Асоциация Хидроенергия: ВЕЦ-овете помагат за обществените потребности

Водноелектрическите централи в България работят едва след като са задоволени обществените потребности от вода и не нарушават доставките на живителната течност за питейно-битови нужди. Това става ясно от публикувано отворено писмо на Асоциация „Хидроенергия“ и публикувано на тяхната страница и изпратено до отговорните институции. Организацията подкрепя предприетите мерки от правителството за разрешаване на водната криза в Перник, но и напомня основните принципи на дейност на ВЕЦ-овете у нас.

„Работата на хидроелектрическите централи, които обработват язовирни води, през 2019г. се осъществява в режим на силно намалени водни количества и при спазване на месечни графици за използване на воден ресурс, изготвяни от Министерството на околната среда и водите. Именно поради това и към днешна дата десетки централи на практика не работят или обработват единствено количества за осигуряване на минималния екологичен отток от язовирите“, обясняват в писмото от „Хидроенергия“.

В хода на осъществяване на дейността си ВЕЦ използват само кинетичната енергия на водата, без реално да употребяват воден ресурс. След преработване на съответните количества, водата се връща в руслото на реката, без да има изменение в количествения състав. В този смисъл ВЕЦ няма как да окажат отрицателно въздействие върху водоснабдяването в страната, а напротив – те често са интегрирани в по-широка инфраструктура за задоволяване на обществените приоритети, припомнят специалистите.

Оттам допълват, че според официалните данни общият обем на речния отток за последното тримесечие на 2019 г. е с 31% по-малък спрямо същия период на 2018 г. „Проблемите, свързани с водоснабдяването се усложняват и от факта, че голяма част от водоснабдителните мрежи в страната се нуждаят от спешна модернизация, с оглед на намаляване на загубите на воден ресурс при преминаването през тях“, обясняват от асоциация „Хидроенергия“.

Прилагаме и пълния текст на позицията на асоциацията:

ДО 

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА, МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

ГР. СОФИЯ 1000, УЛ. „ТРИАДИЦА“ №8

Г-Н ЕМИЛ ДИМИТРОВ, МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

ГР. СОФИЯ 1000, БУЛ. ”КН. МАРИЯ ЛУИЗА” 22

Г-ЖА ПЕТЯ АВРАМОВА, МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО

ГР. СОФИЯ 1000, УЛ. ”СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” 17-19

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

БУЛ. „КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР ДОНДУКОВ“ №1

ГР. СОФИЯ 1594

ДОЦ. Д-Р ИВАН ИВАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ

ГР. СОФИЯ 1000, БУЛ. ”ДОНДУКОВ” 8-10

Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА

ГР. СОФИЯ 1169, ПЛ. ”КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I” 1

Г-ЖА ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИ

ГР. СОФИЯ 1169, ПЛ. ”КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I” 1

Г-Н ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ

ГР. СОФИЯ 1169, ПЛ. ”КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I” 1

Г-Н ИВАН ЙОНЧЕВ, ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НЕК ЕАД

ГР. СОФИЯ 1000, УЛ. ”ВЕСЛЕЦ” 5

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

От името на Асоциация Хидроенергия, представляваща интересите на стратегическите инвеститори в производството на енергия от ВЕЦ в България, изразяваме подкрепа по отношение на усилията на всички отговорни институции и заинтересовани страни за разрешаване на възникналата тежка кризисна ситуация, свързана с доставяне на питейна вода и осигуряване на вода за санитарно-битови нужди на територията на община Перник. В тази връзка бихме искали да изразим своята позиция и несъгласие с разпространяваните в публичното пространство обвинение към производителите на енергия от ВЕЦ.

През последните години въпросът за опазването и устойчивото използване на водите придобива все по-голяма тежест в националния социален и политически дневен ред при посрещане на предизвикателствата, касаещи управлението на водните ресурси, включително и във връзка със световните климатични изменения. Осигуряването на траен достъп до съответните количества воден ресурс за поддържане на благосъстоянието на населението, социално-икономическото развитие и осигуряването на защита срещу замърсяване на водата и свързаните с нея бедствия е сериозно затруднено в условията на повишена хидроложка динамика.

В хода на обществените дискусии по отношение на водната криза в гр. Перник беше намесена напълно неоснователно работата на ВЕЦ и се появиха спекулации за връзка между недостатъчното количество вода в язовирите и производството на енергия от водноелектрически централи. От името на Хидроенергия бихме искали категорично да опровергаем недостоверната информация, която се тиражира по тази тема.

В България се прилагат концепциите за интегрираното управление на водните ресурси и интегрираното управление на риска от наводнения и суши, които са от съществено значение при процеса на адаптиране към промените в хидрологията вследствие на изменението на климата. Този подход за интегрирано управление се изразява в следния приоритетен ред на водоползване: за питейно-битови нужди, за лечение и профилактика – само за минерални води, за земеделски цели, за други цели, включително промишлени цели, отдих и хидроенергетика. Както ясно се вижда, производството на енергия от вода е с най-нисък приоритет и ВЕЦ работят едва след като са задоволени обществените потребности.

Работата на хидроелектрическите централи, които обработват язовирни води, през 2019г. се осъществява в режим на силно намалени водни количества и при спазване на месечни графици за използване на воден ресурс, изготвяни от Министерството на околната среда и водите. Именно поради това и към днешна дата десетки централи на практика не работят или обработват единствено количества за осигуряване на минималния екологичен отток от язовирите. Осигуряването на минималния екологичен отток е задължително условие съгласно Закона за водите, с оглед запазване на непрекъснатостта на реките и поддържане на доброто качеството на водните екосистеми и на влажните зони, според изискванията за опазване на околната среда.

Производителите на енергия от вода, в изпълнение на инвестиционната политика на дружествата, реализират рехабилитационни дейности с цел подобряване на експлоатационните показатели на съоръженията, минимизиране на загубите на вода и спазване на екологичните и технологичните изисквания за сигурна и безопасна експлоатация на съоръженията. В резултат на това чувствително се повишава ефективността на използваните хидротехнически съоръжения което се отразява в минимални загуби на воден ресурс в процеса на производство на енергия, средно под 10%.

В хода на осъществяване на дейността си ВЕЦ използват само кинетичната енергия на водата, без реално да употребяват воден ресурс. След преработване на съответните количества, водата се връща в руслото на реката, без да има изменение в количествения състав. В този смисъл ВЕЦ няма как да окажат отрицателно въздействие върху водоснабдяването в страната, а напротив – те често са интегрирани в по-широка инфраструктура за задоволяване на обществените приоритети.

Считаме, че усложнената ситуация с водоснабдяването не бива да се политизира, а да се търсят експертни решения, които да са съобразени с основните предизвикателства:

- Съгласно анализ на секторни данни за обемите на производство на енергия от ВЕЦ през последните петнадесет години, през 2019г. отчетеното производството е с над 30% по-ниско от средните стойности за периода 2004 – 2019г. Това е в потвърждение на една от основните причини, сочени от отговорните институции, за създалата се кризисна ситуация – силно намален воден приток през 2019г. в сравнение със средните исторически стойности за страната. Нещо повече, официалните данни от хидрометеорологичния бюлетин на Националния институт по метеорология и хидрология показват, че общият обем на речния отток в страната за последното тримесечие на 2019 г. е с 31% по-малък от стойностите за 2018 г., а средномесечните водни стоежи са под месечните норми и са със стойности по-ниски спрямо предходната година (между 28% – 38% под нивата за същия период през 2018г.).

- Проблемите, свързани с водоснабдяването се усложняват и от факта, че голяма част от водоснабдителните мрежи в страната се нуждаят от спешна модернизация, с оглед на намаляване на загубите на воден ресурс при преминаването през тях. Системите за събиране и пречистване на отпадъчни води също трябва да бъдат разширени. Всичко това налага значителни инвестиции, което от своя страна неизбежно води до поскъпване на водния ресурс и може да има негативен социален ефект.

В заключение, бихме искали още веднъж да изразим подкрепа в усилията за разрешаване на водната криза като акцентираме върху високия приоритет на темата, касаеща последиците от климатичните промени и свързаните с тях предизвикателства за осигуряване на добро екологично състояние на водните басейни и обезпечаване на питейно-битово водоснабдяване, което от своя страна налага търсенето на балансиран подход, отчитащ и гарантиращ интересите на всички заинтересовани страни. Още веднъж подчертаваме, че създалата се ситуация в никакъв случай не се дължи на работата на водноелектрическите централи, но като представители на асоцииран интерес в хидроенергийния сектор заявяваме готовността и желанието си да участваме в процесите, съпътстващи намирането на устойчиво решение на създалата се ситуация.