правил грешка или поне си вземал неоправдани решения, трябва да продължиш на инат, без да имаш печеливш бизнес план.

Защо АЕЦ „Белене“ си остава търговско и пазарно несъстоятелен проект?

Първо, нищо от икономиката на проекта не се е променило за последните десет години. Разходите му само са се увеличили. Оценката на крайната сметка не може да бъде поставена без да имаме обвързващи договори за изпълнение и доставки. Актуализацията ще върви не само с обичайните инфлационни индекси, но и с рязко нарасналите стойности по покриване на по-високите стандарти за сигурност, включително към оборудване и изпълнение на работите, по-високата стойност на работната ръка. Да не говорим, че всеки стратегически инвеститор, при толкова много отворени променливи в разходната структура ще трябва да повиши рязко и размера на непредвидените. Така например, разходите за ядрената централа в британския АЕЦ Хинкли Пойнт са 6,875 евро за киловат инсталирана мощност, при близо двойно увеличаване, спрямо първоначалното, на цената за задължително изкупуване на електрическата енергия. В АЕЦ „Белене“ цената за киловат инсталирана мощност е 5,500 евро, но при цени от 2011 година.  Всяка друга опция за устойчива генерация на електроенергия е по-евтина и реално банкируема без помощ от държавата. Ядрената не е.

Второ, единственото положително развитие за ядрените централи е натиска на климатичните цели и политики, които в контекста на българската енергетика се стремят да закрият въглищната енергетика, без да развият газовата и така оставят ядрената единствената възможна базова енергетика. Но тя пък не може да играе пълноценно и ефективно ролята на балансираща ВЕИ енергетика. Казано с други думи, преди да се тръгне към реализацията на ядрения проект, трябва да се изпълнят едновременно две условия – първо, да се затворят енергогенериращи мощности равностойни на тези на АЕЦ „Белене“ – 2200 мегавата /приблизително ТЕЦ-овете от Марица Изток/ и второ, нишата на ядрената енергетика да не бъде запълнена от евтиния природен газ. Ядрените проекти в САЩ тотално потънаха в момента в който цената на природния газ се срина, от което става ясно, че за да стане АЕЦ“ Белене“ не трябва да се случи нито един значителен проект за нови газгенерационни мощности у нас.  Не виждам как това може да се забрани, макар че може да се отложи.

Трето, финансирането на проекта е невъзможно през финансовите пазари. Единствената опция остава в рамките на онова което руската, китайската и българската държава могат да сметнат за оправдан споделен суверенен дълг от приблизително 11 милиарда евро. Не виждам вариант при който този дълг най-накрая да не се появи като външен публичен дълг на България, която ултимативно ще трябва да поеме преки или непреки гаранции.

Пред вид на рязко съкратените възможности на руската компания да осигури финансиране на ядрен проект в чужбина, пред вид огромния списък на поети ангажимент за финансиране на строителната програма на Росатом зад граница и рязкото съкращаване на размера на бюджетната подкрепа, сега цялата надежда лежи върху китайската CNNC. Да го кажа еднозначно – без китайско финансиране АЕЦ“ Белене“ не може да стане.

Вероятно мнозина ще побързат да ни успокоят с аналогии с участието на китайски финансиращи институции в ядрените проекти в Обединеното кралство и в други проекти в Европа. Приликите подвеждат – в Хинкли Пойнт развойната и съфинансираща компания е европейска – EDF , което балансира както геополитическия, така и бизнес и финансовия риск. Въпреки признаците за усилване на заинтересоваността от сътрудничество с китайски компании в сферата на инфраструктурата, Европейският съюз ясно и недвусмислено премести Китай в категорията „конкурент“, който ползва практики на нелоялна конкуренция и непозволена в ЕС държавна помощ. Преценката дали АЕЦ „Белене“ влиза или не в тази категория определено ще бъде дадена не в София, а в Брюксел.

В този смисъл проектът представлява преди всичко значителен и в много отношение неуправляем политически риск за България, който Русия и Китай ще се съгласят да споделят само ако бъдат удовлетворени други техни държавни интереси. Ако няма достатъчно гарантирани бизнес ползи, а това е сигурно, то тогава те ще трябва да получат други ползи – или в рамките на конкретния проект, или други свързани и несвързани проекти, които се реализират от или чрез българската държава.

Четвърто, чисто геополитическия риск на проект АЕЦ „Белене“, чието управление просто не е по силите на българското правителство. В опростен и изчистен вид, той се изразява в това, стратегическият инвеститор самостоятелно или в партньорство, да може да неутрализира натиска срещу правителството, ако проектът се реализира с конкуренти и опоненти на съюзите в които членува – ЕС и НАТО.

Всеки ядрен проект в ЕС и НАТО, в който Росатом има водеща роля е стратегически риск за тези съюзи. Не само защото руската компания има не само цивилно, но и военно поделение, като двете са свързани по неразривен начин. Когато правите бизнес с гражданската част от компанията, никога не знаете, дали изпълнители или бенефициенти на средствата които плащате не са военните ядрени програми.

Всяка ядрена централа представлява „черна дупка“ в системата за сигурност на съответната страна, като потенциална цел на стратегически удар.

У нас защитата на ядрените централи, макар и топ приоритет на националната система за сигурност, е сериозно компрометирана. Дори да приемем, че похарчим над милиард долара за да осигурим надеждна противоракетна и противосамолетна защита от типа Пейтриът – което е перо, неотчетено в сегашните сметки – пак няма да имаме сто процентна защита. От гледна точка на военната оценка за заплахата от удар срещу АЕЦ нещата стоят точно така – всеки успешен удар срещу ядрена централа – ще ни постави на колене. Не сме в състояние да преодолеем последствията от инцидент  в следствие на военен удар или на техногенна катастрофа. Нито икономиката ни, нито бюджетът може да покрие преки или косвени щети. Не е сложно за калкулиране – аварията във Фукушима доведе, по непълни оценки, до щети в размер над 120 милиарда долара, като по-малко от 5 милиарда долара бяха поети от компанията ТЕПКО и корпоративните механизми за застраховане на риск. Всичко друго дойде от бюджета на страната и за сметка на компаниите и гражданите.

Дори да приемем по-снизходителни оценки за размера на риска от ядрен инцидент у нас, за България с БВП на стойност 57 милиарда долара и бюджет 14 милиарда долара това ще бъде национална катастрофа. Нито НАТО, нито ЕС могат да помогнат съществено, да не говорим че като страна по международните договори в сферата на ядрената енергия, ще трябва да поемем обезщетение за трансгранични щети.

У нас покритието за ядрения риск е най-ниското в ЕС – около 100 милиона долара, за това буквално всичко ще се стовари върху бюджета и нацията. В този смисъл всеки нов ядрен проект е тотален риск, който не може да бъде управляван от което и да е българско правителство. И това ще бъде така, докато икономиката и богатството на страната стигнат до равнища, на фона на които потенциални щети да не изглеждат като катастрофични.

Пето, опитите за китайско-руско сътрудничество при реализирането на стратегически проекти зад граница, определено набира сила. Вън от съмнение е, че правителството има желание да предостави възможност АЕЦ „Белене“ да бъде подобен проект.

На срещата на Владимир Путин и китайския му колега Си Цзин Пин през месец юни т.г., страните постигнаха глобална договорка за сътрудничество в почти всички сфери, от инфраструктурата до електронната търговия. В момента се тестира възможността за синергии между двете страни във възстановяването на Сирия, включително чрез използване на руски и европейски логистични канали, под руска военна закрила. Няма съмнение, че китайската компания самостоятелно не може да реализира проекта АЕЦ „Белене“. Вървят преговори за координация на действията между Росатом и CNNС и България съвсем не е единствената страна, в която се реализират съвместни проекти. Още през миналата година бе постигната договорка за съвместна работа по проектите на Росатом в Латинска Америка и Африка.  Разбирам, че има разбирателство за разширяването на географията на това сътрудничество и за включване на Европа в тях.

Вън от съмнение, че китайската компания ще се възползва от мрежите за руско геополитическо влияние, които са в пъти по-силни от собствените и. И все пак, пътят до структурирането на проекта по начин, който допълва интересите на Китай и Русия не е нито автоматичен, още по-малко подразбиращ се. Логично е да се предположи че с времето силните карти ще преминават в ръцете на китайските ядрени компании.

АЕЦ „Белене“ се реализира не с износ на китайска, а на руска технология, което априори ограничава обхвата и характера на изгодите за китайската CNNС в конкретния проект, без да допълни интересите си с участие на китайските строителни компании. Реализацията на ядрен проект в ЕС вън от съмнение ще усили позициите на Китай в европейската ядрена енергетика.

Задължително и неотменимо условие за участието на китайската ядрена компания все пак остават задължителните държавни гаранции, най-малкото защото нужните финансови средства се отпускат след политическо решение на най-високо равнище. А то идва само след като са налице държавни гаранции и междуправителствени споразумения.

Както вече посочихме, всякакви форми на държавни гаранции, на скрита или явна държавна помощ, включително гарантирани цени на изкупуване, ще трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия. А това е силно съмнително, въпреки че ще бъдат направени всички опити казусът да бъде представен от българска страна в рамките на катастофични предизвикателства за националната енергийна сигурност и безалтернативност по отношение постигането на климатичните цели.

Колкото повече време минава, толкова повече се откроява единственото възможно продължение по казуса АЕЦ „Белене“ – продажбата или инвестирането на блоковете в други проекти. Единственият начин за удостоверяване на реален интерес е реална открита и състезателна процедура. Всички други приказки за липса на интерес са сугестии от лица, които действително нямат интерес.

Илиян Василев, Bulgaria Analitica