АСЕП иска търговците на ток да отпаднат като задължени лица при изпълнение на Националната цел за енергийна ефективност

Търговците да отпаднат като задължени лица при изпълнение на Националната цел за енергийна ефективност, тъй като избраният модел на схемата за задължения не е работещ. Това посочват от Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП) в писмо до председателя на комисията по енергетика към парламента Валентин Николов, министъра на енергетиката Теменужка Петкова, изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев.

Освен, че от асоциацията искат освобождаване на програмния период до 2020 г., смятат, че за новия програмен период 2021-2030 г. да се заложи изпълнение чрез алтернативни мерки или въвеждане на задължения за крайните клиенти, които са реални консуматори на електрическа енергия и които пряко отговарят за потребените количества.

По-долу публикуваме пълния текст на писмото на АСЕП

Обръщаме се към Вас във връзка с изпълнението на индивидуалните цели за енергийна ефективност от страна на търговците на електроенергия, задължени лица според чл. 14 от Закон за енергийна ефективност. Настояваме за навременна преоценка на ефективността на избраната схема за изпълнение на Националната цел за периода до 2020 г, поради нейната неприложимост и трайна невъзможност за изпълнение от страна на задължените лица в България.

Доказателство за по-горното твърдение са публикуваните данни в „Поименен списък на задължените лица по чл. 14, ал. 4 от ЗЕЕ и стойностите на определените им индивидуални цели за енергийни спестявания за 2019 г. и „Годишен отчет за изпълнението на Национален план за действие по енергийна ефективност през 2018 г. актуализация – 15.07.2019 г.“, налични на сайта на Агенция за устойчиво енергийно развитие. Видно от тях, сред изброените 41 търговеца с електроенергия, едва трима са успели да отчетат някакви количества енергийни спестявания за 2018 г.

Невъзможност за постигане на индивидуалните цели е показателна, че избраният модел на схема на задължения на търговци с енергия не е работеща и няма да доведе до постигане на резултати за изпълнение на Националната цел. Затова настояваме за своевременна преоценка и отпадане на задълженията на търговците по чл.14 от ЗЕЕ поради:

1. Задълженията не са адресирани към правилната група участници на електроенергийния пазар – задължените лица трябва да са крайните потребители. Субектите, които консумират електроенергия, отговорни са за количеството потребявана електроенергия и имат икономически стимули да инвестират и реализират спестявания. Търговците са само посредник в процеса по доставка на електроенергия, без отношение към производствените процеси и консумацията на клиентите си. Същевременно, не притежават необходимите знания и компетенции в сферата на енергийната ефективност, която излиза извън определените им дейностите по лицензия от КЕВР. Търговците нямат инструментариум за каквото и да било влияние върху инвестиционните решения на потребителите за прилагане на мерки за енергийна ефективност. Не приемаме аргументите, че това е възможност за развитие на допълнителен бизнес, защото нова икономическа дейност се развива на база стопански стимули, а не законови задължения.

2. Административното налагане на финансови тежести на търговците може да доведе до преустановяване на снабдяване за крайни клиенти, поради невъзможност за изпълнение на целите и отказ от извършване на тази стопанска дейност, което допълнително ще влоши конкуренцията при предоставяне на услугата

3. Разходите на търговците за изпълнение на индивидуалните цели биха се прехвърлили върху крайните клиенти, което ще увеличи стойността на фактурите им за електроенергия. Това би довело до общественото недоволство спрямо растящите цени за електроенергия, още повече с оглед предстоящата либерализация на потребителите. Нормативната база трябва да създаде икономически стимули у потребителите за изпълнение на подобни мерки, вместо събирането на добавки от тях, които в крайна сметка да се разходват за реализация на проекти само до ограничен кръг клиенти.

4. Изпълнението на мерки за енергийна ефективност в стопански клиенти предполага дълъг инвестиционен процес, което не отговаря на краткосрочността на отношенията клиент-търговец. Свободният пазар цели постоянно търсене от страна на клиентите най-добра цена и условия за доставка, като нормативната база позволява смяната на доставчик всеки месец. Изпълнението на Националната схема цели постигане на реални енергийни спестявания в крайното потребление на база внедряване на енергийно ефективни мерки и използване на иновации. Дългият инвестиционен процес, включващ обследване, планиране, внедряване и доказване на спестявания, носи рискове за неизпълнение с оглед динамичната смяна на доставчика на електроенергия.

5. Самите цели се определят за вече изминал период, което прави невъзможно разпределянето им върху клиентите, които реално са сформирали индивидуалната цел на търговеца.

6. Считаме, че не са използвани всички резерви за сертифициране на вече изпълнени мерки за енергийна ефективност. Необходими са административни усилия за установяване на проектите и доказване на спестявания, което да доведе до покриване на Националната цел и освободжаване на търговците като задължени лица.

7. Възможно решение е разходите за изпълнение на целите за енергийни спестявания да продължат да бъдат обект на свободно договаряне , но да се заложи в законодателството, че това е нормативно оправдан разход във връзка с изпълнението на чл. 14 от Закона за енергийна ефективност. Друго работещо решение е КЕВР да определя минимална стойност за компонентата за енергийна ефективност, която да се залага във фактурите на клиентите на свободен пазар, подобно на цена ЗкО и мрежови такси.

С оглед на по-горното, АСЕП настоява за промяна на механизма на настоящия програмен период до 2020 г. и освобождаване на търговците на електроенергия от задълженията им по чл. 14 от ЗЕЕ и прехвърляне на текущите цели за бъдещ период, където да се регламентират справедливо отношенията между субектите. Необходимо е за новия програмен период 2021-2030 г. да се заложи изпълнение чрез алтернативни мерки или въвеждане на задължения за крайните клиенти, които са реални консуматори на електрическа енергия и които пряко отговарят за потребените количества.

Писмото на АСЕП е подписано от председателя на управителния съвет Соня Кадиева.