Иван Иванов: България трябва бързо да се присъедини към „Въглищни региони в преход“

България се намира в енергийна революция и добрата ни позиция е максимално бързо да се качим на платформата "Въглищни региони в преход".Това заяви председателят на КЕВР Иван Иванов, по време на IV-тия Международен енергиен форум, който се проведе в София и бе организиран от партия АБВ. „В настоящата 2020 г. е необходимо да се намери и отговорност, и смелост да се напише стратегия, в която не всички ще бъдат доволни“, заяви още Иванов, цитиран от агенция „Фокус“.
„Наистина България се намира в една енергийна революция, независимо дали го искаме това или не, защото това е енергийна революция в света. Не само в областта на природния газ, което беше преди малко казано“, посочи още Иванов.  По думите му в чисто технологични направления, каквито са умните мрежи, умните измервателни системи и навлизането на въглеродната енергетика, които ще обърнат представите ни за енергетика в 2040 г., които ще преобърнат изобщо представите за енергетика.  "Ако вие четете това, което се предвижда много от нещата, буквално не се обсъждат в България, а те ще се случат“, посочи още доц. Иванов.  „В това направление ще спра на два въпроса, които трябва да отчитаме.

Първият, че в крайна сметка енергетиката има като продукт електроенергията, която се купува от хората, независимо, дали са битови или бизнес потребители. Цената на този продукт е с изключително важно значение. Това вече ще го кажа в контекста на българските условия. Говори се едва ли не да останат въглищните централи до края на техния жизнен цикъл, поради наличие на достатъчно количество лигнитни въглища. Ако бъде нотифициран изпратеният документ в Брюксел за механизъм за капацитет, макар че към момента това не се е случило, българската въглищна енергетика ще получи определено подпомагане. Но това може да стане до 30 юни 2025 г.“, обясни Иванов.  

Според него въглищните централи могат да продължат да работят, но само като се помисли каква ще е цената на нивата на въглеродните емисии, ще се окажат производители на енергия, за която фактически не може да намери място на пазара. "Още повече, че дотогава и далеч преди 2025 г., България ще бъде част общоевропейския пазар "Ден напред". По този начин навлизането на по-евтина енергия в страната, ще бъде абсолютно безпрепятствено", пояснява Иванов.

Ивайло Калфин: Българската енергетика трябва да бъде модерна и нискоемисионна

България трябва да вземе изключително важното решение: да използва ли въглеродна, или невъглеродна енергия. Пътят, който ще избере страната ни, се определя от Зелената сделка на Европейския съюз.Това обясни в рамките на форума и бившия вицепремиер Ивайло Калфин, цитиран от bTV. „Българската енергетика трябва да бъде достатъчна, за да задоволява нуждите ни, достатъчно модерна, нискоемисионна и тук се поставят много въпроси. Това, което Европейският съюз поставя и което правителството се е съгласило – да бъдем емисионно-неутрални. Това означава да имаме силни, значими промени, не само за характера на енергетиката, но и за последствията от промяната към прехода на енергетика без изкопаеми горива“,  припомни Калфин. Според него България не трябва да отстъпва от своите интереси. Близо 60% от енергийните източници у нас са от невъглероден тип и това улеснява прехода към енергетика без изкопаеми горива, показват данните от анализ, оповестени на форума.

Проф. Холгер Рогнер: Може да очакваме големи промени по отношение на водорода

Международният енергиен експерт проф. Холгер Рогнер обясни, че ако искаме преходът в енергетиката да се осъществи спокойно и ефективно, трябва да имаме дългосрочна стратегия и гъвкав план. „Никой не е способен и реално да реши проблема, по който той е решаван в миналото. Никой няма да може да се справи с емисиите изведнъж. Искам да кажа не трябва да се насочваме само върху това, което не е наред. Трябва да помислим за положителните примери, да говорим и за тях, нека да поговорим за нефта.

Какво стана, когато нефтът започна да бъде използван? Около 50 години трябваше да навлезе в широко разпространение, а след това още 60 години имаше преход в рамките, на който започна да се използва много по-широко, включително. Паралелно с това вървяха развитието в областта на ядрената енергетика“, каза още проф. Рогнер. Международният енергиен експерт прогнозира, че преходът на енергетиката до 2050 г. ще бъде воден от изискванията на търсенето, зависи от начина, по който ще бъде преструктурирана околната среда, ежедневните навици, икономиката, дори и придвижването до работа на хората. Според него по отношение на водорода може да очакваме по-големи промени. Той предупреди, че една малка промяна в енергийната система може да доведе до огромни проблеми.

Международният енергиен експерт инж. Стефан Ресл изтъкна, че България е национална държава, но целта на ЕС е да въведе интегриран енергиен пазар за 27-те. „Много важно е не само да се правят обявления, декларации за намерения. На първо място трябва да се анализира и оцени с какво разполагаме и как по възможно най-целесъобразен начин да се премине към друг вид енергийна система. Разбира се, здравните аспекти са също толкова важни, когато говорим за енергийна система. Не е нужно да се въвеждат нови технологии само за да бъдат удовлетворени различни заинтересовани страни“, каза още Ресл.

Зам.-председателят на АБВ Любомира Ганчева обърна внимание на факта, че ако днес успеем да си дадем отговор на въпроса защо младите да учат и да се занимават с енергетика, то през 2030 г., когато има 14-ти международен енергиен форум те ще бъдат огромната част от него. Тя изтъкна, че България е на първо място по групата на млади хора, които не учат, не работят и не се занимават с нищо. „Не може да ги обвиняваме, защото проектът АЕЦ „Белене“ е мой връстник. По начина, по който ще подходи държавата с ТЕЦ-овете според мен нашето поколение ще види каква е грижата за хората, които цял живот са дали в една индустрия и как държавата вижда тяхното излизане, било пенсиониране, било преквалифицирането им“, заяви още зам.-председателят на партията.