EVN: Преразглеждане на механизма за задължените лица за енергийна ефективност е най-добрият вариант
За постигане не спестяване от 1 МВтч е необходима инвестиция между 1000 и 2000 лв.
Преразглеждане на механизма за задължените лица е най-добрият вариант. Това каза на среща с журналисти заместник-председателят на УС на EVN България Калина Трифонова. Трите варианта, които се предвиждат в българското законодателство не работят и изискват огромен финансов ресурс.
В българския закон (за енергийна ефективност) е разписана директивата и мерките за задължените лица: енергоефективни услуги, купуване на удостоверения за енергийни спестявания, вноски във фонд, припомни тя. От обяснението й обаче се оказва, че и трите мерки са изключително скъпи, а алтернативни мерки, така както работи тази схема в други държави няма как да бъдат осъществени.
Енергийно ефективните услуги са комбинация от мерки и действия, които водят до доказано спестяване на енергия. Съответно това е инвестиция при краен потребител, което обаче означава дадена компания, напр. EVN да отиде при краен потребител, да направи одит и да засече спестяванията. С тях да се отиде в АУЕР и да каже: ето, ние апартамент по апартамент, домакинство по домакинство успяхме да направим тези спестявания. Това обаче не са малко разходи чисто оперативно и административно, обясни Трифонова. Изчисленията на компанията сочат, че ако се тръгне по този път това означава с проблема да се занимава цялата администрация и логистика на компанията.
Освен това по сегашната схема за задължените лица по закона за енергийна ефективност изведнъж се оказва, че обхваща електроснабдителните дружества, каза тя, като направи преглед как е вървяла схемата до неотдавна.
„Най-големият процент от задължените лица е разпределен към трите крайни снабдителя. Тази схема за задължените лица изисква огромни инвестиции. Различните калкулации сочат, че между 1000 и 2000 лева са необходими при сегашните цени, за да се спести 1 МВтч.
Тоест, за постигането на спестяване от 1 МВтч инвестицията е между 1000 и 2000 лева, разбира се зависи от първоначалните параметри“, каза Трифонова.
Вторият вариант, който е предвиден в закона свързан със закупуването на удостоверение за енергийни спестявания. Тук обаче възникват два проблема – от една страна закупуването на удостоверение премахва задължението на дружеството към АУЕР, но не означава, че е реализирана енергийна ефективност. Тоест касае се само за вид търговия. Вторият е свързан с цената на едно такова удостоверение, което както се оказва не означава енергийно спестяване.
„Вторият вариант е да си купим удостоверение за енергийни спестявания на издадени вече незадължени лица. Това към момента е единствения възможен вариант да си изпълним в срок целите като задължени лица. Тъй като на пазара са налице такива удостоверения, ние сме поканени на търг да си ги купим. Но регулаторът и вчера каза, че те няма как да влязат в цените на крайните клиенти, защото с нищо не допринасят за увеличаване на енергийната ефективност, а е една търговия. Ако ги купим те ще останат за наша сметка. Тоест, ние ще може да си изпълним целта, но регулатора, тъй като няма нищо осъществено като енергийна ефективност към краен клиент, ще каже: Ами, откъде накъде, ще ги прехвърлям върху краен потребител ? И ще е прав.
Удостоверенията се предлагат от „България инженеринг“ и EVN има покана за участие в такъв търг да си купят удостоверенията, за да не бъдат глобени“, поясни Трифонова. Тя уточни, че вероятно компанията си е направила някаква инвестиция и е реализирала спестявания, като сега искат да ги продаде на задължените лица.
„Според една презентация при прогнозна цена от 30 лева на МВтч за такова удостоверения ( като задължено лице от страна на EVN като краен снабдител, плюс топлофикация и търговец) е в рамките на около 6,5 млн. лева.
Търговецът ни от миналата година е на загуба, понесохме доста сериозни турболенции с пазара и отпадането на един основен играч от него през миналата година и ако снабдяването реши да извади отнякъде тези 6,5 млн. лева означава да фалира. Това са задълженията само за 2017 г. и 2028 г. и са за сметка на самото дружество. Регулаторът няма как да ги включи в цената, най-малко, защото не допринасят за енергийната ефективност при крайните клиенти“, уточни още зам.-председателят на компанията.
В отговор на въпрос какви са задълженията за енергийна ефективност на дружествата от групата на EVN, Трифонова обясни, че целите за енергийна ефективност на дружествата от групата са разделени на периоди. „Сега трябва да отчетем за 2017 и 2018 г. комулативна цел от 214 Гвтч“. Те трябва да са доказани чрез издадени на тяхно име енергийни спестявания и сме постигане на енергийно спестяване при краен потребител.
„За да ги докажем трябва да сме минали през методиките (20 на брой) приети от АУЕР за изчисляване на крайната цел. Друг е въпросът, че тези методики касаят мерки в индустрията и не са приложими за краен снабдител и търговец“, очерта поредният проблем тя.
„Единственото, което може да се използва от методиките на АУЕР е преди и след изолация на дадено жилище. Но тази инвестиция от 1000 – 2000 лв. на МВтч е огромна. Ако трябва да го изчислим, ние сме фалирали още на първия месец“, допълни тя.
Калина Трифонова коментира и третата възможност – вноска във фонд, която се оказва още по-невъзможно. Вноските обаче не са определени, а само дискутирани. Те обаче са „за вноски от задължените лица по 1000 лв. на МВтч в този фонд“. „Ние тогава казахме чудесно, но няма откъде да ги вземем тези пари. Ние трябва да извадим 214 млн. лв. и да ги вкараме в този фонд, за да си изпълним целта. Ако трябва да направим това, за двете години и то само за EVN, като се изчислят стават милиарди“, коментира още Калина Трифонова.
Преди това Анна Димитрова от дружеството и Калина Трифонова обясниха, че всички страни в Европа, които работят по схемите за задължени лица вече ги преразглеждат. Те са, освен това много трудно приложими в хибридни пазари – регулиран и свободен. При други държави, където такива схеми работят енергийната ефективност минава през цените на регулираните услуги.
Първоначално държавите, които декларират, че ще използват тези схеми за задължени лица са били 17, като впоследствие от тях се отказват Естония, Литва и Унгария. Остават 14 държави в момента, които прилагат схемите за задължени лица, като комбинация с алтернативните мерки, които имат за постигане на целта си, поета като ангажимент на държавата за енергийна ефективност. Тези схеми за задължени лица във всички държави, с изключение на България минават през финансиране предварително от крайния клиент, тъй като изискват огромен ресурс. Общо взето схемите за задължени лица е една от най-скъпите като механизъм за изпълнение на целите за енергийна ефективност. Лицата са различни – в Италия например са мрежовите компании. Там финансирането става през мрежовата тарифа, но там е въведен т.нар. „бял сертификат“, който може да се търгува.
Във Франция схемата предвижда 1 евроцент на кВтч върху цената на енергията, който влиза във Фонд, след което задължените лица реализират мерки при крайните клиенти за доказване и осъществяване на енергийната ефективност – т.е. за подмяна на електроуреди, на дограма, саниране и пр. Механизма за достъп до този фонд е чрез сътрудничество между задълженото лице и държавата. Снабдителите се стремят да привлекат хора, компании, които имат интерес да изпълнят мерки за енергийна ефективност след това на тях им се прави енергиен одит, определят им се мерки по даден проект и вече с този проект се кандидатства към този Фонд за получаване на общо-взето 100-процентово финансиране, обясни Анна Димитрова от EVN.
Затова се нарича схема за задължените лица, защото държавата участва в кооперация във всички фази, а не казва само: „ти си задължено лице и не ме интересува какво ще правиш по-нататък за изпълнение на целта си“, обясни Трифонова. Заедно с държавата се определя начина на финансиране на тази схема, мерките, които са допустими за изпълнение при крайни клиенти по тази схема, беше категорична тя.