Проучване на IIASA: Колко енергия наистина ни трябва?
Две основни цели на човечеството са премахването на бедността и преодоляването на последствията от климатичните промени. Затова е изключително важно светът да знае дали постигането на тези цели ще включва компромиси. Ново изследване на International Institute for Applied Systems Analysis (IIASA), публикувано в Nature Energy, за първи път дава основа за отговор на този въпрос, както и инструментите, необходими за прякото свързване на основните нужди на хората с използването на ресурсите.
Глобалните сценарии за стабилизиране на климата предполагат силно намаляване на растежа на търсенето на енергия в условията на кризата с и на този фон намирането на отговор става решаващо. В своето проучване изследователите на IIASA се опитват да установят дали посрещането на най-основните човешки потребности е пречка за стабилизиране на климатичните промени.
„Хората отдавна се притесняват, че икономическото развитие и смекчаването на климата не са съвместими: че растежът, необходим за извеждане на милиарди хора от бедност, ще направи невъзможно намаляването на нетните емисии до нула, което е изискване за стабилизиране на климата. Досега изследователската общност нямаше начин да отдели енергийните нужди за премахване на бедността от общия растеж на потреблението. Така се игнорираха огромните неравенства и неустойчивите модели на потребление в развиващите се страни се игнорираха “, обяснява водещият автор на проучването Narasimha Rao, изследовател в енергийната програма на IIASA, който е от факултета по Горско стопанство и екологични изследвания на Yale University School.
Изследователите избраха три развиващи се страни - Бразилия, Индия и Южна Африка и за всяка страна попитаха какви материални изисквания са в основата на основните човешки потребности; и как енергийните ресурси, необходими за задоволяване на тези основни нужди, варират в различен контекст (например климат или култура) във всяка страна. За да направят това, те разработиха нов начин за отделяне на енергийните потребности за основни услуги от тези за икономически растеж, така че енергията за премахване на бедността да бъде отделена от енергията за увеличаване на богатството.
Резултатите показват, че енергийните нужди за осигуряване на приличен жизнен стандарт на всички в избраните страни са много под тяхното текущо национално потребление на енергия, а също и доста под средното световно потребление на енергия на глава от населението. Енергията за осигуряване на добро здраве и образование е много по-малка от тази за физическата инфраструктура, транспорта и сградите. Тези енергийни нужди обаче могат да бъдат намалени допълнително, ако страните осигурят широко използване на обществен транспорт и използват местни материали в строителството на сгради.
„Не сме очаквали, че енергийните нужди за минимално приличен живот ще бъдат толкова скромни, дори за страни като Индия, където има големи пропуски. Освен това беше приятна изненада, че най-съществените човешки потребности, свързани със здравето, храненето и образованието, са евтини от гледна точка на енергията. Заедно с това установихме, че измерването на бедността по отношение на тези съществени лишения далеч надхвърля определението на Световната банка за бедност по доходите “, уточнява Rao.
Констатациите показват също, че стремежът за увеличаване на богатството е по-голям стимул за увеличено търсенето на енергия от този за задоволяване на обичайните потребности, и по-голямата част от бъдещия растеж на енергия в тези страни вероятно ще служи на средната класа и на богатите дори в случаите, когато правителствата поставят като приоритет премахването на бедността. Това предполага, че трябва да се обърне голямо внимание на начина на живот в развиващите се страни. Освен това изследователите подчертават, че развиващите се страни имат различни потребности от ресурси за постигане на едни и същи цели. Бразилия например има сравнително висока енергийна интензивност на мобилността поради високата зависимост от автомобилите. Поради тези различия развиващите се страни ще бъдат изправени пред различни разходи и предизвикателства за намаляване на емисиите на парникови газове от повишаване на качеството на живот на гражданите над базовия стандарт. Бъдещите ангажименти в Парижкото споразумение ще трябва да вземат предвид тези различия, за да гарантират, че страните възприемат усилията си като сравними и справедливи, смятат от IIASA.
„Изкореняването на бедността не трябва да пречи на стабилизирането на климатичните промени на безопасни нива. Нашето проучване предполага, че трябва да измерваме обществения напредък по отношение на тези многобройни измерения, а не само на доходите, а също така трябва да обърнем внимание на разпределението на растежа в развиващите се страни. Това може да ни насочи към нови начини за подобряване на благосъстоянието, като същевременно се намаляват емисиите. Политиците трябва да обърнат особено внимание на инвестициите в обществен транспорт, зелени сгради и местни източници, както и на насърчаването на устойчиви хранителни режими. Тези проучвания могат даслужат като информационна база за текущите преговори по Парижкото споразумение. Страните трябва да направят равносметка и да засилят амбицията си при определянето на своите ангажименти“, заключава Rao.
Международният институт за приложен системен анализ (IIASA) е международна научна структура, която изучава и търси отговори на критичните въпроси на глобалните екологични, икономически, технологични и социални промени, пред които сме изправени през двадесет и първи век. IIASA е независима организация и се финансира от престижни агенции за финансиране на изследвания в Африка, Америка, Азия и Европа. www.iiasa.ac.at