Димитър Маргаритов, председател на КЗП: „Споделената икономика е пазарното изражение на общуването между хората чрез информационното общество“

Думата „споделям” става сред най-популярните в интернет търсачките и в социалните мрежи, а оттам вече и в пазарните взаимоотношения. Сега хората като че ли преживяват определени неща с идеята по-скоро да ги споделят, отколкото да ги усетят. Стига се до т.нар. споделена икономика, която представлява пазарното изражение на това, което се случва от години вече в общуването между хората посредством информационното общество и социалните медии. Този коментар направи председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов по телевизия „Европа”.

Според него има реална полза от споделената икономика, тъй като тя дава възможност съществуващите ресурси да бъдат използвани пълноценно чрез отдаване от собствениците им на други лица за временно ползване, обикновено срещу заплащане. Най-популярните форми са споделянето на жилища и на пътувания. Маргаритов даде пример със собственик на жилище, който предоставя възможността на различни хора на възмездни основания да го ползват в периодите, в които не го обитава и би останало празно. Той добави, че това може да се реализира и чрез различни платформи в интернет, които предлагат услуги по настаняване.

„Към момента основният индикатор за качеството на услугата е „споделянето” на впечатления, след като човек вече е използвал този механизъм. Но по отношение на регулацията има изоставане в световен мащаб, тъй като този тип комуникация между хората изпревари институционалното усещане на темата”, отбеляза Маргаритов. „Голямото предизвикателство е да се реагира, но не като „слон в стъкларски магазин” да разрушим цялата конструкция, включително вземайки предвид лобитата на големите корпорации, които настояват за регулационен режим, разрешителни, регистрации. След като нормалният живот го е извикал като потребност и ние виждаме, че хората са доволни от това, задачата пред институциите е да направим необходимото, за да има нормална регулаторна рамка и да се знае, че тази дейност се осъществява, прави се от това лице, когато нещо не е по правилата, то трябва да може да бъде намерено, проверено и санкционирано при нарушения”, обясни председателят на КЗП.

Димитър Маргаритов посочи, че независимо от липсата на регулация на този тип пазарни отношения, институциите не са напълно обезоръжени. Той даде за пример пилотната инициатива на Комисията за защита на потребителите през изминалия летен сезон да прегледа големите платформи, които предлагат настаняване. „Трябва да е известно лицето, което предоставя услугата. Освен това, при хотелско настаняване трябва да има категоризация, за стаите под наем трябва да има регистрация. Ние не бива да бягаме от отговорностите, които като институции имаме, само защото това е един нов, малко по-различен модел”, каза Маргаритов. По думите му при извършените проверки са установени „опити на отделни лица да предоставят оферти с идеята, че мястото отговаря на всички условия, които определената категория туристически обект предполага, че трябва да има, а впоследствие да се окаже, че това не е така. Най-малкото, защото се прави опит, без да е съвсем на светло, да бъде предложено нещо, което да претендира, че е категоризирано и че предоставя определен набор от услуги и удобства”. Той добави, че големият проблем на подобен тип настаняване от гледна точка на КЗП са условията, в които ще попаднат потребителите.

В края на разговора Маргаритов отбеляза, че в отговор на нарастващия интерес към „споделеното живеене”, вече има много компании, все още извън България, които се ангажират да управляват подобен тип комплекси. Обикновено към този тип услуга се насочват най-вече хора от поколението на милениърите, дигиталните номади, чиято професия им позволява да извършват извън офиса или дома си определени неща. Те искат да общуват със себеподобни и намират такива пространства, които би трябвало да предоставят нормалните условия за живот и творческа дейност, за да могат да излъчат това, което се очаква от тях като резултат от професионалната им дейност. „Това има своята цена. И оттам вече – трябва да има и задължителните минимални удобства, които човек търси, когато иска да има една благоприятна среда за живеене и работа”, добави председателят на КЗП.