Европейският пазар на газ: Газпром не смята да отстъпва

„Газпром“ не смята да отстъпи от амбициите си, свързани с европейския газов пазар. В тази връзка има и намерение да построи „Северен поток 2“, независимо от твърдото противопоставяне на САЩ и някои европейски страни. Руският газов монополист не може да допусне провал на проекта, тъй като това ще означава огромен икономически и политически провал на Москва на политическата арена. Заложен е не само имиджа на „Газпром“ като компания, но и на цяла Русия като суверена държава. Това пише в статията си за агенция Прайм Андрей Карабьянц.

Председателят на „Газпром експорт“ Елена Бурмистрова заяви, че компанията не планира да намали дела си на европейския пазар, а да го увеличи. Според Бурмистрова, за увеличението на доставките на руски газ ще допринесе намаляването на собственият добив в Европа. Постигането на тази задача е възможно само в случай на завършването на „Северен поток 2“.

Бурмистрова вижда устойчив ръст

„Виждаме устойчив ръст. Идват наши клиенти и казват: може ли да започнем да обсъждаме допълнителни нива на доставки от 2021,2022,20224 години? Обемите са доста съществени. Това са десетки милиарди кубични метри газ“, каза председателят на „Газпром експорт“ по време на проведения Ден на инвеститора на „Газпром“ в Лондон. Към настоящия момент дела на руския газ на пазара на Европа достига 37 %.

През тази година обаче се очаква отклонение от плановете при доставките на газ за Европа. Бурмистрова подчерта, че е невъзможно да прогнозира колко голямо ще е това отклонение. Много ще зависи от климатичните условия и ситуацията в Китай, където бушува инфекцията от коронавирус. Бурмистрова смята, че по-точна информация за отклонението може да предостави след завършването на първото тримесечие.

Сега в Европа има излишък от предложения на газ поради топлата зима и големите запаси в подземните газохранилища, нагнетени през миналата година, като резерв в случай на провал на газовите преговори между Русия и Украйна. В резултат европейските подземни газохранилища бяха запълнени до 100 %, но в навечерието на Нова година договор бе подписан и заплахата отпадна. Освен това, заради търговската война между Вашингтон и Пекин, партидите от американски втечнен природен газ (LNG)предназначени за Китай бяха пренасочени за Европа.

От „Газпром“ се надяват, че излишъкът от предложения на пазара в Европа ще бъде ликвидиран през второто тримесечие на тази година.

Ръстът на търсенето на руски газ в бъдеще ще е свързан със спада на добива в Грьонинген – най-голямото газово находище в Европа и намаляването на предложенията от традиционните доставчици – Норвегия и Алжир.

Нидерландия, най-голямата страна, добиваща газ в ЕС намалява добива от най-голямото европейско газово находище – Гронинген. През 2017-2018 газови години добивът от находището бе 20,1 млрд. куб м. През тази газова година се прогнозира добив в обем от 15,9 млрд. куб м, но през 2022-2023 г. той може да спадне до 3-4 млрд. кум м/г. Дори ако спадът не е така голям, Грьонинген ще дава все по-малко газ. Другите находища не могат да компенсират този спад, затова не може да се очаква Нидерландия да си върне статута на страна нето експортьор на газ.

Норвегия е най-големият експортьор на газ за ЕС. Доставките на норвежки газ за Европа през 2019 г. са спаднали обаче с 6,3 % в сравнение с година по-рано, съставлявайки 107 млрд. куб м. Държавната нефтогазова компания на Норвегия, Equinor обяснява намаляването на експорта на първо място с ниските цени на газа на европейския пазар. Премълчава се обаче значителното понижение на добива на норвежкия шелф.
По данни на  S&P Global Platts Analytics, доставките на тръбопроовден газ от Алжир за Испания и Италия през миналата година са се свили с над 11 млрд. куб м в сравнение с 2018 г. - до 21,1 млрд. куб м. Увеличението на доставките на LNG от чужбина с 2 млрд. куб м – до 16,4 млрд. куб м (след регазификация) само незначително са компенсирали голямото понижение на експорта на тръбопроводен газ.

Споре оценката на  The Oxford Institute for Energy Studies, през 2020 г. търсенето на газ в 35 страни от Европа ще е 564 млрд. куб м, но през 2030 г. ще нарасне до 618 млрд. куб м. Задоволяването на нуждите на Европа и непрекъснатите доставки на газ ас невъзможни без строителството на газопровода „Северен поток 2“.

Надеждите

В Деня на инвеститора Бурмистрова видя подкрепа за проекта „Северен поток 2“ от компаниите и правителствата на страните от ЕС, което й дава повод да вярва в добрия край.

„Виждаме, че този път ситуацията стигна доста далеч, но виждаме и голяма подкрепа от страна на финансовите инвеститори на този проект. Виждаме, че правителствата на европейските страни, които са заинтересовани от този проект продължават преговорите с колегите си отвъд океана на всички нива и разбира се, това дава предпоставка да вярвам в най-доброто за всички“, каза председателят на „Газпром експорт“.

Европейските партньори на „Газпром“ - англо-холандската  Royal Dutch Shell, австрийската OMV, френската Engie и немските Uniper и Wintershall общо финансират проекта с 50 %. На всяка компания се падат 950 млн. евро. Останалата половина от необходимите средства – 4,75 млрд. евро осигурява „Газпром“. Западните партньори осъществяват само финансирането на проекта, но собственикът Nord Stream 2, е само „Газпром“, затова отговорността за завършване на строителството е напълно на руската компания.

Без съмнение партньорите на „Газпром“ са заинтересовани ит успешното завършване на строителството на „Северен поток 2“, но сред европейците липсва единство. Много източноевропейски страни начело с Полша и с подкрепата на САЩ се обявяват против газопровода от Русия за Германия и заобикалящ определени държави. Вашингтон се обяви  против „Северен поток 2“ под предлог, че трябва да се намали зависимостта на Европа от руския газ.

Освен това в ОБСЕ и Европейския парламент има достатъчно противници на „Северен поток 2“, дори и сред представителите на тези страни, които са заинтересовани от увеличаване на доставките на руски газ.

Заплашвайки със санкции компаниите, участващи в проекта, американците вече нанесоха на „Газпром“ и европейските му партньори значителни икономически щети. Вашингтон се стреми да ограничи доставките на руски газ за Европа, да повиши транспортните разходи на „Газпром“, да застави руската компания да осъществява доставки по най-непривлекателните маршрути. Това ще нанесе удар не само по икономическите интереси на „Газпром“, но и върху европейските „съюзници“ на САЩ.

Темата за „Северен поток 2“ се обсъждаше дори и на конференцията по сигурността в Мюнхен. В кулоарите на конференцията министърът на енергетиката на СЩ Дан Бруйет каза, че Русия няма да може да завърши проекта заради липсата на технология за строителството на подводни тръбопроводи. Дори ако Русия получи достъп до технологии, Бруйет обеща да засили противопоставянето от страна на САЩ.

През миналата седмица германското издание Handelsblatt, позовавайки се на свои източници съобщи, че в Конгресът на САЩ – камарата на представителите и Сената се подготвя нов закон, според който санкции може да бъдат наложени на европейските компании, инвестиращи в „Северен поток 2“, а също така и срещу компании, които се осмеляват да купуват руският газ, постъпващ по газопровода в случай на завършване на строителството.

Държавният секретар Майк Помпео в Мюнхен също така изрази надежда, че руският газопровод няма да бъде достроен. Нещо повече, той обеща да отдели 1 млрд. долара за финансиране на проекти в ЕС, които да подпомагат намаляването на енергийната зависимост на Русия.

Кой ще дострои газопровода ?

В презентацията в Деня на инвеститора се казва, че „Газпром“ смята да завърши строителството на „Северен поток 2“ и да го пусне в експлоатация до края на 2020 година. За целта в Балтийско море трябва да пристигне тръбополагащ кораб със система за динамично позициониране, за да отговаря на изискванията на Дания за изключителната икономическа зона, където е разположен недостроения участък на „Северен поток 2“.
„Академик Черский“, единственият под разпореждането на „Газпром“ тръбополагащ кораб, способен да завърши строителството на „Северен поток 2“ сега пътува към Сингапур. В Сингапур трябва да бъдат извършени дейности по снабдяването на кораба с оборудване за заваряването на тръби с голям диаметър. След това „Академик Черский“ може да продължи към Балтийско море.

Специалистите не изключват, че „Газпром“ може да привлече други тръбополагащи кораби, в състояние да изпълнят поставената задача. Ако такива планове обаче съществуват, то те не се разкриват, заради заплахата от противопоставяне от страна на САЩ.

Според съобщения на чуждестранни източници, сега в датската изключителна икономическа зона се наблюдава активност на помощни кораби, привлечени от „Газпром“ за проучване и подготовка на недостроения участък за възобновяване на работата. „Северен поток 2“ е завършен до 93 %. Недостроен остава участък с дължина от 160 км по двете тръби. Ако нямаше заплаха от страна на  Вашингтон, то тръбополагащите кораби на Allseas -  Pioneering Spirit и Solitaire –биха могли да завършат строителството на газопровода в разстояние на три-четири седмици.

Независимо от незначителната дължина на недовършения участък, заради липсата на необходимия опит, за „Газпром“ завършването на строителството на „Северен поток 2“ е много трудна техническа задача.

„Газпром“ не може да допусне провал на проекта, тъй като това ще означава огромен икономически и политически провал на Москва на политическата арена. Заложена е не само способността на „Газпром“ за изпълнение на задълженията си пред европейските партньори, а и престижа на Русия като суверенна държава, способна да постига поставените цели въпреки волята на „световния хегемон“.

3еNews дава възможност за изразяване на различни становища по значими теми. Редакцията не се ангажира с гледната точка на автора.