Защо емисиите на CO2 са толкова евтини и пречат на устойчивостта

Апостол Апостолов, кореспондент на 3eNews за Бенелюкс

Цената, която енергоемките компании плащат, за отделен тон въглероден диоксид, в момента е около 71 евро. Тази сума е крайно недостатъчна с оглед на големите цели на Европейския съюз  за климатична устойчивост. Но защо цената е спаднала толкова в сравнение с предните години.

Европейската схема за търговия с емисии(CTE) същестува от 2005 година. Държавите и големите индустриални консуматори плащат за своето климатично замърсяване. По последни данни близо 30 държави и 10 000 компании отделят в атмосферата половината от квотите на ЕС.

Европейските държави получават определен брой права за търг. Това се случва няколко пъти седмично на специална борс - Европейската енергийна борса (EEX). Компании или физически лица, които не се нуждаят от квотите може да ги продадат или пък да си закупят права. Пазарът определя цената на CO2, така че тя не е толкова висока в момента.

Енергийни специалисти обясняват пред нидерландска телевизия, че ниската цена отчасти се дължи на факта, че след войната в Украйна и последвалата икономическа криза на Стария континент – производството е драстично спаднало, а оттам и нуждата от закупуване на квоти, обяснява Сандер де Бройн, който е част Холандската агенция за оценка на околната среда, а преди това е бил специалист по въглеродния пазар в агенцията за екологични изследвания CE Delft.

Друга причина е, че електричеството все повече се генерира от възобновяеми източници. В резултат на това търсенето на права за въглеродни квоти е по-ниско.

"Големите потребители като стоманодобивните и химическите компании изнасят по-малко в сравнение с предишните години. Добавете към това конкуренцията от Китай, където евтината стомана се изнася на европейския пазар поради свръхпроизводство. В резултат на това китайците произвеждат по-малко в Европа и се нуждаят от по-малко квото. Така по-малкото търсене означава по-ниска цена на борсата, обяснява нагледно специалистът.

Сандер де Бройн  отбелязва още, че всяка година на европейската борса ще се търгуват все по-малко квоти, а след 2039 г. няма да се предлагат. Така че правата ще стават все по-оскъдни. С този бъдещ недостиг логично би било да се повиши и търгуваната цена. Думите на специалиста се виждат нагледно в представената от телевизия „Нос“ диаграма за периода 2020-2024

Ясно се вижда как европейската цена на CO2 се покачва след 2020 г. насам. Преди този период квотите са се търгували между  5 и 25 евро за тон в продължение на години. След сключването на Европейският зелен преди 4 години и пазарът се събудил. Оттогава цената върви все нагоре до своя пик през 2023 г. когато е ударила котировка от над 100 евро за тон“, припомня  де Бройн.

За Лидия Тамелини от Carbon Market Watch, компаниите ще започнат да работят върху устойчивостта си едва когато бъдат сериозно ударени в портфейлите. Тя хвърля и друга светлина върху процеса – ниските цени на газа от 2023 и  2024. В резултат на това някои компании в Европа са минали от въглища на газ, за което са им необходими по-малко права за CO2.

Приходи за 200 млрд. евро

За 20 години, откакто е въведена системата за ценообразуване на въглеродните емисии, са генерирани приходи в размер на над 200 млрд. евро. Тази колосална сума изцяло е инвестирана в Зеления преход, съобщи през септември председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Всички тези приходи се инвестират в областта на климата, в научноизследователска и развойна дейност в областта на новите технологии и иновации. Чрез Европейския иновационен фонд или Европейската водородна банка отиват средства за новаторски чисти технологии за улавяне на CO2, за възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродни горива. „Така че ценообразуването на въглеродните емисии превръща замърсяването в иновации. Това изпраща много ясно послание към света на бизнеса: Ако замърсявате, плащате. Но ако сте чисти, това се отплаща“, смята председателят, която е твърдо решена по време на втория си мандат да въведе нов пакт за чиста промишленост, който да допълни Европейския зелен пакт.

За фон дер Лайен като погледнела назад през тези 20 години, със сигурност можела да каже, че ценообразуването на въглеродните емисии е вече добре установено в Европейския съюз. Оттогава са намалени емисиите в секторите наполовина докато икономиката продължавала да расте.

Твърдението на преизбрания председател на ЕК не е изненадващо, тъй като темата за редуцирането на емисиите е в основата на новата й 5-годишна управленска платформа. Още в първата си реч начело на втория мандат на 18 юли, фон дер Лайен обави, че ще преследва две ключови цели: постигане на въглеродна неутралност до 2050 година и 90% редуциране на парниковите емисии следващите две десетилетия.