Газовият пазар се отваря, конкуренцията се задава, но все още има нормативни празноти

Няколко са въпросите, които липсват в Закона за енергетиката или притесняват пазара с оглед предстоящата либерализация на газовия пазар. Не е ясно например на какви цени общественият доставчик ще продава природния газ на индустриалните клиенти от 2020 /извън услугите от обществен интерес. Не е ясно какво ще се случи с действащите договори за доставка на природен газ, сключени с Обществения доставчик, за които няма да има определена цена. Неясноти има и по Програмата за освобождаване на количествата природен газ за българския пазар, при какви условия и цени. Това каза заместник-председателят на Българската газова асоциация Кирил Темелков на конференцията „Природният газ за чист въздух и чиста енергия“, организиран от Българската асоциация „Природен газ".  Припомняме, че Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) трябва да се произнесе по Платформа за търговия с природен газ и Споразумението по програмата за освобождаване на природен газ. По Правилата за търговия за природен газ регулаторът ще се произнесе едва след сертифициране на оператора.  

Конкуренция и алтернативни доставки

В момента на пазара на природен газ в България има един основен доставчик на газ, независимо дали е за клиентите на преносната мрежа или обществения доставчик.  Структурата на пазара в България през 2019 г. за съжаление все още се задържа на тези нива. Всеки клиент на природен газ в България има сключен договор или с „Булгаргаз“, или с газоразпределителното дружество, което доставя към газоразпределителната мрежа. От друга страна общественият доставчик (Булгаргаз) доставя газа само на изходи точки. От тази година той не извършва доставка на виртуална търговска точка, т.е. там, където се развива търговията в страната, а доставя само до крайните клиенти. Така е структуриран самият закон и правилата за търговия и лицензията му респективно, което силно ограничава конкуренцията от страна на останалите играчи, тъй като не могат да бъдат обменяни количества между участниците на пазара и в това число общественият доставчик като участник на пазара, обясни Темелков.  

Както се изрази той, конкуренцията става само и единствено при крайните клиенти на изходните точки на газопреносната мрежа. По отношение на газоразпределителната мрежа имаме все още само бели опити за влизане на дребни търговци на някакви количества, обясни Темелков. Според него на този етап е важно първо отварянето на пазара на едро, да стане конкурентен, а след това да се навлезе и към останалите клиенти. Това са нашите очаквания, каза той.

Друга характеристика на нашия пазар според него е, че има фиксирани цени, които всяко тримесечие се определят от енергийния регулатор. Тоест нямаме конкурентна основа на определяне на цените. Те се определят на административна основа, което води до неяснота на потребителите как да си планират разходите за годината за енергия. Докато в други държави участниците могат да наблюдават фючърсните нива на газа, в България ние няма къде да отворим и да видим. С очакването на газовата борса и с възможността за търговия на фючърси на съседни борси ще може да се ориентираме накъде върви пазара на газ и да си направим собствената сметка.

Практиката, която виждаме обаче за съжаление в момента, въпреки многото заявления на клиенти, че искат да имат предвидимост на доставките в момента, в който се коментира за фиксирани цени за доставки през годините все още не сме дорасли да ликвидираме и да получаваме газа на фиксирани, а не на регулирани цени. Очакванията ни са, че през следващата година това статукво донякъде ще се разчупи, което разбира се зависи и от бъдещата борса.

Развитието на пазара в момента се затруднява и от съществуващите договори с Обществения доставчик, съгласно които има годишни количества, които клиентите трябва да вземат. Ако променят потреблението си с плюс, или минус 10 % биват санкционирани. Налагането на санкции обаче затруднява развитието на конкуренцията на пазара и по-точно на възможността за предлагане на алтернативни продукти. Разликата от тези плюс/минус десет процента е свободния пазар. Чрез договорни ограничения свободния пазар не може да бъде освободен в момента, отбеляза Темелков.

Заместник-председателят на газовата асоциация в същото време отчете, че от тази година в България вече има конкуренция на източниците на природен газ. Нещо, което досега не се е случвало. Това показва, че пазара започва да се развива, отбеляза той, като допълни, че все още липсват точни данни за източниците на природен газ. Но доставката от Русия, която е традиционен доставчик чрез тръбопроводния газ по т.нар. Балканско направление (Украйна-Румъния-България) се очертава да осигури около 80 % от крайното потребление в страната ни.

Алтернативна доставка от Гърция, основно чрез т.нар. виртуален търговски поток идва предимно чрез втечнен природен газ от терминала в Гърция (Ревитуза), който е осигурил може би над 15 % от крайното потребление в страната, каза Темелков, като уточни, че това все още е само прогноза. Експертът припомни също така и закупеният след участие в търгове втечнен природен газ от „Булгаргаз“, т.е. Разнообразяване на кошницата и на обществения доставчик. Това на практика означава, че на българския пазар вече има и конкуренция при източниците на доставки на природен газ, макар и в начално ниво.
 
Все още не е замяна на основните доставки, но вече имаме един пазар осигуряващ условия, каза той, като изрази надежда и за скорошна положителна промяна за осигуряване на газ от собствени източници и от Румъния. Сега общо от тях доставките са около един процент.  В Румъния има две находища, които са в процес на подготовка за търговска експлоатация и ако се сучи в бъдеще, Румъния може да стане нетен експортьор на природен гази и респективно ние ще се очаква да получим още един източник на газ, посочи Темелков. На следващо място, като източник той постави и газохранилището в Чирен с активен газ от около 550 млн. куб м, от което през 2019 г. заради административни пречки са били освободени 200 млн. куб м като свободен капацитет. Останалите минават в графата „сигурност на доставките“,  обясни експертът. Според него настоящата схема може да се промени.  

Природният газ не е само стока за търговия, а стратегически продукт, припомни още експертът. Той засегна и развитието на търговията с компресиран природен газ и изрази надежда и за развитието и на LNG-пазара. Той уточни също така и, че за компресиран природен газ в момента се разчита на доставките през тръбопроводи. След което се компресира. Така че в схемата на газовата търговия, доставчиците на компресиран природен газ се явяват като клиенти на газоразпределителната мрежа, а иначе извършват само услугата по компресиране и  препродажба към крайни потребители, които не са присъединени към газопреносната и ли газоразпределителната системи. На пазара търговците на компресиран природен газ се разглеждат като крайни клиенти. В този смисъл участниците на пазара са газопреносният оператор, който освен преноса извършва търговско и физическо балансиране на мрежата. Общественият  доставчик в лицето на „Булгаргаз“, крайните снабдители, потребителите и търговците.  В България няма лицензия за търговия с природен газ и затова всяко лице, което е присъединено към съответната мрежа, има договори може да извършва търговия. Ние сме може би една от най-либералните страни в това отношение, каза още той.

От основната функция на преносния оператор балансирането на мрежата изникват и много функции, изисквани от пазара. Европейското законодателство обаче изисква ежедневен сетълмент, което поражда необходимост от много бързи покупки и продажби на количествата,  извършване на услуги по балансиране и оттам и промяна на функцията на оператора, създаване на пазар на едро за краткосрочни продукти. Тези неща от своя страна създават и средата за осигуряване на организиран пазар на природен газ, защото ако има много участници трябва да се създаде и средата за предложенията за балансиране. Това целят и направените през тази година промени в закона за енергетиката, обясни Темелков.

Пазарът през 2020 г.

Освен участниците до 2019, от 2020 допълнително се включват: оператор на организиран борсов пазар, който осигурява платформа и среда за търговия, както и участници, формиращи пазара и доставчици на ликвидност. Те осигуряват търсене и предлагане на количества природен газ с цел осигуряване на ликвидност на организирания борсов пазари и за формиране на ценови сигнали.

Регулираната цена от КЕВР по отношение на природния газ ще е приложима само за услугите от обществен интерес, т.е. На сделките за продажба на газ от „Булгаргаз“ на газоразпределителните дружества и топлофикациите. Всички други участници ще купуват газа на пазара на едро. В тази връзка се промяна и функцията на обществения доставчик и той вече ще изпълнява още три функции - търговец на газ; участник, формиращ пазара и доставчик на ликвидност, обясни Темелков.
В тази връзка е и предвидена Програма за освобождаване на количества. Общественият доставчик е длъжен да предложи на организирания борсов пазар определени количества природен газ чрез тръжна процедура на одобрена Платформа. Всички сделки при свободно договорени цени, които са с продължителност до 1 година ще се извършват на организирания борсов пазар. Той обясни, че има предложение ако част от количествата от Програмата за освобождаване ако не бъдат усвоени от участниците да се предлагат след това на Платформата за търговия, която предстои да се създаде, за де си изтъргуват регионално.
В частност експертът уточни, че за да се получи ликвидност на самата Платформа всички сделки, които се сключват между контрагентите в България стават на организиран борсов пазар.

В тази връзка той изрази и притесненията на Българската газова асоциация, вече заявени.
Притесненията са свързани с това на какви цени Обществения доставчик ще продава на индустриални клиенти от 2020 /извън услугите от обществен интерес/. Все още не е ясно и има още един месец за получаване на яснота, уточни Кирил Темелков. На следващо място той постави въпроса какво ще се случи с действащите договори за доставка на природен газ, сключени с Обществения доставчик, за които няма да има определена цена. Вярно е, че няма цена, но имаш задължение за покупка и тава малко объркано какво ще получат клиентите по този договор. Това също предстои да се изясни, иначе пазарът няма да може да реагира адекватно.

Важно е също така доколко  Програмата за освобождаване на количества природен газ ще осигури адекватни количества на пазара в България, както и  при какви условия и цени. За тази година е ясно, имаме договори и количества за освобождавана, както и Програма. За 2021 г. няма да имаме задължения по тези договори към крайните клиенти, от друга страна „Булгаргаз“ няма да има задължението да осигурява тези количества, защото Програмата за осигуряване на количествата е само за 10 процента, а клиентите, които трябва да си купуват от борсата съставляват повече от половината потребление на страната. Това означава, че има около 30 % , които не са регламентирани нормативно и въпросът е че трябва да се регламентира, че общественият доставчик трябва да осигури пазара. Това означава да изпълни Програмата за освобождаване на количествата.

Друг въпрос, който възниква е как крайните клиенти, които не са ползватели на мрежата ще сключват сделки на организиран борсов пазар. Според Темелков, е важно да се намери отговор и на въпроса при какви условия ще се заплаща природен газ от потребители, които са консумирали газ без договор с обществения доставчик или друг ползвател на мрежата. Като един от най-големите въпроси, които остават е липсата на фигурата на доставчика от последна инстанция.