В. Николов: Само чрез механизмите за капацитет може да съществуват в бъдеще въглищните ни ТЕЦ

Интервю на председателя на Комисията по енергетика Валентин Николов пред сп. сп. “Енергетика – електроенергийни ракурси”

Г-н Николов, европейската енергийна политика предвижда мерки за постигане на интегриран енергиен пазар и сигурност на енергийните доставки. Успяваме ли с промените в Закона за енергетика да транспонираме европейското законодателство в тази област?

Може да се каже, че сме направили не малко, както в законодателството, така и в добрите практики за интегриран енергиен пазар и за сигурност на доставките. Тежките моменти през зимните месеци на минали години го доказват. Още тази година започна реализацията на различните етапи на свързване на енергийната ни система с европейските пазари. Разбира се, предстои още работа, както и хармонизиране на нашето законодателство с промените в европейското. Например Регламент 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета за готовност за справяне с рисковете на електроенергийната система, което в голяма степен касае ЕСО.

Как със законодателна инициатива подкрепяте общите усилия в сектора за постигане на ефективен свободен пазар на електроенергия у нас и реализиране на пазарните обединения?

Последните две години бяха приети изменения, свързани с осигуряване на ликвидност на организирания борсов пазар. Всички производители на електроенергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство с инсталирана мощност 1 МW и над 1 МW излязоха на свободния пазар. Преди това, произвежданата от тях електроенергия беше изкупувана от обществения доставчик на преференциална цена. С промените в Закона за енергетиката тези производители вече предлагат своята електроенергия на платформите на БНЕБ и получават премия, която представлява разликата между прогнозната пазарна цена според вида на технологията и източника на производство и определените преференциални цени.

Още в първите дни на 2019 г. започна да се забелязва ефектът от тези промени и очерта на моменти как ВЕИ-производители успяват да издълбаят и свалят цените в пиковите часове. Бяха въведени нови пазарни механизми за изграждане на ВЕИ централи, при които не се предвиждат никакви преференциални цени, държавни гаранции, договори за дългосрочно изкупуване и приоритетно диспечиране. В бъдеще, предвид предстоящата либерализация на регулирания пазар, ще предложа на обсъждане и производителите под 1 MW да преминат към договор за компенсиране с премия. С оглед отпадането на регулирания пазар, предвиждам преминаването към договори за компенсиране да е възможност за производителите, тоест те сами да избират дали да останат към Обществения доставчик или да преминат към договор за компенсиране с Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

В каква перспектива виждате пазарът на електроенергия в България да бъде напълно либерализиран и как ще се отрази това на уязвимите потребители?

Първо е необходимо да се обмисли моделът, по който ще бъде извършена пълната либерализация на пазара на електроенергия. След това този модел трябва да бъде представен на обществеността и да бъде проведена серия от дебати със заинтересованите страни, в т.ч. са работодателските и браншовите организации, синдикатите, неправителствения сектор.

Обозримият срок за либерализация е 3-5 години, като със сигурност подходът трябва да е плавен, за да не се създава излишно напрежение сред хората. В този модел, освен Министерство на енергетиката, активна роля ще имат също Министерството на труда и социалната политика и Министерство на финансите. Тези институции ще трябва да определят критериите за енергийна бедност и за уязвимите потребители. Също така трябва да определят и схемата, по която енергийно бедните да кандидатстват за получаване на финансовото подпомагане. Накрая, когато всичко това бъде изпълнено и законопроектът достигне до НС, като председател на парламентарната комисия по енергетика ще предложа максимален срок между двете гласувания, за да може да има достатъчно време да се огледат текстовете и да се отразят евентуалните предложения за редакции.

Голямо предизвикателство пред страната ни е решаване бъдещето на въглищните централи в светлина на европейските екологични норми. Как оценявате усилията на всички, ангажирани в сектора, за продължаване на тяхната експлоатация с хоризонт 2050 година и прилагане на механизъм за електроенергийни капацитети?

Надявам се на положително развитие по темата с въглищните централи. В момента единственият начин да бъде осигурено финансиране и съответно съществуване на тези централи е механизмът за капацитет. Делът на електроенергията от въглищни централи е изключително голям и на практика е безалтернативен, особено в зимните месеци, когато регистрираме пикови товари.

Как виждате развитието на проекта АЕЦ „Белене“ в краткосрочен план, когато вече имаме сериозни кандидати за стратегически инвеститор и анализи за необходимостта от тази мощност за електроенергийната система на страната ни?

Както знаете, относно проекта „Белене“ Народното събрание прие решение за рамките на евентуалния проект. Министерство на енергетиката разработи конкурс. Конкурсът беше стартиран и след приключването на всеки етап министърът на енергетика обявява резултатите. Като председател на парламентарната комисия по енергетика очаквам приемането на плана „Климат - енергетика“ и представяне на новата енергийна стратегия на Република България, там ще има разработен анализ и план какви ще са електроенергийните мощности на страната. Ако се стигне до затваряне на въглищните централи поради завишените екологични изисквания и цени на парниковите емисии, то страната ще има нужда от базова мощност.

Тук е мястото да поговорим и за всичко, което се прави за развиване на газовата инфраструктура и в посока превръщането на страната ни в стратегически газоразпределителен център. Как виждате ползите за България от изграждането на „Балкански поток“?

На първо място с този проект България остана на газовата карта на Европа и газовите потоци не ни заобиколиха. През България ще минават количества, насочени към Сърбия, Унгария, Словакия. След построяването на Турски поток ще се освободи капацитет по Трансбалканския газопровод. Както знаете през последните няколко години „Булгартрансгаз“ извърши модернизация на компресорните си станции и настоящите са реверсивни. При изгодни цени би се получила ситуация, при която е възможно през трансбалканския газопровод да се транзитира природен газ от Азербайджан или LNG газ от южно към северно направление.

И на финала за един ключов процес, който ще продължи и през 2020. С приетите от НС изменения на Закона за енергетиката създадохте необходимата нормативна рамка за либерализиране на газовия пазар. В какви срокове очаквате да заработи ефективно газовата борса?

Газовата борса стартира работа на 1 януари 2020 г. Към момента има един силно изявен доставчик на природен газ, затова и бяха направени промените, за да се постигне плавно демонополизиране на пазара. В законодателството, освен че беше въведено разделение между регулиран и свободен пазар, беше разписана и програма за освобождаване на определено количество природен газ, което нараства всяка година от страна на Булгаргаз.

След разговори и съгласуване с дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия в тази програма беше въведено изискване тези количества първоначално да се предлагат за потребители в страната. Нормативно разписахме права на енергийния регулатор за наблюдение при преминаването от регулиран към свободен пазар на природен газ. Също така Регулаторът ще има правомощия да осъществява мониторинг и при необходимост да предприема действия по изменение в програмата за освобождаване на природен газ.  Тъй като газовата борса е нещо ново, очакваме първата година участниците да имат адаптивен период, в който не е изключено да допускат грешки. Аналогичен пример от миналото е въвеждането на балансиращия пазар на електроенергия и входно-изходния модел на газопреносния оператор.