Над 4700 MW соларни електроцентрали са присъединени към енергийната ни система

Слънчевата енергия може да достигне 60-70% от общото производство на електроенергия в България през някои части от деня, още тази пролет, ако прогнозите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) се сбъднат. До момента и нас има изградени и присъединение над 4700 MW соларни електроцентрали.

Това се случи в  рамките на дискусионен форум, организиран от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) и научно-приложната лаборатория Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет. Събитието бе на тема „Гъвкавост на електроенергийната система, доминирана от възобновяема енергия“ събра водещи експерти от енергийния сектор, държавната администрация и академичните среди, припомнят организаторите.

След въведените промени в балансиращия пазар през миналата година, проблемите с балансирането на електроенергийната система са под контрол, заяви Димитър Зарчев, директор на Централно диспечерско управление (ЦДУ) в Електроенергийния системен оператор (ЕСО). „През пролетта очакваме нови предизвикателства. Прогнозите показват, че в някои части на деня слънчевата енергия може да достигне 60-70% от общото производство. Батериите за съхранение на енергия ще помогнат за по-прецизно балансиране, но мащабното им внедряване отнема време“, допълни Зарчев. Според него, основното предизвикателство пред оператора на мрежата ще бъде запазването на системни услуги като регулиране на напрежението, запас по устойчивост и други, което ще наложи внедряването на нови технологични решения.

В рамките на дискусията заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова подчерта ангажимента на МЕ за развитие на регулаторната рамка, която да улесни навлизането на нови технологии за съхранение и интеграция на възобновяеми източници в електроенергийната система.

„Възобновяемата енергия гарантира евтин ток за домакинствата и бизнеса. Системите за съхранение ще помогнат за изграждане на още нови ВЕИ, които да намалят сметките ни“, заяви Никола Газдов, председател на АПСТЕ. „Батериите облекчават предизвикателства, свързани с променливия характер на възобновяемите източници и тяхното балансиране“, допълни Газдов. Той алармира, че от десетилетие не се изграждат нови ветрогенератори, заради процедурни пречки и негативна пропаганда. „България има спешна нужда от нови вятърни централи, за да имаме евтин ток и когато не грее слънцето“.

„Работим активно за изграждане на мостове между академичните среди, бизнеса и държавните институции, защото само чрез координирани усилия можем да гарантираме устойчива и балансирана енергийна система“, заяви проф. Соня Милева-Божанова, заместник-ректор на Софийския университет. Тя приветства партньорството межди АПСТЕ и Net-Zero Lab като подчерта, че Стопанския факултет на СУ е ангажиран да подпомага енергийната трансформация чрез подготовката на висококвалифицирани кадри и иновации в обучението им.

Д-р Мария Трифонова от Net-Zero Lab изтъкна, че академията е готова да подкрепи процеса с качествени анализи и моделиране на различни сценарии за развитие на електроенергийната система. „Лабораторията Net-Zero Lab е отворена за сътрудничество с институции и бизнеса, за да подпомогне вземането на информирани решения на базата на реални данни“, каза тя. Оттам представия свой анализ за развитието на соларните и  батериийните системи за съхранение  на енергия у нас.

„Изкуственият интелект и алгоритмичната търговия вече са неизменна част от оптимизацията на ВЕИ централите“, коментира Стефан Дечков, оперативен директор на Adex Energy. „Дигиталните решения, разработени в България, са на много високо ниво. Вече работим с алгоритми, които постоянно се състезават помежду си, за да оптимизират резултатите за нашите клиенти и за системата като цяло“, коментира той.

Петя Димова, директор „Търговия с електроенергия“ в Enery, представи визията на компанията за инвестиции в съхранение на енергия. „Инвестираме в собствени проекти за съхранение и управление на активи в България и региона. Благодарение на дигитализацията в енергийната търговия успяваме не само да се защитим от пазарните сътресения, но и да извлечем ползи от нея“, посочи тя.

За момента масово на пазара се предлагат системи за съхранение на енергия тип батерии, които могат да доставят ток в мрежата до 2 часа, стана ясно още по време на дискусията. В същото време бизнесът търси стабилна, базова енергия, на която да разчита през цялото денонощие.

Технологиите обаче се развиват и вече има търсене дори за сезонно съхранение на енергия. Към момента то се извършва предимно с технологиите на ПАВЕЦ. За системните оператори важен въпрос за решаване е вторичното и третично регулиране както и инерцията на системата. Подобни услуги за момента не могат да се предложат от възобновяемите източници.