Иван Иванов: Няма да има „токов шок“

Няма да има „токов шок“. Това коментира пред 3eNews председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) след заседание на комисията за икономическа политика към Народното събрание. Казаното от Мая Манолова не отговаря на истината, категоричен бе той в отговор на въпрос за твърденията на бившия омбудсман Мая Манолова, че цената на тока ще се увеличи до 10 процента.

„В продължение на 5 години непрекъснато преди годишните ценови решения се разпространяват неверни информации за изключително голямо повишение на цената на електроенергията за българските потребители – както за бизнеса, така и за битовите потребители. Комисията (Комисия за енергийно и водно регулиране, КЕВР ) има инструменти, които използва  много умело и мъдро, за да не допусне такова скокообразно изменение на цените. Неслучайно казвам, че се стремим нашите решения да бъдат щадящи. От една страна се стремим да запазим финансовата стабилност на енергийните дружества, производители на електроенергия, разпределителни дружества, снабдителни, от друга - да не допуснем обедняване на българското население.

В рамките на тези 5 години повишаването на цената на българската електроенергия е два пъти по-ниско от инфлацията за същия период. Самото сравнение показва, че с нашите решения ние сме подпомагали конкурентоспособността на българския бизнес и сме се противопоставяли на обедняването на българските граждани. Това ще бъде и нашата политика в бъдеще, като за настоящото ценово решение ще се постараем да следваме принципите, които и досега са ни ръководили“, каза Иван Иванов.

Той бе категоричен, че „токов шок“ няма да има.

„В никакъв случай няма да има „токов шок“, както каза госпожа Манолова“, заяви председателят на КЕВР.

Междувременно с „18 въздържали се“ комисията по икономическа политика към парламента отхвърли допълнението на Закона за ограничаване на изменението на климата“. Той предвиждаше отпускане на сума от порядъка на 33 млн. лв в помощ на енергоинтензивната индустрия. Неговата цел бе „въвеждане на механизъм за подпомагане на предприятията от индустриалните отрасли и подотрасли, изложени на значителен риск от “изтичане на въглерод”, поради индиректни разходи за емисии на парникови газове в крайните цени на електрическата енергия“. Текстовете в законопроекта предвиждаха в частност тези средства да не влизат във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, а да остават в бизнеса. Още в края на миналата година комисията по енергетика прие законопроекта на първо четене с редица условия. Впоследствие бяха направени и редица законодателни предложения от председателя на енергийната комисия Валентин Николов. Днес той оттегли всички внесени от него допълнителни предложения. Така законопроектът ще влезе в пленарна зала само с текстовете от вносител, но очакването е той да не получи подкрепа от депутатите в пленарна зала.

Трябва да се отчете, че КЕВР е против този законопроект.

В коментар по този повод председателят на КЕВР отбеляза очакването си да не бъде подкрепен в пленарна зала.  

„Този закон, както видяхте не беше приет от комисията (комисия по икономическа политика към Народното събрание) и според мен няма да мине и в пленарна зала, а това облекчава нашата задача. Защото означава, че няма да има средства от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, които ще бъдат насочени към определен брой предприятия. Тези средства именно ние ще използваме, за да управляваме добавката „задължение към обществото“ по такъв начин, че да не допуснем сериозно повишение на цените на електроенергията“, каза Иван Иванов.

Той обясни и разликата между получената преди време дерогация за енергоинтензивната индустрия за „зелената добавка“ и настоящия законопроект.

„Това е различен законопроект. Дерогацията по-скоро осигуряваше отстъпка за тези бизнес организации и дружества, които получиха по-малко заплащане за зелената енергия и в зависимост от капацитетите на дружествата имаше наистина 80, 65 и 40-процентна отстъпка единствено за компонентата „зелена енергия“ ,която е част добавката „задължение към обществото. Докато тук, се засягат единствено големите енергоемки дружества. Вярно е, че има възможност, която се предоставя в европейското законодателство, но няма задължителен характер. Бяха предвидени евентуално не повече от 33 милиона (лв.), но възникна сериозен спор. Дружествата искаха това да влезе със задна дата от 1 юли 2019 година, на което КЕВР категорично се противопостави и, както разбирам, народните представители са използвали този набор от аргументи, които ние излагаме в нашето становище и не приеха закона“, заключи председателят на регулаторната комисия.