Атанас Георгиев: Енергийният модел на бъдещето отваря много нови бизнес ниши

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2211
article picture alt description

Промяна на енергийният бизнес, на енергийният модел, но също така и на регулаторната среда и на поведението на потребителите прогнозира в изказването си на форума, „Как да сме енергийно независими“ Атанас Георгиев.  Той направи преглед къде се намира в момента бизнесът и очерта очакванията за развитие на един по-нов, отворен енергиен пазар и нови бизнес ниши.

Енергийният бизнес в момента се намира в нова регулаторна среда, а в основата на европейската енергийна политика е декарбонизацията. С приемането на четвъртия енергиен пакет „Чиста енергия за всички европейци“ се дава възможност за преминаване на потребителите от консуматори към производители и доставчици на електроенергия, каза той.

Експертът припомни програмното изказване на новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен , в което тя заяви ,че ще работи за Green Deal. За мен обаче това New Deal, тъй като в част от пазарите Green Deal не съществува, тоест  ще се  изисква комуникация с държавите където се използват изкопаеми горива, смята Георгиев. В този аспект той разгледа и друга отправна точка от изказването на фон дер Лайен – призива й да се търси вариант за намаляване на емисиите не с 40 %, а с повече дори 50 %.
Това е добре, но има икономически последици и вече се отчита, че води до загуби за бизнеса, каза още Георгиев. Той даде пример и с Германия, където бизнесът вече настоява новите изисквания за намаляването на емисиите да се обсъждат в по-широк кръг.

Свеждайки постепенно европейските предизвикателства към националните, Георгиев обърна внимание на интегрирания план на страната ни за енергетика и климат, вече след отразяване на забележките на ЕК и местните особености. В частност той акцентира на една особеност на българската политика -  страната ни иска да развива всички видове енергия  - от ТЕЦ-ове на въглища, ВЕИ, АЕЦ и пр. В тази връзка Атанас Георгиев постави на анализ регулаторната рамка, която ще претърпи промени в зависимост от законодателните изменения, свързани с новата политика, която предстои да се случи през следващите години при прилагането на четвърти енергиен пакет.

На следващ етап идва либерализацията на пазара, каза той, като наблегна на особеностите на доставчиците в нашето законодателство и подчерта, че не трябва да се очаква, че всеки потребител ще има готовност да стане и производител и съответно да си доставя енергия. Експертът обърна особено внимание на съпътстващите процеси на ънбъндлинг.

Всичко което се случва досега, а и ще се случи в бъдеще на енергийния пазар води и до промяна на понятието монопол. Монополът трябва да остане само на естествените места. Останалото е свързано със създаването на нови пазари.  От едната страна остават производството и управлението на системата с преноса и достъпа, разпределението и снабдяването, а от другата вече се появяват новите пазари, конкуренцията, очерта схемата на бъдещето експертът. В тази връзка той посочи и възможността за комбинация на няколко пазарни модела  - от пазар Ден напред до пазар на фючърси до хибриден модел.

Промените на енергийния пазар, на енергийните модели водят и до нов тип пазар на енергийни услуги.  За разлика от сега съществуващият, при новия се тръгва от нуждите на клиента. Тоест имаме промяна на бизнес модела – потребителят вече е с по-активна роля. От друга страна обаче се наблюдава и увеличаване на предприемаческия натиск, което пък води до промяна и на ютилити модела. Пазарът вече не е затворен и до него имат достъп не само енергийни компании, а потребителите може да бъдат различен тип – може да са конвенционални, но може да са и производители и доставчици на енергия.  Като цяло това води и до промяна по отношение на мрежата от страна и на сега съществуващите компании, и от страна на потребителите. Резултатът е: отваряне на много нови бизнес  ниши. Разбира се, в зависимост от това, какво е разрешила регулаторната рамка, подчерта още експертът.

Доц. Д-р Атанас Георгиев е декан и ръководител катедра на Стопанския факултет към СУ „Св.. Климент Охридски“.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща