The National Interest: Енергийната дипломация на Русия й носи геополитически дивиденти
Въпреки че Вашингтон отдавна тласка европейските си съюзници към отказ от руски газ, някои стъпки на САЩ точно противоположно, подпомагат засилване на енергийния сектор на Русия. За последните няколко години обемът на руски газов експорт за Европа се увеличава. Това констатира в своята публикация в The National Interest
Dimitri Alexander Simes
Преди няколко години енергийните перспективи на Русия изглеждаха печално. Европейският съюз, най-голям купувач на енергийни ресурси се стремеше да се дистанцира от Москва, поради анексирането на Крим и подкрепата на сепаратистите в южната част на Украйна. Русия се опита да се закрепи на китайския енергиен пазар, но се сблъска с много трудности по този път. При това шистовата революция в САЩ заплашваше още повече да отслаби позициите на Русия на глобалните петролни пазари.
През тази година форумът „Руска енергийна седмица“ в Москва премина при съвсем други обстоятелства. Когато през миналата седмица в руската столица пристигнаха чуждестранни служители и бизнесмени, Кремъл имаше всички причини да се чувства удовлетворен. Независимо от решителната съпротива на Вашингтон и някои източноевропейски страни, Русия се готви да завърши строителството на два нови газопровода за Европа още към края на тази година. Освен това се очаква, че Москва ще започне и доставки по газопровода „Силата на Сибир“ за Китай още преди началото на 2020 година.
Някои политически стъпки на Вашингтон неволно предоставиха на Москва нови възможности за разширяване на влиянието й в енергийния сектор. Санкциите срещу Венецуела и Иран отслабиха силните конкуренти на Русия на пазара на петрол. Освен това, тъй като интензивността на търговската война между САЩ и Китай продължава да нараства, Пекин все по-често се обръща към северната си съседка като към надежден доставчик на енергийни ресурси.
В изказването си на форума, президентът на Русия Владимир Путин се постара едновременно да обнадежди и предупреди европейските купувачи на газ. Лидерът на Русия обеща, че неговата страна и занапред ще демонстрира „отговорен и делови подход, в това число и в отношенията и с многогодишните партньори в Европа“, независимо от разногласията, съществуващи между Москва и Брюксел.
Путин критикува и „недобросъвестните методи“ на Европа срещу руските газови компании и предупреди, че Русия ще продава своя газ на другите страни в случай, че Европа продължи да „превръща енергетиката в заложник на политическите разногласия“.
„Разбира се, има нови стимули за развитие на сътрудничеството с тези, които не поддържат такава логика – логиката на нелоялната конкуренция. В частност в Азия търсенето на въглеводороди расте, увеличава се, расте по-бързо, отколкото в Европа“, каза той.
Думите на Путин не трябва да се приемат като празни заплахи. Въпреки че Европа и досега остава основен купувач на руски енергийни ресурси, Москва се старае да се закрепи на китайския пазар. През 2016 г. Русия изпревари Саудитска Арабия като най-голям доставчик на петрол в Китай. Когато в края на тази година заработи газопроводът „Силата на Сибир“, по него ежегодно ще се доставят в Китай 38 млрд.куб м природен газ, което ще направи Пекин вторият най-голям купувач на руски газ след Берлин.
Китай заема важно място в плановете на „Газпром“. В изказването си на форума „Руска енергийна седмица“, председателят на съвета на директорите на „Газпром“ Виктор Зубков заяви, че китайският газов пазар скоро ще достигне размерите на европейския пазар. По-рано през тази година председателят на „Газпром“ Алексей Милер заяви, че руският газов конгломерат планира през 2035 г. да стане най-големият експортьор на газ за Китай.
Що се касае до Русия, то в основата на енергийното й обръщане към Китай лежи не толкова икономиката, колкото геополитиката. Както ми каза Александър Лукин, експерт по темата за Китай от Висшата школа за икономика, украинската криза е убедила Москва в това, че повече не може да разчита на Европа като основен купувач на енергийните й ресурси, без да я прави уязвима в политически смисъл.
„Всички нефтопроводи и газопроводи на Русия, дори и по време на студената война водеха до Европа. Когато Европа започна да използва това обстоятелство, за да оказва политически натиск, стана ясно, че такава енергийна зависимост е нещо много опасно“, обясни той.
„В този контекст Русия каза, че тъй като вие ни смятате за врагове и не искате да зависите от нас, то тогава ние също не искаме да зависим от вас“, добави Лукин.
Европа с нова сила заговори за намаляване на енергийната зависимост от Москва от момента на началото на украинската криза. Скоро след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Европейският съвет призова членовете на Европейския съюз към диверсификация на газовите доставки в опит за намаляване на зависимостта на континента от руския газ.
Въпреки това, независимо от взаимните подозрения на Москва и Брюксел, за последните няколко години обемът на газовия експорт за Европа се увеличава. През 2018 г. обемът на продажбата на газ от „Газпром“ за Европа и неговият дял на газовия пазар на континента достигнаха рекордно високо ниво. Когато в края на тази година заработят газопроводите „Северен поток 2“ и „Турски поток“, Русия ще започне ежегодно да доставя за Европа допълнителни 86,5 млрд. куб м газ.
Както ми каза Chris Weafer, старши партньор в Macro Advisory 2 независимо от политическите търкания между Москва и Брюксел, Европа няма друг избор, освен да увеличи обемите на потребление на руски природен газ. Той обясни, че тъй като правителствата на европейските страни се стремят да намалят нивото на емисиите от въглероден диоксид в атмосферата, естественият начин е за преминаване от въглища на газ и възобновяеми източници на енергия. Тъй като добивът на газ вътре в Европа спада, то енергийните потребности на континента може да бъдат удовлетворени само чрез увеличаване на обемът на внос на газ.
„Освен политическата риторика, има и енергиен прагматизъм, който диктува на Европа необходимостта от внос на повече газ и значителна част от газа ще постъпва от Русия“, каза Weafer.
Въпреки че Вашингтон отдавна тласка европейските си съюзници към отказ от руски газ, някои стъпки на САЩ точно обратно – подпомагат засилването на енергийния сектор на Русия. В частност, американските санкции против Каракас и Техеран заставиха много бивши купувачи на венецуелски и ирански петрол да се обърнат към Москва.
Според някои оценки, санкциите на САЩ са осигурили на руските компании допълнителен доход о около 905 млн. долара. Дори самите САЩ са увеличили потреблението на руски газ след въвеждането на санкциите срещу Венецуела. През първото тримесечие на 2019 година обемът на руският петролен експорт в САЩ е достигнал рекордно високо ниво за последните шест години. По думите на Weafer, Русия се намира в удобно положение, за да се позиционира като алтернативен доставчик, тъй като е страна производител на тежък петрол като Венецуела и Иран.
„Венецуелският и ирански петрол имат същата плътност и се отнасят към същия тип, както и руския петрол. Фактът, че ги извадиха от пазара означава, че за руският петрол са се появили нови купувачи“, обясни той.
Търговската война между САЩ и Китай е предоставила на руските производители възможността да увеличат дела си на китайския пазар. След като Пекин въведе ответни тарифи срещу американските производители на втечнен природен газ, китайските компании започнаха да купуват акции то руските проекти за LNG в Арктика.
По думите на Лукин, Москва като близък партньор на Пекин може да извлече изгода от търканията между САЩ и Русия.
„Русия е приятелска страна и няма никакви проблеми с Китай, освен това Китай се старае да развива отношения с Русия, основно в енергетиката, но и не само“, обясни той.
Сега, когато 2019 г. е към своя край, положението на Русия на глобалните пазари за енергоносители изглежда по-надеждно, отколкото през последните няколко години. Москва запазва силни позиции в Европа, а обръщането й към Китай започва да носи съществени дивиденти. Колкото и иронично да прозвучи, за неотдавнашните си успехи Русия може би трябва да благодари и на САЩ.
Оригиналът на статията може да прочетете на: https://nationalinterest.org/feature/russia%E2%80%99s-energy-diplomacy-brings-geopolitical-dividends-87586