Ангелин Цачев: В механизмите за капацитет могат да участват и големи потребители на електроенергия

До момента на постигането на новия енергиен модел, базиран на нисковъглеродна икономика, конвенционалните централи, в частност ТЕЦ-овете на въглища в България ще бъдат подложени на силно пресиране от една страна заради високите цени на въглеродните емисии и от друга заради ангажимента за ръст на дела на ВЕИ и разбира се допълнителни фактори. В същото време икономиката на България, а и на целия ЕС още нямат пълна готовност за преминаване към нисковъглеродна икономика. В същото време това пресиране води до сериозни финансови проблеми за конвенционалните централи. Поради тази причина е предвиден и преходен период, като очакването е с модела на въвеждането на механизми за капацитет да се решат голяма част от проблемите на операторите на конвенционалните централи, а съответно и на енергийните системи в ЕС.

Въвеждането на механизмите за капацитет е изключително важно за сигурността на доставките на електроенергия през следващите 10 години.  Механизмите за капацитет представляват допълнително възнаграждение на производителите на електроенергия, както и на други доставчици на капацитет, например за управление на потреблението. Тоест в механизмите за капацитет, освен производители и оператори на  конвенционални мощности  могат да участват и големи потребители на електроенергия, като те ще трябва да преустановяват определени производства,  за да могат да освободят необходимата мощност за пазара. Това коментира изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев в рамките на кръгла маса на тема „Въглищните региони и механизмът за капацитети като част от бъдещия пазарен модел на България“, организирана от Института за енергиен мениджмънт.  В подкрепа на думите си Цачев каза, че и сега ЕСО ползва и сега такива услуги от „Стомана Перник“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“ в пиковите часове на денонощието - ползва се закупена от дружествата електроенергия за компенсиране на недостиг в системата.

Причините за въвеждането на капацитет са свързани с пазарните и регулаторните несъвършенства и пропуските, които водят до дългосрочна и средносрочна неспособност на пазара на електроенергия  да осигури необходимите  приходи за операторите на конвенционалните централи.  Поради тази причина  държавите - членки (на ЕС) са намерили вариант – механизъм за подпомагане на операторите, за да са на разположение и да осигурят необходимата електроенергийна сигурност на доставките, каза той.

Механизмите за капацитет  са с временен характер. Те и трябва да действат в един определен временен период, тъй като пазарните реформи отнемат много време. Тоест докато се случат пазарните реформи е редно да действат и механизмите за капацитет.

Цачев разграничи видовете механизми за капацитет на общо пазарни и стратегически.

Общо пазарните механизми по думите на изпълнителния директор на ЕСО са насочени към решаване на дългосрочни проблеми с адекватността. Предлагат плащане за капацитет, който е наличен на пазара и произвежда, за да се осигури необходимото ниво на сигурност.

Стратегическите резерви съответно са насочени към решаване на временни проблеми с адекватността. Предлагат плащане на капацитет , който е извън пазара и не произвежда, освен в ситуации на недостиг , когато се активира, за да се осигури необходимото ниво на сигурност.

По думите на изпълнителния директор на ЕСО, механизмите за капацитет, освен че са с временен характер, те  осигуряват участието на всички ресурси, включително съхранение, оптимизация на потреблението, които са в състояние да осигурят необходимите технически показатели; избират доставчици на мощности чрез прозрачен и недискриминационен процес; гарантиран, че възнаграждението се определя посредством конкурентен пазарен подход; не създават нарушения на пазара и не ограничават трансграничната търговия; предоставят стимули за доставчиците на капацитет да са на разположение във време на очакван недостиг; предвиждат подходящи санкции за доставчиците на капацитет, когато не са налице в случай на недостиг. Според Цачев страната ни  и съответно България се ориентирала   към общо пазарен механизъм за капацитет.

Стъпките за осигуряване на механизъм за капацитет са поне седем, като най-важната е свързана с изготвянето на национален и регионален анализ на адекватността на системите. В момента това е и работата на наетия национален консултант по темата. Впоследствие този анализ ще бъде представен пред  ЕК, обсъден с главна дирекция енергетика. Именно там на практика се решава и въпроса с какви проблеми може да има страната ни по отношение на  електрозахранването,  с надеждността на доставките, като се уточняват и начините и провеждането на търговете за механизъм за капацитет.

Към настоящия момент е изготвена схема за развитие на процеса и е подадено искане за пренотификация пред ЕК, като се изчистват и последните щрихи по анализа на адекватността, базиран обаче засега на собствен анализ на оператора,  а и на такъв от консултанта.

Изпълнителният директор на ЕСО представи и основните причини, които се очаква да доведат до проблеми с адекватността в България. Сред тях са новата европейска законодателна рамка и в частност Пакета за чиста енергия за всички европейци, изискваща преход към нов нисковъглероден модел; Политиките на ниво ЕС, насочени към засилени мерки за декарбонизация и в частност покачващото се ниво на емисиите, които сега са  20 -25 евро,  но има очакване и да достигнат до 60 евро. На следващо място е растящия дял от ВЕИ , които към 2030 г. трябва да достигнат 32 %. Всички тези факт са разгледани комплексно и обуславят необходимостта от въвеждане на механизъм за капацитет.  Предвид се вземат също така и високите стандарти на нивата на вредните газове в съответствие с референтния документ на ЕК за най-добрите налични техники за големите горивни инсталации, като до 2025 година се очаква да има и нов документ, както и факта, че тогава някои централи в страната ни ще достигнат края на експлоатационния си период , включително и нов пакет от европейски политики към нисковъглеродна икономика след започване на работа на новата Европейска комисия.

Посочените фактори ще доведат до сериозни финансови предизвикателства пред част от съществуващите генериращи мощности и вероятно ще доведат до излизането им от пазара. През следващите години българският електроенергиен пазар вероятно ще изпадне в ситуация, в която няма да бъде в състояние да отговори на пиковото търсене, тъй като действащите пазарни сили, сами по себе си, няма да са достатъчни, за да осигурят необходимите приходи за модернизации и нов капацитет, каза още изпълнителният директор на ЕСО.

Стъпвайки на тази база Цачев коментира, че с въвеждането на механизма за капацитет в България ще се гарантира в необходима степен сигурността на снабдяването чрез предоставяне на допълнителни приходи за генериращите мощности и конвенционалното производство, за наличието им на пазара в процеса на прехода към нов пазарен модел, провеждането на пазарните реформи до достигането на пълна либерализация.