Дигитализацията: Улеснява или ограничава потребителите

В последно време все по-често се говори за използването на изкуствен интелект за проучване на потребителските нагласи и поведение в дигиталната среда. Въпросът е съвременните информационни технологии подпомагат ли потребителите в техния избор и разширяват ли хоризонта на възможностите пред тях при пазаруване и ползване на услуги онлайн или се стига до ограничаване на свободата им, след като този софтуер – в зависимост от зададените му алгоритми – предлага на всеки отделен потребител услуги и стоки, които да закупи. Това каза по телевизия „Европа“ Константин Райков от Комисията за защита на потребителите, който се завърна от международна конференция в Хелзинки, посветена необходимостта от засилване ролята на потребителите при избора им по отношение на бизнеса в контекста на процесите в развиващото се дигитално общество.

„Вече не става дума само за софтуер, който може да възприема нашите действия или да изпълнява наши команди, а за някаква форма на „обратна връзка“. Говорим за програми, които събират информация, анализират я и я изпращат обратно“, добави Райков. „С тях търговците правят един вид социология, наричана от тях маркетинг – проучват мнението ни въз основа на нашето поведение в дигиталния свят и ни предлагат стоки или услуги, които са близки до нашите разбирания и до нашите нагласи“, каза още той. А това поставя едни кавички на свободния избор като потребители.

Същевременно обаче се обмислят и варианти за използване на изкуствен интелект от страна на потребителите за противодействие на непочтени практики на търговци. По време на форума във Финландия като продукт на експериментално изследване на екип от Европейския университетски институт в Италия е бил представен софтуер в помощ на потребителя, разказа Райков. „Този изкуствен интелект анализира общите условия на типовите договори на даден сайт, като автоматично набира текста, превежда го на 5-6 основни езика, сканира го и прави бележки относно съмнения за евентуални нарушения на потребителското право в частта неравноправни клаузи или на регламента за защита на личните данни“, разясни той.

„Анализът може да бъде пълен, ако се даде достъп от самите сайтове до техния алгоритъм, което създава известни трудности, той като това все пак е интелектуална собственост, има авторски права, търговска тайна. Така, че – за да може да се ползва този изкуствен интелект – би следвало сайтовете да кооперират. В случая при провеждането на въпросния експеримент големите и отговорни оператори са съдействали да се стигне до техния алгоритъм, за да се проведат напълно необходимите тестове. Оттук нататък обаче може би трябва да се мисли законодателно да бъде посочено като задължение това за икономическите оператори или като право да се даде на потребителите да използват подобни софтуери“, коментира Райков.

Изводът е, че повечето средства за комуникация и възможности за пазаруване предполагат и повече неща, които трябва да се проучат, хората да бъдат запознати и тези обществени отношение да бъдат поставени в законови рамки. Трудността идва от необходимостта законодателството да бъде устойчиво и да отговаря на новите предизвикателства. „Това означава – когато се създаде една норма, тя да е валидна, както към сега съществуващите технологии, така и към тези, които ще възникнат след пет-десет години, защото един такъв процес на европейско или световно ниво е доста дълъг – 5-6 години“, завърши Райков.