Проф. Атанас Тасев: Ценовият профил на газа по новата формула ще бъде по-благоприятен отколкото по досегашния начин на пресмятане

Водещ: Какво означава това поевтиняване на природния газ за потребителите?

Атанас Тасев: Потребителите не са еднородни - има директни и индиректни потребители на газ индустрията, енергетиката, битовите потребители, а част от битовите получават индиректно услуга чрез топлофикационните дружества. Така че поевтиняването на различните места ще бъде различно. Там, където е в регулация, би трябвало намаляването да става пропорционално, още повече, че това е безпрецедентен случай. Досега никой не е действал ретроактивно както тази нова формула. Но що се касае до сегашната ситуация – от август месец до 29 февруари – всъщност има надвзети приходи от около 150 милиона, които подлежат на връщане. Как ще бъдат върнати е друга тема, защото това е свързано с бюджета, с ДДС. По всяка вероятност, предполагам, че ще има някакво разсрочване. Тоест, ще оказва положително влияние върху цената на газа в следващите месеци. А що се касае до топлофикационните дружества, там е малко по-различно, защото благодарение на една европейска директива от 2004 година силно се поощрява високоефективната когенерация и чрез високата цена на тока, произведен в този режим на топлоснабдяване, всъщност дълги години се задържа цената на топлоенергията и в момента тя е най-ниската от всички възможни енергийни източниците, разбира се, ако изключим твърдите горива. Така че там вече е условно с колко ще бъде намалено. По-важното е, че оттук нататък вече като говорим за цена, трябва да имаме предвид, че тя се определя по формула. Сега ще се определя по нова формула и ще се определя всеки месец, а не по тримесечие, както беше до сега. Но в сравнение можем да кажем, че ако имаме ценови профил по старата формула и по новата формула, ценовият профил по новата ще бъде по-нисък отколкото по досегашния начин на пресмятане, което е добрата новина. И това е оттук нататък, тоест, в перспектива.

Водещ: Колко реалистично е това поевтиняване?

Атанас Тасев: Не, то е абсолютно реалистично, защото от официални лица бяха казани официални числа. Сега обаче да се преведе в действие този алгоритъм, ще трябва „Булгаргаз“ да се обърне с предложение към Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която регулира цените в газовия сектор, за да може да стане това преизчисляване. Освен това, ще трябва да се промени по закон с нормативен акт, каквото е Наредбата за ценообразуване в газовия сектор, и очевидно някои други документи, за да може да се реализира тази процедура. Но пак повтарям, това е безпрецедентен случай досега, и той е изключително благоприятен за всички нас. Разбира се, в бъдеще силно ще облекчи и нашия преход за беземисионна енергетика, защото за да спасим по някакъв начин комплекса „Марица Изток“, и то по-специално генериращите мощности в някакъв процент, ще трябва да сменим горивната база и като преходна горивна база може да се използва природният газ при тези по-ниски цени. И като се има предвид, че преминаването на горивна база газ спестява съществено емисии въглероден диоксид, то разбира се, това ще бъде по-плавно и по-безболезнено отколкото при старите цени.

Водещ: Защо точно сега се случва това поевтиняване?

Атанас Тасев: Преди 2 години имаше едно изключително събитие – Европейската комисия притисна „Газпром експорт“ с обвинение в злоупотреба с монополно положение. „Газпром експорт“ има най-големият и най-платежоспособен пазар, каквото представлява Европа. Обвинението беше, че за дълъг период от време „Газпром експорт“ е имал монополна позиция, и то касае прибалтийските републики плюс бившите страни, които бяха членове на соцлагера, така да се каже. И за да не се приеме крайната мярка наказателна съгласно европейските правила и международните правила, наказателната мярка при злоупотреба с монополно положение е глоба в размер на 10% от брутния приход на фирмата, което означава стотици милиони, може би милиарди, за „Газпром експорт“, или извънсъдебно споразумение, което беше подписано, в което основна част в пакета като задължение на „Газпром експорт“ беше предоговаряне на доставните цени на формулата, по която ще се доставя газ. Така че първопричината всъщност е силната позиция на Европейската комисия. А що се касае до конкретните ценови нива, тук факторът е в последно време конюнктурата с много ниските цени на втечнения газ, които се определят от това, че излязоха нови доставчици – Катар засили своите доставки, Египет, и също така и „НоваТек“, това е частна руска фирма, която само за миналата година е доставила 39 млн. куб. м втечнен газ, което е над 50 млрд. куб. м регазифициран газ. Освен това, коронавирусът също изигра своето влияние, защото в момента един от големите потребители на втечнен газ – Китай, отказа редица доставки на втечнен газ, и танкерите, които доставят втечнен газ, се превръщат в „летящи холандци“, тръгнаха към Европа. Европа обаче има сериозни запаси поради топлата зима в газохранилищата. А втечненият газ трябва да се регазифицира – той увеличава обема си 1400 пъти, което означава, че трябва някъде да го съхранявате. А иначе за 15 дни трябва да се освободите от съдържанието, иначе плащате. Ето това силно намали цената на газа, само и само да се увеличи потреблението. Това пък оказа положително влияние върху конкретните параметри на формулата, по която ще се определя оттук нататък цената на газа за България. Така че много са причините.

Водещ: Сякаш подредихме частичките на пъзела на газа. Несъмнено това ще повлияе много положително както върху потребителите, така и върху българската икономика.

Атанас Тасев: Безспорно. Пак повтарям, това е безпрецедентен и голям успех на преговарящите, и трябва да ги поздравим. Трябва вече да се радваме на добрите новини, а не да мърморим: „Абе, можеше и по-добре“, защото вече чувам и такива гласове.

Водещ: Но все пак според вас, по думите ви не можем да очакваме понижение на сметките за парно?

Атанас Тасев: Не би трябвало. Може би ще има малко. Още повече, ако вземем „Топлофикация София“, тя има задължения около 800 млн. лева. А тези задължения са на базата на това, че ние всъщност не сме си платили сметките. Това са пари, които „Топлофикация“ не е получила за доставената услуга на топлоснабдяване, а не от друго. Аз много добре зная ценообразуването още от самото начало, когато се формираха цените. Необходимите приходи, формулата, по която се определя цената на парното, разбира се, изключвайки преференциалната цена на електроенергията, тя е такава, че в крайна сметка, ако всички сметки се платят на „Топлофикация София“, тя ще има годишна между 30-40 млн. лева възвращаемост. Това обаче не се случва, защото цикълът на връщане на парите е над 45 дена, значителна част от хората не плащат и като цяло има голямо натрупване на задължения. А между другото, нееднократно съм казвал, че въведената преференциална цена на електроенергията, реално я разпределяме на всички българи. Следователно, ние, софиянци, освен че трябва да си плащаме парното редовно, трябва да благодарим на целокупния български народ – той реално ни плаща сметката. Но това е, повтарям, по европейска директива.

Водещ: Какви други изненади можем да очакваме в близко бъдеще на енергийния пазар?

Атанас Тасев: Изненадите са това, че искаме или не искаме цената на електроенергията, пазарната цена ще се повишава, регулираната разбира се. Доц. Иванов обеща, че за следващия ценови период, който е 1 юли до 1 юли следващата година, ще бъде в рамките на около инфлацията – 2-3%. Но обърнете внимание, предстои ново решение на парламента, при което вече потребителите на електроенергия, това са малките предприятия, които имат 30 и повече киловата инсталирана мощност, излизат на свободния пазар, а битови потребители, това са особено богатите, които имат 50 киловата или повече, също излизат на свободния пазар. Така че регулираният пазар постепенно се стеснява, и когато говорим за стабилни цени, те очевидно ще останат в регулирания сектор, в свободния пазар обаче не очаквам, предвид това, че цените на въглеродния диоксид котировките растат, и няма как – крайният потребител плаща сметките. А това е европейска политика, която ни задължава колко се може по-рано с чисто икономически методи или да си затворим термоцентралите, или да преминем на горивна база. А когато говорихме за горивна база, виждате, че въглищата не са горивната база на бъдещето и трябва да се преминава към по-модерни горивни компоненти, като газ, като азот и прочие. И това силно ще увеличи темповете, с които ние ще направим и ще трябва да правим този енергиен преход.