Румен Радев: Ако някой дължи отговори на българския народ за еврото, това са тези, които подадоха искане за извънреден конвергентен доклад

Ако някой дължи отговори на българския народ за еврото, това са тези, които подадоха искане за извънреден конвергентен доклад. За които готовността ни за еврозоната се изчерпва с реклама и техническата подготовка на пощи и банки да обменят валута, които забравиха за хората с тежки социални проблеми, особено уязвими към всеки ценови скок, а такива са голяма част от българските граждани. Това заяви президентът Румен Радев пред журналисти във Вършец.

Държавният глава посочи, че управляващите говорят за мерки и защита от евентуални ценови шокове в бъдеще, след въвеждане на еврото. Той напомни, че опитът от други държави, въвели европейската валута, сочи, че още с обявяването на конвергентния доклад започва устойчив ръст на цените, особено на услугите, в националната валута и до времето за въвеждането на еврото се натрупва значително поскъпване. „Силно се надявам това да не се случи при нас, но предвид безхаберието и слабостта на нашите институции рискът е реален“, посочи Румен Радев.

Президентът призова хората да следят за необосновано покачване на цените, защото явно няма кой друг да го прави вместо тях. „Трябваше управляващите да имат пълна готовност сега с органи, с мерки, с финансови буфери. Защото стандартът на хората от социално уязвимите групи може да се влоши рязко за няколко месеца, но на икономиката ще й трябват години да им върне този стандарт“, заяви Румен Радев. По думите му рискът от социално разслоение е налице и изисква мерки сега, а не някога, за да не се окаже, че в тичането да хванем първата скорост на ЕС, България може да се разпадне на две скорости. 

България е най-бедната страна в ЕС, а според НСИ всеки трети българин е в риск от бедност, над 1.3 млн. българи са под прага на бедност и всеки ценови шок може да обрече хиляди сънародници на маргинализация, каза също така президентът Радев. Той посочи, че е очаквал управляващите след подаването на искане за извънреден конвергентен да излязат с откровена оценка на риска, с оценка на тяхната готовност да противодействат на всякакви спекулации, но не е видял нищо подобно.

„Месец по-късно, с приемането на бюджета, не видях нито силен социален пакет, нито някакви финансови буфери“, заяви той. Румен Радев допълни, че на 5 май, когато излезе и докладът за тримесечния отчет на Министерството на финансите, който е достатъчно красноречив на фона на спадащия износ и индустриално производство, е станало ясно, че дори управляващите да имат намерение да противодействат на евентуален ценови шок, няма да има с какво.

Държавният глава заяви също така, че спекулациите по отношение на предложения от него референдум са прераснали в истерия, а предложението не е срещу еврото, а за готовността на страната ни да го приеме през 2026 г.  Президентът подчерта също така, че няма нищо страшно за управляващите и в тази ситуация е най-добре за тях да поискат подкрепата на българските граждани, след като са толкова убедени, че всичко е прекрасно. „Ако я получат, да, разбира се, поемаме солидарно цялото общество отговорност и отиваме към Еврозоната още от 1 януари 2026 г. Ако не я получат обаче, те ще имат възможност една година, в която да убедят хората, но не със заклинания, а с реални мерки“, допълни той.

В отговор на въпрос за това какво решение очаква от Конституционния съд, след като в петък го сезира за задължително тълкуване на Конституцията и обявяване за нищожен отказа на председателя на Народното събрание да постави за разглеждане от парламента предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“, президентът подчерта, че за разлика от други, той няма да коментира какво е длъжен да направи съдът. Това, което очаквам е законите да се спазват, заяви той и допълни, че всеки, включително и председателят на парламента, трябва да се простира в рамката, определена му от закона – и в решенията, и в своето говорене. Органът, който решава дали да има, или да няма референдум, е Народното събрание, каза още държавният глава.

Попитан за дебата за създаването на избирателен район „чужбина“ Румен Радев посочи, че може да се произнесе по този въпрос след като конкретният законопроект бъде внесен в президентската институция. Държавният глава добави, че сънародниците ни зад граница трябва да получат възможността да гласуват по-облекчено и напомни за многократно обсъжданите идеи за създаване на дистанционно електронно гласуване или гласуване по пощата, както се прави в редица държави.