ЕК: България показва напредък при гарантиране на финансовата стабилност

България има ограничен напредък при гарантирането на ефективния надзор и прокарването на рамка срещу прането на пари. Това е оценката за страната ни в анализа на Европейската комисия за изпълнението на специфичните й препоръки от миналата година, записани в зимния пакет на Европейския семестър. Еврокомисията публикува днес докладите по държави, в които се анализират основните социално-икономически предизвикателства, пред които е изправена всяка държава членка.

ЕК определя по същия начин и действията на страната ни за осъществяване на икономическа политика, която да е фокусирана върху инвестициите в областта на изследванията и иновациите.

България обаче има съществен прогрес при подобряването на корпоративното управление на държавните предприятия, приемането и прилагането на съответното законодателство, както и при гарантиране на стабилността на банковия сектор чрез засилване на надзора, подчертават от Комисията. По отношение на Процедурата при макроикономически дисбаланси за установяване, предотвратяване и коригиране на потенциално вредни макроикономически дисбаланси, за България е посочено, че вече не са налице дисбаланси. Постигнат е важен напредък в укрепването на управлението на финансовия сектор и решаването на оставащи регулаторни проблеми. Корпоративният дълг, както и делът на необслужваните кредити намаляват, става ясно от съобщението на ЕК.

Изпълнителният заместник-председател на Еврокомисията, отговарящ за икономиката в интерес на хората, Валдис Домбровскис подчерта:

„Дисбалансите в България са коригирани. България е осъществила съществен напредък при укрепването на управлението на финансовия сектор, корпоративният дълг е спаднал , както и делът на необслужваните кредити. Това показва, че поетият траен ангажимент към определени политики и реформи носи добри резултати“.

“Добрата новина е, че дисбалансите в ЕС намаляват. Държавите членки трябва да се възползват от тази положителна тенденция. Те трябва да продължат реформите, за да може нашата икономика да стане ориентирана към бъдещето. Трябва да намалят дълга, да повишат производителността и да направят подходящите инвестиции, за да се постигне справедлив преход към устойчива и приобщаваща икономика. Днес представяме също така специален анализ на предизвикателствата, свързани с устойчивостта на околната среда, за да помогнем на държавите членки да преминат към неутрална по отношение на климата икономика”, коментира Добровскис резултатите от цялостния анализ на докладите по държави.

Анализът в докладите по държави отразява Годишната стратегия за устойчив растеж, представена през декември 2019 г., в която се поставя акцент върху конкурентоспособната устойчивост с цел изграждане на икономика в интерес на хората и на планетата. За всяка държава членка е направена също така оценка на изпълнението на Европейския стълб на социалните права и на резултатите във връзка с придружаващите го социални показатели. Докладите за отделните държави са съсредоточени върху четири измерения: устойчивост на околната среда, повишаване на производителността, справедливост и макроикономическа стабилност.

За първи път в тях се прави оценка на напредъка на държавите членки по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие. Прави се също така анализ на предизвикателствата и възможностите за всяка държава, свързани с прехода в областта на климата и енергетиката. Освен това в тях се набелязват приоритети за подкрепа по линия на Фонда за справедлив преход.

Основни констатации в докладите по държави

-      Равнището на безработицата продължава да се различава значително в отделните държави членки, а бедността и социалното изключване — да намаляват на фона на добрите условия на пазара на труда.

-      Растежът на производителността продължава да представлява предизвикателство, още повече предвид демографските промени.

-      Държавите членки продължават да имат много разнородни позиции по отношение на дълга и предизвикателствата, свързани с устойчивостта.

В докладите по държави се посочва, че приетите през 2019 г. препоръки са изпълнени в голяма степен в областта на финансовите услуги и активните политики по отношение на пазара на труда. Изпълнението на реформите е все така слабо в области като конкуренцията в сектора на услугите и осигуряването на дългосрочна устойчивост на публичните финанси.