Как четири газопровода ще променят газовата карта през 2020 г.

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
4378
article picture alt description

Четири нови газопровода трябва да променят газовата карта на Азия и Европа в края на тази и началото на следващата година. Първият със сигурност е азербайджанският проект „Южен газов коридор“. С неотдавнашния старт на втория етап от TANAP  и предстоящият пуск на TAP за пръв път реално в Европа ще настъпи диверсификация на източниците на тръбопроводен газ.

Трите останали газопровода са руски, като един от тях е насочен в източна посока – Китай. Другите два са насочени към Европа - „Северен поток 2“ и „Турски поток“.  И това не е случайно. Въпреки заявките си и търсенето на нови алтернативи, Русия иска да запази  основният си европейски пазар. Предвид хвърлените милиарди руските управляващи ще се борят със зъби и нокти за интересите си. Дали и как това ще се случи ще стане ясно съвсем скоро.

През миналата седмица държавните глави на Китай и Русия, Си Дзинпин  и Владимир Путин дадоха старт на газопровода „Силата на Сибир“. През газопровода ще се пренасят 38 млрд. куб м газ годишно. Дължината на газопровода е близо 3 хил. км. Въведеният засега участък е дълъг 2157 км. Договорът бе сключен през 2014 г. и е за 30 г. До него се стигна след дълги газови преговори. Според данните, строителството е оценено от „Газпром“ на 50 млрд. евро или 55 млрд. долара, като общата стойност на проекта е 363 млрд. евро или 400 млрд. долара.

Засега не е ясно дали и как е било разчетено всичко във времето, но съвпаденията навеждат на  мисълта, че случайности в тази газова игра няма.

Малко преди въвеждането в експлоатация на „Силата на Сибир“, турският президент Реджеп Ердоган по време на церемонията за старта на втория етап от TANAP (за пренос на азербайджански газ до Турция и Европа) съобщи, че на 8 януари ще бъде даден старт на газопровода „Турски поток“. Дотогава събитията бяха що-годе навеждащи на мисълта, че някъде към средата на януари ще дойде времето и за „Северен поток 2“. И все пак нещо се случи....

Буквално дни след официалното оповестяване на датата на пуска на „Турски поток“, руският президент Владимир Путин в рамките на среща със сръбския си колега Александър Вучич обвини страната ни, че бави осъществяването на продължението на газопровода на своя територия. И това след еуфорията, когато не така отдавна Лавров умишлено или не обърка „Балкански поток“ с „Български поток“.

„Независимо от многократните уверения и независимо от многократните молби от руска страна за осигуряване на доставките на наш газ през Турция за България, ние виждаме, че българската страна, колкото и печално и странно да звучи, съзнателно забавя реализацията на проекта на своя територия“, каза той. „Бих искал да кажа пряко и публично. Много пъти ръководството на България  се обръщаше с молба, след като спря „Южен поток“, да осъществи „Турски“. Ще видим как той ще се осъществява на българска територия. Ако българите не искат....не, не българите, а българските управляващи, ние ще намерим други пътища за осъществяването на нашите възможности за южната част на Европа“, е предупреди Путин.

Министър-председателят Борисов от своя страна отхвърли обвиненията и увери, че се строи усилено, но заяви, че търсим алтернативна диверсификация натъртвайки на силните ни позиции в НАТО и ЕС, а енергийният министър Теменужка Петкова увери, че се изграждат по 5 километра на ден.

Случайно или не обаче германски медии сгрешиха трасето на „Турски поток“, като написаха, че втората тръба ще започне пренос на газ през Гърция за Южна и Югоизточна Европа.
Турското издание Yeni Şafak в редакционната си статия заяви, че в случай на забавяне от българска страна, Русия ще предложи трасе през Румъния за Сърбия.

„Руският лидер, който отдавна размахва юмрук срещу европейските страни, оказващи различен вид натиск срещу държавите от Югоизточна Европа по отношение на санкциите срещу Русия този път не пропусна да намекне остро за алтернативен маршрут“.„Фактът, че Владимир Путин повдигна този въпрос по време на срещата с президента на Сърбия навежда на мисълта за това, че за газопровода, идващ от Турция може да се използва маршрутът Румъния - Сърбия, заобикаляйки България“, написа изданието.

Всичко това се случва на фона на непрекъснатите предупреждения от страна на САЩ срещу газопровода „Северен поток 2“ и продължаващите преговори между „Газпром“ и „Нафтогаз Украйна“ за транзита на руски газ през украинска територия.

Последните новини, свързани с газопровода не са добри. В края на седмицата стана ясно, че американските законодатели изпълниха обещанието си и въвеждат санкции срещу газопровода „Северен поток 2“ чрез законопроекта за национална отбрана през 2020 г. (по Bloomberg).Според информацията на агенцията, санкциите ще засегнат корабите, които полагат газопровода, а също така и компаниите, свързани с тях. В частност, може да им бъдат отказани визи или блокирани трансакциите, свързани с тяхна собственост в САЩ.
Както се отбелязва в информацията, законодателите, които се обявяват за въвеждането на санкциите, смятат, че президентът на САЩ Доналд Тръмп няма да може да приложи достатъчно мерки за спирането на газопровода. Сведенията са, че газопроводът може да бъде завършен до 60 дни. Законодателите обаче разчитат, че законопроектът може да бъде приет до 20 декември.

Възможността за включването на санкции срещу „Северен поток 2“ съществува от лятото, но реалните стъпки в тази посока идват след срещата на руския президент Путин с немския бизнес. След заявките, че Германия ще предприеме контрамерки и ще защити газопровода. И след поредното уверение на Путин, разпространено от Кремъл, че газопроводът не е политически проект, а също така ще бъде запазен и транзитът на газ през Украйна, ако е икономически целесъобразен.

Позицията на Русия никак не е за завиждане. Поради неяснотите със „Северен поток 2“, страната е зависима от необходимостта от запазване на украинския транзит. Договорът между Русия и Украйна за транзит на руски газ изтича в края на тази година.

Преди ден завърши поредния етап от газовите преговори между  „Нафтогаз“ и „Газпром“ преди новите тристранни консултации с участието на ЕК. Промяна в позицията на „Нафтогаз“ няма – украинската страна е готова да разгледа въпрос с погасяването на дълга на „Газпром“ (2,56 млрд. долара) по решение на Стокхолмския арбитраж не чрез пари, а с газ. Освен това Украйна може да се откаже от последните си искове за над 12 млрд. долара. Това според украинската страна е „нулевият вариант“,  за който настояват руснаците. Двете страни обаче се спънаха при определянето на тарифите за пренос, които руската страна определи като много по-високи.

Неотдавна в телефонен разговор Путин предупреди президентът на Украйна  Владимир Зеленски, че ако не бъде постигнато споразумение до края на годината, ще спре транзита. Въпросът е дали Русия може да си позволи на всяка цена да вземе това решение. В цялата тази голяма игра са заложени бъдещето на трасето на „Турски поток“ през България и разговорите за новите условия за доставка на природен газ, както и за цената  за „Булгаргаз“. Споразумение към днешна дата все още няма, въпреки че поставеният срок трети декември изтече.

В понеделник, 9 декември предстои среща на президентите на Русия и Украйна в Париж. В центъра на вниманието ще бъдат поставени темите около разрешаването н конфликта в Донбас, но газовият въпрос много важна и съществена част от тези преговори. На тях при това ще присъстват канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Еманюел Макрон. Разбира се, очаква се и среща Путин - Зеленски на четири очи. Предстои и посещение на руския външен министър Сергей Лавров със САЩ. Няма как да не припомним, че предстоящите събития ще отразят и резултатите от срещата на НАТО, включването на санкциите на „Северен поток 2“ във военния бюджет на САЩ.

Безспорно газовата карта се променя след пускането на „Силата на Сибир“. Това за Европа няма сякаш особено значение, поне не пряко. Не такава е ситуацията по повод TANAP и ТАР и Русия има от какво да се притеснява, особено след натиска упражняван за „Северен поток 2“ и „Турски поток“. Не на последно място от възможностите за диверсификация, които се отварят за доставка на втечнен природен газ от САЩ. Въпреки че и в тази посока руската страна предприе стъпки – започна процедура по лицензиране на „Новатек“ за износ на руски LNG. Същинската битка предстои.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща