Промените в климата може да ликвидират икономическия ни растеж до 2050 г.

Правителството одобри Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие. С приемането на стратегията България ще изпълни международните си задължения като страна по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, Протокола от Киото и Парижкото споразумение. На национално ниво разработването на стратегията е залегнало в Закона за ограничаване изменението на климата.

Документът очертава стратегическата рамка и приоритетите по отношение на адаптацията към изменението на климата до 2030 г. , съобщиха от правителствената информационна служба. Целта е да се намали уязвимостта на страната спрямо последиците от изменението на климата и да се подобри капацитетa за адаптация на екологичните, социалните и икономическите системи към въздействията на изменението на климата.

Националната стратегия за адаптация към изменението на климата обхваща девет сектора, които са: сектор „Селско стопанство“, сектор „Гори“, сектор „Биологично разнообразие и екосистеми“, сектор „Води“, сектор „Енергетика“, сектор „Транспорт“, сектор „Градска среда“, сектор „Човешко здраве“ и сектор „Туризъм“.

Със стратегията се запълва празнота в политиката на България по изменение на климата, като се очертава подходът на страната за адаптиране на ключовите сектори на икономиката към променящия се климат. Част от документа е и разработеният План за действие, в който са определени целите и приоритетите за подобряване на капацитета за адаптация. В плана детайлно са разписани дейности за всеки от секторите, в това число необходим финансов ресурс, очаквани резултати, отговорни институции за тяхното прилагане.

За първи път в България е изготвен и макроикономически анализ. В анализа са оценени социално-икономическите последици от въздействията от изменение на климата. Изчисленията показват, че ако не се предприемат действия, изменението на климата ще окаже негативно влияние във финансово отношение, като е възможно да ликвидира икономическия растеж на страната до 2050 г., се казва в съобщението.

Припомняме, че изчисленията на Европейската комисия показват, че за периода след 2030 г. допълнителните средства в енергийната система и инфраструктура се оценяват годишно на сума, варираща между 175 и 290 млрд. евро годишно за страните от ЕС.