100 000 ще получат 60% от заплатите си от държавата, 12% от фирмите в България вече не работят

Предвидено е средствата да се вземат от фонд „Безработица“ в Националния осигурителен институт, в който има около 430 милиона лева

Икономика / България
3E news
220
article picture alt description

Изчисленията на КНСБ показват, че 100 000 работници и служители ще получат 60% от заплатите си от държавата. В същото време експресна анкета сред членовете на БТПП показва, че 12% от тях са преустановили дейност по различни причини – заради обявеното извънредно положение или липсата на поръчки. И това се случва само 10 дни, след като Народното събрание по искане на правителството обяви на 13 март извънредно положение заради пандемията от Covid-19.

Какво показват разчетите на КНСБ

Според председателя на КНСБ Пламен Димитров, средствата за заплати е предвидено да се вземат от фонд „Безработица“ в Националния осигурителен институт, в който има около 430 милиона лева. По думите на Димитров, обаче, нуждаещите били много повече и в никакъв случай не изчерпват всички лица, които ще бъдат ударени.

Според анкетата на БТПП, подкрепата в размер на 60% от възнагражденията на служителите в рамките на 3 месеца в доказано засегнати от вируса фирми е един от важните елементи, за да могат фирмите да съумеят да запазят служителите си в неясните времена. Според членове на Палатата, след направена оценка, процентът може да бъде по-голям (аналогично на Великобритания, при която е 80%) и да има по-голяма яснота как ще могат да се възползват.

„Никой не може да даде прогноза колко са в момента. Със сигурност са много повече от 100 хиляди или ще бъдат по-скоро“, подчерта Пламен Димитров в интервю за БНР.

Предвидено е средствата да се вземат от фонд „Безработица“ в Националния осигурителен институт, в който има около 430 милиона лева.

"Ако предположим, че половината от фонд "Безработица" бъде похарчен в тази посока, защото все пак се увеличават разходите на реално безработните и самите реално безработни стават все повече с всеки изминал ден (по 750 на ден, по данни на Агенцията по заетостта), това значи наистина около сто хиляди души и то от сектори, които са пряко засегнати от действията на извънредното положение, уточни председателят на КНСБ. Прогнозите също не са добри. „Нека да не забравяме, че много от държавите членки на ЕС, освен, че затвориха границите, започнаха да затварят и предприятията, и не само Италия, които са основни наши партньори", каза Пламен Димитров.

Анкетата на БТПП

В допитването на работодателската организация са участвали над 300 компании и браншови организации, нейни членове. От анкетата става ясно, че след обявяване на извънредното положение в страната при 48 % от работодателите, служителите работят стандартно на работното място, като поддържат високи хигиенни и санитарни мерки. При 38% от фирмите – наетите работят чрез хоум офис (от къщи), а 12% от тях посочват, че са преустановили дейност по различни причини – заради обявеното извънредно положение или липсата на поръчки. При около 23% от работодателите служителите или част от тях са в платен отпуск, а при 18% от фирмите – в неплатен.

Бизнесът се адаптира, търси различни възможности за работа и гъвкави форми на заетост, но не навсякъде това е възможно. Действително има редица компании, които съвместяват всички посочени възможности, служителите им работят на ротационен принцип (на екипи),  предвид намаляването на поръчки, невъзможността за доставка на суровини и блокиране на транспорта. Работата с клиенти е ограничена до минимум, а определени компании, загрижени за здравето на най-възрастните служители, са ги пуснали в отпуск.

Гарантирано придвижване по трансевропейските коридори

Най-значима и силно необходима мярка за бизнеса сега е гарантираното придвижване на стоки и суровини по трансевропейските коридори с цел да не се възпрепятства износа и вноса на стоки - 96% от анкетираните компаниите смятат така. Това е изключително важен елемент, за да може икономиката на страната да функционира нормално. Не на последно място, предвид затрудненията свързани с автомобилния транспорт, се забелязва една неизползвана възможност - и фирмите, и още повече държавата трябва да  се фокусират върху по-пълноценно използване на ЖП транспорта, който е под неин контрол.

Бизнесът иска съкращаване на сроковете за разплащане

На второ място над 90% от фирмите посочват, че държавата трябва да съкрати сроковете за разплащане с бизнеса, да се извърши незабавно разплащане на просрочени задължения, както и да се открие телефонна линия за сигнали от страна на бизнеса.

Бизнесът посочва, също, че трябва да се удължат сроковете за плащане и деклариране на данъци и осигуровки – по тази мярка вече има развитие – удължиха се сроковете за годишното счетоводно приключване на фирмите, както и за подаване на годишни декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане се изместват за края на юни 2020 година. Около 92% от компаниите подкрепят и като мярка ускорена оценка и облекчени критерии при кандидатстване за финансиране от европейските фондове. Бизнесът продължава да настоява за връщане на изплащането на първите три дни от болничните към ДОО.

Препятствията пред малкия и средния бизнес

От анкетата проличават и най-различни пречки, пред които са поставени малките и средни предприятия – заплащането на наемите на помещенията, които използват и в случай, че те нямат приходи или са преустановили дейност през периода на извънредно положение, заплащането на такса битови отпадъци от неработещи ресторанти, хотели и други, за което, вече е изпратен много подробен сигнал до премиера Борисов с предложение да отпадне част от такса битови отпадъци за периода, в който съответните фирми не функционират.

Компаниите в най-голяма степен ще се опитат да запазят служителите си чрез оптимизиране на разходите си, чрез използването на възможността за 60% подкрепа в изплащане на заплатите на служителите. Някои от тях ще се ориентират по-динамично към онлайн търговията, за да използват ситуацията, а други ще поемат загубите, които ще претърпят, за да могат да не съкращават персонала. Има и компании, които посочват, че ако ситуацията с COVID-19 не се подобри, ще се стигне до съкращения.

Откриването на телефонна линия не е достатъчна мярка, а трябва да се създаде и електронен адрес, на който компаниите да могат да изпращат въпроси  и кратки срокове да получават отговор

Интересен извод може да се направи, че са преувеличени и са химера очакванията, че за едни фирми кризата е предизвикателство, а за други е предимство. Несравними са двете категории, защото едва под 1 % очакват положителен ефект.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща