Механизмите за капацитет - защо, как и къде се случват?

Институт за енергиен мениджмънт

При перфектния пазар на електроенергия наличната в системата енергия би задоволявала напълно потреблението на потребителите всеки час и всеки ден. В реалността обаче има моменти, в които предлагането на енергия в системата не е достатъчно, за да задоволи потреблението. Когато това се случи, има електроцентрали в режим на готовност, които се активират, за да генерират допълнителна енергия. За да се гарантира, че тези централи ще поддържат своите съоръжения в готовност за работа в случай на недостиг на предлагане и търсене, се въвеждат схеми за подпомагане – известни като механизми за капацитет.

Какво представляват механизмите за капацитет?

На по-технически език механизмът за капацитет е мярка, предназначена да осигури адекватност на ресурсите, а именно способността на електроенергийните ресурси да задоволяват потреблението, като се вземат предвид прогнозата за потреблението, наличността от производители и ограниченията при преноса.

Да се плаща на съоръженията само за това, че съществуват, може да звучи странно, но това е от основно значение за осигуряване на стабилен поток от електроенергия и избягване на прекъсвания на електрозахранването от страна на производството. Това е от още по-голямо значение за развиващата се енергийна система на Европа. С прехода на Европа към нулеви нетни емисии се очаква тези несъответствия между предлагането и търсенето да се увеличат поради нарастващия дял на производството на енергия от възобновяеми източници. Очаква се до 2030 г. слънчевата и вятърната енергия заедно да съставляват почти 54 % от общото производство на електроенергия в Европа, а до 2050 г. делът им да нарасне до 71 %.

Когато слънцето не грее и вятърът не духа, подобни механизми служат като застраховка за енергийната система и европейската икономика като цяло, за да се осигури по-добра сигурност на електроснабдяването и да се предотвратят прекъсванията на електрозахранването и спирането на тока от страна на потребителите, както се вижда от проучването на Eurelectric за енергийната сигурност.

Как работи механизмът за капацитет?

Механизмите за капацитет възнаграждават енергийните ресурси за техния наличен капацитет, обикновено чрез дългосрочни договори. Тези мерки се класифицират като държавна помощ. Като такива те се договарят на национално равнище и изискват одобрението на Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия.

Традиционно основните цели на тези мерки са ядрените, газовите и въглищните електроцентрали, тъй като те са маневрени ресурси. Днес тези механизми все повече се разширяват, за да обхванат водната енергия, съхранението и гъвкавост, предложена от страната на потреблението.

Какви са ползите от механизма за капацитет?

Днес механизмите за капацитет са един от основните инструменти за:

–  Осигуряване на енергийната сигурност: механизмите за капацитет се превърнаха в ключов инструмент за сигурността на доставките в Европа, тъй като броят на върховите електроцентрали – тези, които се използват само за посрещане на пикове в електропотреблението – намалява в сравнение с нарастващите възобновяеми енергийни източници;

„Очаква се нивото на диспечируемия капацитет да намалее с 40 % до 2050 г., тъй като декарбонизираме енергийната система“ – заяви Николас Лайхт – енергиен икономист в Aurora Energy Research на събитие, организирано от Euractiv.

– Удовлетворяване на нуждите от гъвкавост: механизмите за капацитет могат също така да осигурят гъвкавост на системата, като възнаграждават постоянния и гъвкавия капацитет, за да балансират променливото производство на енергия от възобновяеми източници;

– По-ниска цена на капитала: наличието на механизъм за капацитет внася яснота за инвеститорите и спомага за намаляване на риска, свързан с цената на капитала;

– Принос към устойчивостта на системата: механизмът може също така да помогне на системата за ограничаване на степента, тежестта и продължителността на влошаване на състоянието на системата след екстремно събитие.

Къде има одобрени механизми?

Механизмите за капацитет съществуват в цял свят и тяхната популярност нараства. Първите механизми се появяват в началото на 2000 г. в рамките на електроенергийната система на САЩ, както и в Единната енергийна система на Русия. Оттогава над двадесет държави са приели механизми за капацитет. През 2020 г. те ще обхванат „около 40% от инсталираните енергийни мощности в САЩ, 50% в Южна Америка и 80% в Европа“ – показва Renewable and Sustainable Energy Reviews.

Пазарите на електроенергия в ЕС исторически се основават на модела на пазарна структура само на енергията, но много страни сметнаха за необходимо да въведат механизми за капацитет, за да подкрепят инвестициите и да осигурят желаното от политиците ниво на сигурност.

Както и през 2022 г., през 2023 г. осем държави членки са имали активни механизми за капацитет: Белгия, Ирландия, Франция, Италия и Полша приложиха механизми за капацитет на целия пазар, докато Германия, Финландия и Швеция приложиха стратегически резерви – съобщава ACER.

Следователно стратегическите резерви, пазарите на капацитет и плащанията за капацитет са основните видове мерки за подкрепа, приети в Европа.

Каква е разликата между стратегически резерв, пазар за капацитет и плащания за капацитет?

Стратегическите резерви бяха първите механизми, въведени от държавите, за да поддържат традиционните електроцентрали – предимно въглища и газ – отворени, в случай че капацитетът им е необходим от съображения за адекватност. Такива резерви се разполагат извън пазара на електроенергия и се заплащат от централната система.

Те са насочени към конкретни централи, но бързо се появява риск държавите да ги активират твърде често, тъй като  могат да се използват не само за управление на адекватността на ресурсите, но и за намаляване на високите цени. Това доведе до изкривяване на пазара и намали икономическата изгода от тези енергийни ресурси, които не са включени в резервите.

За да се избегнат подобни злоупотреби, бяха въведени пазари на капацитет. На един пазар на капацитет всички технологии могат да участват чрез конкурентен търг. Дори ресурси от съседни държави вече могат да участват. Участникът на пазара с най-добра оферта получава определено възнаграждение за своя фиксиран капацитет.

И накрая, плащанията за капацитет са административно определени плащания, при които централният орган може да плати на всички или на някои участници на пазара за техния фиксиран капацитет.

Как регулацията над механизмите за капацитет еволюира?

Общественото мнение относно механизмите за капацитет се промени значително в Европа, най-вече след енергийната криза от периода 2022-2023. Следните три документа отразяват еволюцията в разбирането на ЕС за механизмите за капацитет:

Закон за държавните помощи

Механизмите за капацитет станаха по-разпространени в Европа преди десетилетие. През 2014 г. ЕС реши да регулира възнагражденията за капацитет чрез законодателството за държавните помощи под надзора на ГД „Конкуренция“, за да гарантира, че тези мерки не създават рискове пред конкуренцията и търговията.

Съгласно член 107 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, […] е несъвместима с вътрешния пазар“. Същият член обаче допуска изключения, в случай че помощта се предоставя, за да „улесни развитието на определени икономически дейности, доколкото това не противоречи на общия интерес“.

Тъй като това изключение остава доста неясно, през 2022 г. Комисията реши да стесни определението за енергийния сектор в Насоките за помощ за климата, енергетиката и околната среда (CEEAG). Тези насоки се прилагат за държавни помощи, подкрепящи развитието на икономически дейности, които също така подобряват опазването на околната среда и подпомагат сигурността на доставките на електроенергия, като по този начин включват механизми за капацитет.

Високото ниво на абстрактност на държавните помощи създава предизвикателства за хармонизирането на тези мерки извън националното равнище. Въпреки това тези правила дълго време бяха единственото средство за контрол на неблагоприятните последици от проектите за механизмите за капацитет. Пакетът на ЕС „Чиста енергия за всички европейци“ се опита да промени това, като прие специфични правила за адекватност на ресурсите.

Пакетът „Чиста Енергия“ от 2019

В Пакета за Чиста енергия от 2019 г. се подчертава необходимостта от ограничаване на злоупотребите с механизмите за капацитет, като се дава предимство на пазара само на енергия, а механизмите за капацитет се разглеждат като крайна мярка за осигуряване на адекватност на ресурсите.

За да активират механизъм за капацитет, държавите членки трябва да докажат наличието на проблем с адекватността чрез строга оценка. Преди да прибягнат до механизма за капацитет, от държавите се изисква да представят план за отстраняване на първопричините за проблема чрез пазарни реформи.

„Това изискване отразява признанието, че пазарите, ако са добре проектирани, свободни от регулаторни нарушения и достатъчно свързани с електроенергийната мрежа на ЕС, могат да осигурят необходимото количество и вид капацитет, за да посрещнат всяко търсене“ – казва Европейската комисия.

Ако обаче това не е достатъчно, държавите могат да прибягнат до стратегически резерви и в краен случай до пазарите на капацитет.

Друго изискване, въведено с пакета, е да се позволи на чуждестранни ресурси от съседни държави да участват в механизма за капацитет – концепция, известна като трансгранично участие.

Реформата за структурата на пазара на електроенергия 2023 г.

Енергийната криза през 2022-23 г. промени правилата на играта за механизмите за капацитет. Ценовата криза предизвика няколко пазарни интервенции, наруши бизнес цикъла и инвестициите в нови мощности. Самата основа на енергийния пазар беше поставена под въпрос. С нарастването на загрижеността за енергийната сигурност на Европа скептицизмът към механизмите за капацитет се промени. Пазарите с насоки за инвестициите станаха предпочитан вариант пред липсата на пазари изобщо.

По този начин реформата  за структурата на електроенергийния пазар на ЕС превърна механизмите за капацитет в структурен компонент на електроенергийния пазар и в ключов инструмент за гарантиране на сигурността на доставките в Европа и призова за ускоряване на процеса на одобрение.

Рамка за държавна помощ за чиста индустриална сделка от 2025 г.

През март 2025 г. Комисията направи преглед на действащите механизми за капацитет и публикува предложение за ускоряване на процеса на разрешаване и хармонизиране на параметрите на проектиране на европейските пазари. Това предложение е известно като Рамка за държавна помощ за чиста индустриална сделка (CISAF).

Въпреки че CISAF може да доведе до по-голямо сближаване в Европа и да осигури по-бърз процес на одобрение, изискванията следва да сведат до минимум изкривяванията и да отчитат различните нужди на системите. В отговор на общественото допитване относно CISAF Eurelectric предложи:

– да се отчете по-подробна оценка на различните нужди на енергийната система на национално ниво: Проектът на CISAF разчита в голяма степен на Европейската оценка на адекватността на ресурсите (ERAA). Въпреки това националните оценки на адекватността на ресурсите следва също да се използват при избора на проект, коефициентите за понижаване на оценките и други параметри, като се гарантира, че специфичните особености на националните системи се отчитат изцяло.

– Подобряване на предложената методология за разпределение на разходите: С предложената методология разходите за механизмите за капацитет биха могли да бъдат разпределени за часове с високи цени, без да се оказва реално напрежение върху електроенергийната система. Вместо това Евроелектрик предлага да се определят предварително периодите на стрес.

– Оценяване на съвместното закупуване на адекватност и гъвкавост за всеки отделен случай: Проектът на CISAF може да накара държавите членки да възлагат по подразбиране съвместни поръчки за гъвкавост и адекватност. Вместо това необходимостта от съвместно възлагане на обществени поръчки следва да се оценява за всеки отделен случай, като се отразяват специфичните условия на всяка национална система.

Сегашното състояние на механизмите за капацитет

Към настоящия момент в 1/3 от страните в Европа се прилагат пазари на капацитет, в друга 1/3 се прилагат стратегически резерви и в 1/3 разчитат само на пазарите на енергия. През 2024 пазарите за капацитет са осигурили 1793  ГВт като една трета от плащанията отиват за чисти технологии и технологии за съхранение.

Grafika 2

Пречки пред механизмите за капацитет

Днес на равнище ЕС няма обща визия за това как да се гарантира сигурността на доставките. Много страни от ЕС въведоха механизми за капацитет, за да подкрепят инвестициите в стабилни и гъвкави технологии и да осигурят желаното от политиците ниво на сигурност. Това обаче доведе до разнородни подходи в Европа с намалена хармонизация, което създава пречки за ефективно трансгранично участие.

Липса на хармонизация при структурирането на механизмите за капацитет

Ако приемем, че Реформата на структурата на пазара отвори механизмите за капацитет за всички нови и съществуващи технологии, то все още няма обща визия за тяхното устройство. В прилаганите досега механизми за капацитет остават редица недостатъци, като например:

– пречки пред пълноценното участие на всички видове мощности в механизмите за капацитет в Европа, които създават неравнопоставени условия на конкуренция;

– възпрепятствано трансгранично участие в повечето механизми за капацитет;

– Неправилни сигнали за потребителите, тъй като разходите на механизмите обикновено се прехвърлят върху потребителите чрез „фиксирана“ такса за цялата година на доставка и не отразяват периодите на върхово търсене и недостиг – които съответстват на периодите, за които са договорени активите като част от механизма за капацитет.

Забравяне за гъвкавостта

Нещо повече, сегашният дизайн на механизма за капацитет е насочен към мощности, предоставящи услуги за адекватност, без да се оценява техният принос към нуждите от гъвкавост. Тъй като нуждата от гъвкавост на системата в Европа значително ще нарасне, може да се наложи механизмите за договаряне да оценяват приноса към гъвкавостта, за да се гарантира, че нуждите на системата са задоволени. Затова съвместното възлагане на обществени поръчки следва да се оценява за всеки отделен случай.

Дълъг процес на одобрение

Разрешаването на държавните помощи се изисква чрез сложен и несигурен процес, който все още не е насърчил силна хармонизация и координация. Понастоящем процесът на одобрение обикновено трае най-малко шест месеца, но според Комисията периодът на предварително уведомяване може да достигне до две години. В последния период се включват всички ранни обсъждания с държавите-членки, когато схемата все още е в процес на разработване. Това включва няколко кръга на обмен на мнения с националните участници и със службите на Комисията, за да се гарантира, че съответния проект на механизъм за капацитет съответства на законодателството на ЕС.

5 важни прилагателни за добре проектиран механизъм за капацитет:

Пазарен: възнаграждението за капацитет следва да се извършва на конкурентна основа, за да може цените да се движат свободно без ценово изкривяване;

Технологично неутрален: всички източници, предоставящи постоянен капацитет, следва да могат да участват на пазара без дискриминация. Това включва технологиите за производство, но също и реакциите от страна на потреблението и съхранението.

Отворен за нови и съществуващи активи: достъпът до пазара следва да се основава на равнопоставени условия на конкуренция между новите и съществуващите доставчици на постоянен капацитет.

Трансгранично участие: механизмите за капацитет следва да бъдат отворени за трансгранично участие, за да стимулират регионалното сътрудничество, като се отчитат регионалните взаимозависимости.

Стимулиращ договаряне: резултатът от механизмите за капацитет следва да бъдат договори за капацитет, а не само регулаторен ангажимент.

Остава още много да се направи, за да се подобрят тези схеми, да се хармонизират в цяла Европа и да се гарантира, че те обхващат всички източници на постоянен капацитет. Но едно нещо е сигурно: механизмите за капацитет са тук, за да останат.