Валентин Николов: Моделът за либерализация на електроенергийния пазар става ясен до дни

Според председателя на комисията по енергетика към парламента през тази година енергийният закон ще бъде променян неведнъж

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
3780
article picture alt description

Вече се подготвя план как да продължи процеса на либерализация на електроенергийния пазар. В тази връзка ще бъде подготвена и пътна карта, в която ще бъде разписан механизма и сроковете за либерализацията на електроенергийния пазар. Разбира се, това ще изисква и промени в Закона за енергетиката. Другата важна поправка, която е на дневен ред е механизма за капацитет. Това обясни за 3eNews Валентин Николов, председател на комисията по енергетика към Народното събрание

Електроенергиен пазар

„Относно частта, свързана с електроенергетиката, ще продължим с либерализацията. Очакват се варианти - по какъв начин да стане. Трябва да въведем и механизма за капацитет. Необходимо е да се изготви и програма за либерализацията, така  да завърши в едно обозримо бъдеще, като максималният срок е пет години, защото и механизма за капацитет е с петгодишен период до 2025 година. В момента се изготвя план“, обясни Николов, но даде ясно да  се разбере, че това няма да са единствените промени в Закона за енергетиката. По думите му до края на годината може да се наложат още промени.

„Това предстои по отношение на закона за енергетиката. Предстои също така през тази година да бъде внесен Планът за климат и енергетика, както и Енергийната стратегия на България. В очакване сме и на „зелената сделка“, която в крайна сметка ще бъде материализирана в директиви и в закон на ЕС и,  която ние ще трябва да транспонираме. Тоест до края на годината ще има много промени в закона за енергетиката“, каза председателят на комисията по енергетика.

В отговор на въпрос дали се предвижда Пътна карта за либерализацията на електроенергийния пазар, Николов бе категоричен, че тя ще бъде част от закона. В тази връзка той подчерта, че професионалните кръгове и експертите са поетапно информирани и за лансирането на различни идеи по отношение на поредния ход от либерализацията на електроенергийния пазар, а се съобразяват и със становищата им.

„Ние държим всички информирани за това какви идеи има и техните становища ще бъдат взети предвид. Спрели сме се на две-три идеи към момента“, каза той, като уточни, че напоследък по-конкретно се обсъжда повече една идея.  

„Една от идеите е за постепенно отнемане на част от регулирания пазар като процент енергия, не като процент субекти, която да бъде предоставена към електроразпределителните дружества, те да купуват части от тази електроенергия на свободния пазар“, каза той, като уточни, че все още моделът се избистря.

По отношение на енергийно уязвимите потребители идеята е, ако социалното министерство не е готово за промени, то те да бъдат оставени на регулирания пазар. В отговор на въпроса какво ще стане ако пазарната цена е по-ниска от регулираната, Николов припомни, че в социалното министерство и сега има система за енергийно подпомагане.

Газов пазар

На газовия пазар също ще има промени. Те обаче няма да касаят процесите, свързани с либерализация, транзит или инфраструктурата. По-скоро ще са свързани с по-строги правила за лицензиантите за газификация на регионите от една страна. И от друга – с промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). Целта е да се стимулира битовата газификация.

„Според мен е назрял момента да направим кръгла маса, защото няма как...Има разпределени и лицензирани по територии газови дружества, които защитават бизнес плановете си, но не ги изпълняват и никой не взима отношение по тази тема, а хората искат да бъдат газифицирани, бизнесът иска да бъде газифициран. Значи някъде куцат нещата. Те споменаха че имат проблем със  Закона за устройство на територията и ние ще разгледаме това, но няма как при условие, че си защитил един бизнес план да развиваш мрежата си, да не си го направил....Трябва да видим защо се случва това и ако не са достатъчно амбициозни, ще се отнемат лицензии и ще се дават на други по-амбициозни дружества да развиват тази мрежа“, обясни Николов, като уточни, че промените, които се обмислят в тази посока ще касаят повече регулатора.

Валентин Николов каза също така, че няма опасения по отношение на транзита на руски газ през България. Колкото до това дали на страната ни ще се наложи да плаща някакви допълнителни пари по клаузата „вземи или плати“, ако се откаже от определени количества газ, председателят на енергийната комисия припомни, че „Булгаргаз“ все още е в преговори с „Газпром“. Той обаче се позова и на делото от миналата година между „Газпром“ и ЕК.

„Доколкото знам „Булгаргаз“, който е всъщност купувач на руски газ е в преговори с „Газпром“. Знаем, че има дело, което е завършило и  задължи „Газпром“ да приведе договорите си в съответствие с изискванията на ЕК за трети либерализационен пакет“, каза той, като посочи за пример и ниската спот цена на газ. „Чакаме. Коментар всякакви“, каза Николов, като допълни „Цените ще вървят надолу“.

Опасения председателя на енергийната комисия все пак има и те са свързани с транзита, заради забавянето на строителството на българо-гръцката газова връзка (газопровода IGB), но и при „Балкански поток“

„Руският газ влиза в България през новата газова точка  (от компресорна станция Странджа 2) през Турция, така че няма притеснение. Налице е и Трансбалканския газопровод и не виждам проблем за внос. Може да има проблем с транзита. А колкото до цените то те ще падат надолу“, каза Николов. По отношение на транзита той уточни, че става въпрос за  Ай Джи Би (IGB). „При него има забавяне. „Балкански поток“ уж се строи, но и при него има проблеми. Текат трансформации в собствеността на „Аркад“ (европейския клон). Рискове има, но засега са малки“, заключи Валентин Николов. Той изрази обаче голяма надежда за бъдещите доставки на втечнен природен газ (LNG), особено след споразумението за терминала в Александруполис.


Председателя на комисията по енергетика сподели и една от идеите за бъдещето развитие на пазара, но и на инфраструктурата. „Принципно ЕСО има голяма необходимост от газови централи, но малки газови централи, разпределени в различни области на България. От гледна точка на засиления интерес към ВЕИ, тези газови централи поради спецификата им, която позволява да бъдат много бързо пускани и спирани ще осигуряват балансиране на системата. ЕСО ще може много по-лесно да управлява системата. Това от една страна. От друга – от гледна точка на големите горивни инсталации, говорим за ТЕЦ-овете в Марица Изток,  предвид това че през “Х година”, визирам 2050, която не се знае колко ще е рано, колко ще е късно те няма да могат да функционират независимо дали по екологични или финансови съображения, заради емисиите от въглероден диоксид или други... Ние трябва да намерим алтернатива. Ядрената енергетика не е единствената алтернатива. Тя е алтернатива от гледна точка като базова енергия. Но така или иначе ние трябва да заменим цялата тази мощност. При това ядрената енергетика ще бъде съсредоточена на Дунав и преноса на електрическата енергия ще е много проблематичен особено поради така изградената инфраструктура. Тоест ние трябва тези централи в един определен момент да ги заменим. Газовите централи са добро решение, особено и предвид ползите от газопровода IGB.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща