Поскъпването на долара, започнало в началото на седмицата, продължава и в четвъртък за четвърта поредна сесия, отдалечавайки се от едномесечното дъно, което удари миналата седмица. Инвеститорите продължиха да оценяват перспективите за паричната политика на Федералния резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната), очаквайки ключови данни за инфлацията следващата седмица.
Индексът на потребителските цени в САЩ се повиши до 3.5% през март на годишна база, след нарастване с 3.2% през февруари, което е повече от очакваното от експертите, а това според много наблюдатели показва, че инфлацията в САЩ се ускорява все така упорито, което вероятно ще накара Фед да задържи лихвените проценти на високо ниво.
Инвеститорите реагираха на редица коментари на членове на борда на Фед. Президентът на Федералния резерв на Бостън Сюзън Колинс каза в сряда, че икономиката на САЩ трябва да се охлади, за да върне инфлацията обратно към целта. Нейният колега ог Минеаполис Нийл Кашкари също каза във вторник, че очаква централната банка да остане със същата парична политика за продължителен период, лез да намалява лихвите докато няма ясни доказателства за намаляване на инфлацията, и не изключи възможността за увеличение на основаната лихва, ако инфлацията се ускори. Доларът се стабилизира като цяло, но остава под напрежение към японската йена заради очаквана нова интервенция, тъй като японските власти повториха предупрежденията срещу екстремни валутни движения, което бе разчетено от пазарните участници като подготовка за нова интервенция към отслабващата йена.
Индексът DXY, изчислен от ICE, показващ динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), нарасна с 0.15%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се повиши с 0.09%*.
Еврото спадна с 0.06% до 1.0740 щатски долара. Общата валута продължи да не отдалечава едномесечния си връх в началото на месеца, а търговците продължават да оценяват перспективите на паричната политика на Европейската централна банка, като нарастват очакванията, че ЕЦБ може да започне да намалява разходите по заеми през юни, като главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн отбеляза, че последните данни го правят по-сигурен, че инфлацията се връща към целта от 2%. Повечето представители на ръководството на ЕЦБ изглежда подкрепят облекчаването да започне следващия месец, но президентът Кристин Лагард все още не е намекнала за допълнителни съкращения. Инфлацията в еврозоната се забави до 2.4% през април, а икономиката нарасна с 0.3% през първото тримесечие.
Британският паунд се понижи с 0.07% до 1.2484 долара, в очакване Банката на Англия (BoЕ) да запази лихвените проценти непроменени на предстоящата си среща през май, но инвеститорите очакват първото намаление на лихвите да е през август вместо през септември. През април управителят на BoE Андрю Бейли изрази оптимизъм, тъй като британската инфлация изглежда е на път да постигне целта от 2%. Инфлацията в Обединеното кралство падна до 3.2% през март 2024 г., най-ниското ниво от септември 2021 г., от 3.4% през предходния месец, след като достигна своя връх от 11.2% през октомври 2022 г.
Японската валута се понижи с нови 0.25% до 155.74 йени за долар, като остава на загуба с близо 2% тази седмица, въпреки че японските власти продължиха да предупреждават пазарите срещу екстремни валутни движения. Миналата седмица японската валута отскочи с цели 5.2%, заради предполагаема държавна намеса, като неофициални данни на централната банка на Япония (BоJ) предполагат, че държавата е похарчил близо 60 милиарда долара за защита на японската валута.
Стоковите валути също се понижиха спрямо щатската валута. Австралийският и новозеландският долари спаднаха съответно с 0.11% до 0.6571 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.12% до 0.5997 американски долара за едно „киви“. По-конкретно австралийският долар се обезцени, отстъпвайки рязко от двумесечните върхове, тъй като Резервната банка на Австралия (RBA) запази паричния процент непроменен на 4.35% за четвърти пореден път бяха повишени последно през ноември и не предложи никакво послание кога ще започне да намалява основата си лихва. Все пак RBA призна, че неотдавнашният напредък в намаляването на инфлацията е спрял и поддържа своите бъдещи насоки „и не се изключва нищо“. Нивото на инфлация в Австралия падна до 3.6% през първото тримесечие от 4.1% през предходното тримесечие, забавяйки се за пето поредно тримесечие, но надвишавайки прогнозите от 3.4%. Месечният индекс на потребителските цени на страната също се ускори до 3.5% през март от 3.4% през февруари, опровергавайки очакванията на пазара за липса на промяна.
Другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от цените на фючърсите на петрола, се обезцениха съответно с 0.05% до 1.3735 канадски долара за един американски и с 0.11% до 10.9124 норвежки крони за един щатски долар. Фючърсите на американския лек суров петрол (WTI) с доставка до 21 май поскъпнаха с 0.61% до 79.47 долара за барел, а на търгувания предимно в Европа Brent с доставка до 31 май нараснаха с 0.49% до 83.99 долара за барел.
Двата вида суров петрол увеличиха печалбите си от предишната сесия, тъй като официалните данни показаха спад в запасите от суров петрол в САЩ, което сигнализира за по-свито предлагане. Данните на EIA показват, че запасите от суров петрол в САЩ са намалели с 1.361 милиона барела миналата седмица, спадайки значително от скока от 7.265 милиона барела. Все пак цените на петрола останаха близо до двумесечно дъно, тъй като геополитическото напрежение отслабна в Близкия изток, след като Израел и Иран успяха да избегнат по-широк конфликт и надеждите за прекратяване на огъня в Газа нараснаха. Перспективите за производствената политика на ОПЕК+ също остават силно несигурни преди срещата на групата за политиката на предлагане на 1 юни.
*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и TradingEconomics.