"Зелени закони": Как стана така, че изчезващи в България видове изведнъж “възкръснаха”

Възстановяването на популациите на застрашени видове обикновено е много добра новина. Случва се някой вид да е на ръба на оцеляването и след положени грижи и усилия от защитници на природата, числеността му да се увеличи и да стане стабилна.

Обикновено за това са необходими години. Българското правителство обаче успя да направи това само за няколко месеца и то не с един, а с десетки видове. И това би било чудесно, ако не се дължеше на фалшификат, пише в свой анализ експертът на “Зелени закони” Стефан Аврамов.

През август 2019 г. България информира Европейската комисия, че 308 от видовете, наблюдавани на нейна територия в рамките европейската мрежа Натура 2000, са в незадоволително състояние, а 36 са направо в лошо. В началото на 2020 г. страната ни изпраща ново писмо, с което посочва, че в незадоволително състояние са едва 138 вида, а в лошо само 14. 

Като с магическа пръчка, ситуацията на защитени 192 вида се е подобрила за няколко месеца. 

Как се е случило това? 

Веднъж на пет години, всяка страна от ЕС е задължена да подава данни за състоянието на видовете, опазвани в рамките на природозащитната мрежа Натура 2000. Както  писахме и по-рано, Министерството на околната среда и водите реши да не възлага на научната общност мониторинг на тези видове, а с огромно забавяне обяви обществена поръчка. Заради закъснението, фирмата, която спечели поръчката, не извърши теренни проучвания и наблюдения, а оправда получените милиони като представи литературни данни, базиращи се на предишното докладване от 2013 г. Това докладване също не беше безпроблемно и през 2014 г. Европейската комисия бе поискала да се коригират данните за много видове заради завишени оценки. Именно тези коригирани данни бяха използвани за основа на информацията, подадена в края на лятото на 2019 г.. Дори така, според учени и природозащитници оценките за много видове бяха завишени и вместо в неблагоприятно, те би трябвало да бъдат докладвани в направо лошо състояние, тъй като от години например никой не ги е виждал и има само косвени данни, че все още не са изчезнали. 

Вместо въпросът какво точно е състоянието на даден вид да бъде обект на научна дискусия, базираща се на теренни проучвания, в спора се намесиха работодателските организации, които изпратиха писмо до правителството, за да се оплачат, че твърде много видове са докладвани в неблагоприятно състояние, което според тях щяло да доведе до спиране на инвестиционни намерения. В началото на януари правителството се вслуша в този призив и коригира значително оценките за състоянието на видовете. Така България изпрати в Брюксел данни, които първо не са базирани на истински мониторинг, а на литературни данни и данни от предишни периоди и второ - са значително и завишени без каквото и да е научно основание. 

Какво следва от всичко това?

Първо, тези природозащитни оценки ще залегнат в Националната природозащитна рамка за дейности, където трябва да се предвидят някакви активни дейности за опазване на видове и местообитания в лошо или неблагоприятно състояние. Така за почти 70% от защитените видове (тези в благоприятно или неизвестно състояние) няма да бъде планирано абсолютно нищо!

Второ, тези природозащитни оценки ще бъдат използвани за нуждите на управлението на Натура 2000 (т.н. Документ за целите на Натура 2000) и заповедите за защитените зони, където отново ще се предвиждат активни мерки само за видовете в лошо и неблагоприятно състояние. Така и там няма да се прави нищо за активното опазване на тези видове. 

Фалшификацията обаче по никакъв начин няма да реши “проблема” на загрижените работодателски организации, тъй като необходимостта от оценка на инвестиционните намерения ще си остане.

Последно, но не по важност, тази фалшива статистика би трябвало да бъде платена от Оперативна програма “Околна среда”  2014 – 2020. По всяка вероятност обаче тези разходи няма да бъдат приети от ЕК и в края на краищата ще останат за българския данъкоплатец. 

Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси

Пълния анализ по темата на Стефан Аврамов, експерт от Зелени закони, е достъпен на: https://www.zelenizakoni.com/sites/default/files/attachments/natura_2000_dokladvane_18022020_0.pdf