Енергийната свързаност, сътрудничеството и инфраструктурата са в основата на декарбонизацията на региона и намаляване на флуктуациите при снабдяването и цените

Енергийната свързаност, сътрудничеството и инфраструктурата са в основата на декарбонизацията на региона и намаляване на флуктуациите при снабдяването и цените. Това са основните изводи на експертите и ръководителите на българските и гръцките енергийни компании, които взеха участие в Икономическия форум, който се проведе в София. Подчертана беше ролята на България и Гърция при осигуряването на пренос на природен газ и електроенергия, но предизвикателствата през следващите години от гледна точка на декарбонизацията остават. Тук особено значение ще има съхранението на енергия и производството на електричество от беземисионни източници, сред които ядрена енергия и водород. По-добрата връзка между енергийните пазари ще изиграе роля и при обирането на флуктуациите при снабдяването и цените, стана ясно по време на форума.

Енергийна свързаност и инфраструктура

България играе много важна роля в енергетиката на целия регион. Енергийните връзки стават все по-тесни и това се демонстрира особено през последните няколко месеца. Това коментира председателят на Института за енергетика на Югоизточна Европа Костас Стамболис,  в рамките на поредното издание на Икономическия форум, провеждащ се в София.  Като пример  той посочи отстояването на съвместна позиция на България и Гърция по отношение на високите цени на електроенергията. На второ място, но не и по значение Стамболис обърна внимание на изграждането на Вертикалния газов коридор, намерението за който е от 2014 г. „Виждам, че вече се работи по осъществяването му“, каза той, като наблегна на енергийната свързаност и инфраструктурата.

Стамболис обърна особено внимание на значението на България, както и на Румъния  за декарбонизацията от гледна точка на ядрената енергетика. „Друг пример за значението на България заедно с Румъния е наличието на АЕЦ. Виждаме, че базовите мощности като се изключат въглищата стават все по-важни“, каза гръцкия експерт.

„Не само България, но и целият регион се нуждаят от подобряване на критичната инфраструктура. коментира в изказването си и бившия министър на енергетиката Владимир Малинов, който също не подмина инициативата за осъществяване на Вертикалния газов коридор. „Регионът има нужда от повече LNG“, беше категоричен още той. Според него страните от региона трябва да работят по унифициране на тарифите. „Ако искаме да сме конкурентни трябва да си сътрудничим с другите оператори, да предоставяме услуги на едно гише, защото нямаме време“, каза той. По отношение на газовата инфраструктура, Малинов заяви, че всички проекти трябва да са с една обща цел. Според него голямото предизвикателство е силната конкуренция в енергийния сектор като цяло В тази връзка Малинов сподели очакването за инвестиции в съхранението на енергия в региона през следващата година от порядъка на 5 млрд. лв. „Но може би трябва общ подход за споделено съхранение на енергия“, каза той като наблегна и на проектите за двата нови ПАВЕЦ „Доспат“ и „Батак“, които както се изрази „са много перспективни и ще допринесат за избягване на сезонните флуктуации“.

Той сподели и очакването за изграждането на двата нови блока на АЕЦ „Козлодуй“. „България през тази година трябва да вземе решение за два нови блока и да осигури финансиране, и държавите от региона трябва да са съпричастни на този проект“, заяви още бившият енергиен министър като наблегна на значението за осигуряване на енергия без емисии.

„Когато говорим за сътрудничество трябва да гледаме и потенциала на Каспийско море, но и на Северна Африка“, каза Малинов.

Ядрена енергетика

Новите технологии в ядрената енергетика и в частност малките модулни реактори според Георги Христидис, изпълняващ длъжността президент на Канадската ядрена асоциация  имат съществени предимства. Той уточни, че Канада разполага с широки възможности за диверсификация в секторите на ядрената енергетика и възобновяемите източници. Според него страната е насочила усилията си към изграждане на малки модулни реактори, които са бъдещето на ядрената енергетика. Решението според него ще бъде икономически поносимо.

Енергийни борси

Свързаността с държавите, особено извън Европейския съюз е изключително важна, подчерта от своя страна изпълнителния директор на IBEX (БНЕБ) Константин Константинов. Той наблегна на възможностите, които би имал региона ако бъде постигната договореност между българският Електроенергиен системен  оператор и турската ТЕАШ за увеличаване на настоящите възможности за пренос от 100 до поне до 500 МВт. Константинов допълни, че се обсъждат и инициативи за интеграция на пазарите със Западните Балкани, макар че това изисква време. „Става въпрос за сливане (на енергийните борси)“, каза той, допълвайки че в региона те са няколко. В същото време беше категоричен, че е „много по-важно да се гарантира, че всяка борса следва едни и същи правила“.

„От борсите зависи осигуряването на пазарна свързаност, така че електричеството да продължи да тече между държавите“, каза Константинов. Обяснявайки работата и значението на IBEX и продуктите, той съобщи, че  от месец юни се подготвят 15-минутни продукти на пазара „ден напред“. Изпълнителния директор на IBEX беше категоричен, че борсите трябва да спазват изискванията за регулация и политиката на REMIT.

Хидроенергетика

Бумът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) през последните години изисква все повече възможности за съхранение на енергия и ние се съобразяваме с това, каза от своя страна изпълнителния директор на Националната електрическа компания  Мартин Георгиев. Той не подмина сериозните усилия за поддържане на работата на водноелектрическите централи (ВЕЦ), които са над 50 години, но благодарение на тях компанията през миналата година е успяла да осигури до 80 % от балансиращите услуги. Завършена е рехабилитацията на на каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“, а ремонтът на ПАВЕЦ „Чаира“ продължава.

В сектора на хидроенергетиката основната тенденция е изграждането на ПАВЕЦ, обясни още Мартин Георгиев. „За ПАВЕЦ бъдещето е светло“, каза той като в подкрепа на думите си посочи, че Австрия, например има няколко проекта за ПАВЕЦ. Чисто новите хидропроекти за региона се срещат рядко, но все още има възможности за такива, смята Георгиев, като не подмина и твърде строгите норми, свързани с околната среда.

НЕК  освен това разработва и проекти за съхранение на енергия с батерии на някои от управляваните ВЕЦ.

 Природен газ и водород

Природният газ и в частност проектите за LNG, особено след спирането на транзита през Украйна бяха също сред акцентите в рамките на Икономическия форум.  „Ролята на интерконектора Гърция-България. „Интерконекторът IGB е ключов за Европа“ , отбеляза изпълнителния директор на ICGB Теодора Георгиева, която напомни тенденцията за отказ от зависимостта от руския газ. „След нападането на Украйна от Русия, Европа си научи урока по труден начин“, каза тя като обясни колко важни за енергийната сигурност на България са количествата, постъпващи през интерконектора. Изпълнителния директор на ICGB подчерта и значението на Вертикалния газов коридор като цяло за снабдяването на европейските страни, особено ако се осигури необходимото финансиране от Европа от порядъка на около 500 млн. евро.  Този проект е изложен на негативно влияние от някои страни, включително дъмпинговата политика от страна на Турция при преноса.  В този смисъл Теодора Георгиева смята, че „Европа все още няма достатъчно добра политика за отстраняване на тесните места“.

Говорейки за сътрудничеството по отношение на газовия интерконектор, изпълнителният директор на ICGB обясни успеха в работата със самата структура на дружеството. „Може би трябва да опиша опитът си с интерконектора в книга? Говоря за сътрудничеството“, каза тя. Самата структура на дружеството, което е равно разпределено между българската и гръцката страна по думите й е била от значение „за предотвратяване на резки движения“. Теодора Георгиева даде ясно да се разбере, че към настоящия момент не може да става въпрос за капацитет на IGB от над 10 млрд. куб м, „тъй като става въпрос за устойчивост на проекта“.

В рамките на форума заслужено внимание беше отделено и на LNG активите, управлявани от гръцката страна и в частност огромното значение на терминала Ревитуса, на който почти всички слотове за 2025 г. са резервирани. Това от своя страна означава, че през следващите години този терминал ще играе огромна роля за снабдяването с газ на Европа. Компанията DESFA има намерение и за разширяване на интерконектора  Северна Македония-Комотини, както и нов такъв, а и подобряване на системите за мониторинг.

Водородът също е в плановете на гръцката страна, която заедно с  българската компания „Булгартрансгаз“ работи и по установяване на система за пренос на водород в съответствие с европейските амбиции.

Работата на новия LNG терминал в Александруполис и бъдещето на доставките от него за страните от региона, а и за Европа също бе тема сред участниците в Икономическия форум. Все пак той работи само от три месеца, така че очакването е да станат ясни резултатите от поне едногодишната му  работа.