Goldman Sachs: Ценовата петролна война става неуместна заради значителния спад на търсенето
Анализаторите от Goldman Sachs отбелязват, че спирането на производството на петрол, зарази свръхпредлагането на пазара, предизвикало и запълването на рафинериите, хранилищата и тръбопроводите е 0,9 млн. барела на ден, но по-скоро реалната цифра е по-висока и расте с всеки ден.
Мерките за социално дистанциране сега оказват влияние на 92 % от световния БВП, а окончателните данни за спирането на производството, мащабът, на които и досега не е известен завинаги ще променят енергийния сектор и неговата геополитика и ще ограничат търсенето до нормализиране на икономическата активност, но също така и ще доведат до отпадане от дневния ред на измененията на климата.
Анализаторите отбелязват, че търсенето на петрол през тази седмица е спаднало с 26 милиона барела на ден, или с 25 %. Този шок е крайно негативен за цените на петрола. Затова и цените на петрола, който няма как да бъде транспортиран по море ще станат отрицателни.
Колкото и да е парадоксално, отбелязват експертите, това в крайна сметка ще доведе до инфлационен шок по отношение на доставките на петрол в исторически мащаб, тъй като големи количества петрол ще бъдат принудително консервирани.
Анализаторите отбелязват, че мощностите за съхранение на петрол (тръбопроводи, резервоари, кораби, рафинерии) е ограничен. „Според нашата оценка, в света има около 1 млрд. барела резервни мощности за съхранение, но голяма част от тях никога няма да бъде достъпна, тъй като скоростта на настоящия шок на първо място ще наруши системата за транспортиране на петрол и доказателства за това вече се виждат по целия свят“, се казва в обзора.
В действителност, предвид стойността на затварянето на кладенците, даден производител ще е готов да заплати отрицателна цена на някой за продажбата на петрол, който не се транспортира през морето.
Петролът, който се транспортира по морските пътища, такъв като Brent ще е по-изолиран и неговата стойност ще остане на нивото от 20 долара за барел. Ценообразуването на Brent става на остров, на 500 метра от водата, където има достъп до хранилища и танкери, докато сортът WTI няма изход към морето и се намира на 500 мили от него. Това демонстрира нещо важно: затварянето на кладенците ще се базира не на това къде се намира кладенеца по кривата на разходите, а логистиката и достъпа.
Петролът с високи разходи, транспортиран по морето, който може да попадне на танкери (хранилища, където мястото никога не свършва) е по-добре позициониран от този, който се намира на хиляди мили от тръбите, като например петролът в САЩ, Русия и Канада.
Анализаторите отбелязват, че такава ситуация е съществувала през 1998 година. Затова такива сортове като WTI, особено WTI Midland или канадския WCS може да се търгуват на отрицателни цени, а Brent вероятно ще остане на нивото на разходите от 20 долара за барел.
От Goldman Sachs смятат, че ценовата война е неуместна, заради значителното понижение на търсенето и прави невъзможно съвременно координирано реагиране на обемите от предложения.
Преди месец, когато спадът на търсенето съставляваше 5 млн. барела на ден, ценовата война имаше смисъл. Това даваше на ОПЕК и Русия за пръв път от 2012 година възможност напълно „да отрежат“ шистовия нефтодобив и да обърнат (съвместно договореното) понижението на производството от 2016 г., „което според нас нямаше икономически смисъл от самото начало“.
Според мнението на Goldman Sachs, освен че страните, участващи в ОПЕК са загубили 220 млрд. долара приходи (в годишно изчисление при цена от 60 долара за барел Brent) и зял на пазара, загубите са засегнали и акционери и кредитори на компаниите – производители на петрол с по-високи разходи за добив. Изкуствено завишените цени са изопачили стимулите за инвестиции в петрол, което е довело до неефективни капиталови разходи за тези компании, които по оценка на анализаторите на Goldman Sachs са разрушили пазарна капитализация за сума от около 1 трилиона долара през 2016 година. Политиката на ограничаване на производството е била стратегическа грешка не само за страните от ОПЕК+, но и за всички собственици на акции и дългови задължение на петролната индустрия.
Сега въпросът е: Могат ли САЩ и ОПЕК да спасят пазара? Шокът от спада на търсенето стана толкова голям, че те не могат да направят това сами поотделно и това е факт, който признаха, като се аргументираха, че балансирането на пазара изисква координирано глобално намаляване на производството – политика, която се оказва невъзможна към момента, твърде закъсняла, за да се спре настоящото свръхпредлагане и по-слаба от други инициативи, които сега са на дневен ред.
Ключовият момент, който ще отговори колко бързо цените ще се възстановят след прекратяването на доставките е свързан с въпроса: колко запаси ще бъдат създадени, колко мощности за съхранение вече са запълнени. Петролът в Канада днес се търгува например по 5 долара за барел, WTI Midland – по 13 долара за барел, а мощностите на терминала в Кушинг вече са наполовина запълнени.
Спиране на производство, заради логистични проблеми предполага, че то ще бъде неизбирателно и може да нанесе съществени щети на кладенците за някои от които това ще е за дълго време. Когато икономическата активност започне да се нормализира, дефицитът вероятно ще е съществен, тъй като предложенията може да се окажат унищожени.
Ако се запушат тръбопроводите, заради спирането на рафинериите, не могат да се натрупват резерви. Това само по себе си намалява възможностите за предпазване и създава риск от бърз обрат до недостиг на петрол, и може да доведе до повишаване на цените значително над 55 долара за барел през следващата година.
Вероятно това ще промени правилата на играта за индустрията. Ако бъдат повредени основните активи в петролния сектор възстановяването ще е дълъг и скъпо струващ процес, ако изобщо може да се възстанови. Експертите от Goldman Sachs смятат, че добивният сектор ще загуби минимум 5 млн. барела дневно производствени мощности. Според анализаторите, това ще доведе до ръст на цените, нивото, на които ще зависи от това колко са големи запасите.
Освен това ще се промени и геополитическия ландшафт. От Goldman Sachs обръщат внимание на настоящата политическа ситуация във Венецуела, където в разстояние на повече от половин година се въвеждаха нови санкции на САЩ, а „Роснефт“ през миналата седмица продаде активите. В същото време върху Иран оказа влияние коронавируса, а през януари между Иран и САЩ имаше ново напрежение. Анализаторите, освен това са на мнение и, че може да възникне геополитическа нестабилност в няколко страни, производителки на петрол от Африка и Латинска Америка.
„Смятаме, че настоящата петролна криза ще доведе до това, че енергийният сектор най-накрая ще стигне до това преструктуриране, от което толкова много се нуждае. От дълго време твърдим, че е важно търсенето и предложенията на капитал, а не търсенето и предложенията на барели – ако имат капитал, компаниите ще могат да се противопоставят на трудните периоди, а петролът винаги ще се връща“, се казва в обзора.
Анализаторите отбелязват, че разликата между настоящия момент и 2015/2016 години се заключава в това, че производителите на шистов и скъпо струващ петрол вече са се сблъскали с много по-високите капиталови разходи още през миналата година, заради постоянно ниската печалба на акционерите. Заради неотдавнашните събития, тези ограничения са се задълбочили, което значително повишава вероятността от капитулация от американските компании, занимаващи се с проучване и добив на нефт и газ.
От Goldman Sachs смятат, че големите петролни компании ще вземат добрите активи в сектора и ще се избавят от лошите. В същото време капиталовите ограничения ще останат, тъй като пазарите са насочени към декарбонизация и липсата на видимост по отношение на дългосрочното търсене ограничаващо останалите компании ще доведе до структурно недофинансиране.
Ниските приходи в енергетиката бяха наречени загубено десетилетие, отбелязват от Goldman Sachs. Петролът от 2020 година носеше на инвеститорите загуби от около 8 % годишно. Експертите обаче смятат, че през следващите седмици или месеци ще бъде достигнато дъното, което ще послужи за основа за стабилни бъдещи печалби, аналогично на 1999 година.
по чуждия печат