Euractiv: ЕС може да даде 29 млрд. евро за 32 „ненужни“ газови проекта

Европа не се нуждае от нова газова инфраструктура, за да гарантира сигурността на доставките. Това е записано в ново проучване на индустриалните консултанти Artelys, информира Euractiv. Има риск 29 млрд. евро да бъдат пропилени за 32 предимно ненужни" газови проекти. Европа не се нуждае от нова газова инфраструктура. Индустриалната комисия към ЕП ще гласува на 22 януари дали да отхвърли или одобри списък от енергийни проекти, които отговарят на условията за получаване на европейско финансиране.

Така нареченият четвърти списък на ЕС с проекти от общ интерес (PCI) беше представен от Европейската комисия на 31 октомври. Той съдържа 151 проекта за енергийна инфраструктура, 70% от които са свързани с електричество и интелигентни мрежи.
Но проучването на Artelys за Европейската климатична фондация казва, че "повечето" от 32-та газови проекта в списъка на PCI може да са "ненужни".

"Съществуващата газова инфраструктура на ЕС е способна да отговори на различни бъдещи сценарии за търсене на газ в съюза, дори при екстремни случаи на прекъсване на доставките", е записано в анализа на консултантите. „Това предполага, че повечето от предложените 32 газови проекта от четвъртия списък с общ интерес, са ненужни от гледна точка на сигурност на доставките. Така те представляват потенциална свръхинвестиция за десетки милиарди евро, подкрепени от европейски публични средства. В анализа не се споменава газовите проекти на България да са ненужни, дори е обратното, твърдят консултантите.

Проектите с общи интереси имат право да получават пари на данъкоплатците от ЕС чрез Механизма за свързване на Европа (МСЕ), който може да покрие до 50% от разходите за проект.
Artelys са направили редица проучвания за газовата индустрия и имат привилегирован достъп до данни от бизнеса. Консултантската компания оценява разходите за 32-те газови проекта на 29 млрд. евро.

Според Клод Турме, министър на енергетиката на Люксембург подобни инвестиции не биха показали разумно използване на парите на данъкоплатците в ЕС. "Рискуваме да изхарчим 29 милиарда евро за бъдещи многократни активи, като в същото време заключваме енергийната ни система в зависимост от изкопаемите газове за следващите 40 години", заяви той и призова Европа да даде приоритет на инвестициите за възобновяема енергия.

Паскал Канфин, френски депутат, председател на комисията по околна среда в парламента, призова ЕК да преразгледа списъка. "Ако следваме цифрите, посочени в доклада на Artelys, това би означавало, че за всяко евро, дадено на Фонда за справедлив преход, Комисията ще е готова да даде 4 евро за финансиране на газови проекти", отбеляза той.
Комисията "Юнкер" защити списъка с аргумента, че той отразява "нарастващата роля на възобновяемата електроенергия в енергийната система и необходимостта от подсилване на мрежите, които дават възможност за интеграция на ВЕИ и повече трансгранична търговия".

Сега обаче има нова ЕК, чийто председател обеща да превърне Европа в "първия в света неутрален за климата континент до 2050 г." До края на март се очаква Урсула фон дер Лайен да представи "Закон за климата", чиято цел е да постигне това. И това може да има последици за енергийните проекти, отговарящи на изискванията за финансиране от ЕС.

"Списъкът на проектите от общ интерес, предложен от Комисията "Юнкер", не е съгласуван с нашите климатични цели, нито с резолюцията на Парламента за "Зелената сделка", каза Мартин Хойск, член на Европейския парламент от групата "Обнови Европа". "Това е един от първите тестове за комисията на Фон дер Лайен, който ще покаже, че тя приема сериозно Европейската зелена сделка и Парижкото споразумение", допълни той. Евродепутатът призова комисията спешно да ревизира критериите си за проектите, както и самият списък. Хойск бе подкрепен и от Жан-Паскал ван Йперселе, бивш заместник-председател на Междуправителствения комитет по изменението на климата. „За да може ЕС до 2050 г. да достигне ненулеви емисии на парникови газове, изкопаемите газове трябва да бъдат премахнати и ние трябва да преминем към чиста възобновяема енергия“, заяви белгийският учен по климата. Според него този доклад потвърждава, че лицата, които вземат решения в ЕС, нямат основание да обосноват приоритет за новата газова  инфраструктура в името на енергийната сигурност в ЕС или за бъдещото търсене на природен газ“.

Защитниците на газовите проекти казват, че те са необходими от съображения за сигурност на доставките. Четвъртият списък на PCI е съставен въз основа на прогнозите за предлагането от оператори на газови и електрически мрежи, обясни Джеймс Уотсън, генерален секретар на индустриалната асоциация Eurogas. "Въпросните проекти имат достойнства и трябва да се смятат за необходима част от енергийната инфраструктура на ЕС", каза той пред Euroactiv. По думите му списъкът „отразява нуждите на държавите-членки да завършат и интегрират енергийните си пазари“. Очаква се само зелените и левите парти да отхвърлят четвъртия списък на PCI при гласуването в сряда в комисията, заяви източник от ЕС. Източникът уточни, че членовете на ЕП ще гласуват само по списъка като цяло, а не по отделни проекти от него.

Законодателите изглежда, не желаят да отхвърлят изцяло списъка, защото това също би мотивирало раздробяването на проектите за взаимно електроенергийно свързване. Те се смятат за необходими за развитието на възобновяеми енергийни източници, допълни източникът. Все пак очакванията са, че членовете на ЕП ще приемат резолюция с искане Европейската комисията да преразгледа списъка в светлината на Европейската зелена сделка. „Комисията трябва да анализира съвместимостта на всеки от газовите проекти от този четвърти списък на PCI с новите ангажименти на Съюза за климата, произтичащи от Зелената сделка, и да обясни последиците“, заяви и Паскал Канфин.

Списъкът се очаква да бъде гласуван от Европейския парламент в средата на февруари.