Ядрената енергетика - новата разделителна линия в "зелената евросделка"
Европейският форум за ядрена енергия Foratom (European Atomic Forum (FORATOM) ) заяви, че приветства целта на ЕС да предостави финансова подкрепа на зависимите от въглища региони, за да им помогне в усилията за декарбонизация. Тъй като преходът към нисковъглеродна икономика не би трябвало да е в ущърб на обществото, ние напълно подкрепяме отпускането на средства от ЕС, за да помогнем на хората да преминат от работни места в секторите с интензивен въглерод в индустрии с ниско съдържание на въглерод. В същото време от Foratom изразяват съжаление, че ЕК изключва атомните електроцентрали от възможностите, предоставяни от климатичния фонд.
В становището си Foratom припомня, че няколко от публикувани през последните 18 месеца доклада – от IPCC, IEA , както и от Еврокомисията подчертават, че нисковъглеродната ядрена енергетика е съществен компонент на нисковъглеродните икономика. Освен това, в края на миналата година няколко държави-членки дадоха ясно да се разбере, че ще се ангажират с целите за декарбонизация до 2050 г., но ако им бъде разрешено да инвестират в ядрена енергия, се казва в становището.
Генералният директор на Foratom (Yves Desbazeille) Ив Десбазей припомня, че Франция и Великобритания вече са доказали ползата от преминаване от въглища към ядрена енергетика. „Ето защо е трудно да оправдаем подобно предложение на Комисията. Десбазей допълва, че „ЕС трябва да се съсредоточи върху подпомагането на хората в посочените региони да преминат в нисковъглеродни индустрии. Ограничаване на нисковъглеродните сектори, които да отговарят на условията за получаване на такива средства ще направят невъзможно постигането на нисковъглеродните цели“ казва още той.
„Към настоящия момент европейската ядрена индустрия поддържа повече от 1,1 милиона работни места в ЕС и генерира над половин трилион евро БВП според проучване на Deloitte. Гледайки напред към 2050 г., авторите (от Deloitte) смятат, че средно индустрията ще поддържа повече от 1,3 милиона работни места годишно, а също така ще генерира 576 милиарда евро като БВП. Това, според Foratom показва, че ядрената енергетика предлага и е в състояние да предложи ползи, както по отношение на декарбонизирането на енергийния сектор, така и осигуряването на така необходимите работни места за европейските граждани.
Може ли справедливият преход да се окаже „несправедлив“ ?
Позицията на Foratom засега остава някак скрита от обществеността. Повече се обръща внимание на позицията на Полша, опълчила се на притискането за въглищните централи. Въпреки, че само ден по-късно се разбра, че проблем със затварянето на въглищните централи има и Германия. Нещо повече, по време на разискването на програмата е станало ясно, че бързото им затваряне води до нова разделителна линия между Източна и Западна Германия.
Всъщност именно начертаването на нова разделителна линия между страните в Европа чрез новата зелена сделка е основният въпрос, който търси своите отговори. Изключването от участие на индустрии, при това с огромен научен потенциал и осигуряващи значителни средства за съществуването дори и на настоящата администрация на Европа е доста обезпокоително.
Огромната сума, заложена за т.нар. „справедлив преход“ към европейска икономика, базирана на зелени технологии и оправдана със заложените цели в Парижкото споразумение за климата предизвика ентусиазирани възгласи от евродепутати, еврокомисари и еврочиновници. Засега. Въпросите и опасностите остават. Като тази за начертаване на нова разделителна линия между източните и западните страни в ЕС.
Изваждането на атомната енергетика от новия климатичен фонд на ЕС напомня на сценария с въглищните електроцентрали. Преди да започне атаката към тях ставаше въпрос за нови беземисионни въглищни централи, после за съхранение на емисии и т.н. При атомната енергетика стъпките са много по-внимателни. В случая става въпрос не само за АЕЦ като производители на електроенергия, а за наука и за научни центрове, без които и зелената енергия не би могла да се развива.