Правителството и социалните партньори не се разбраха за държавния бюджет за 2025 година
Бизнесът иска замразяване на заплати и съкращения в администрацията, а синдикатите настояват за по-високи обезщетения за безработица и майчинство
Нито един от трите бюджета не получи пълно одобрение от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Днес на извънредно заседания „тристранката“ обсъди проектобюджетите на Здравната каса, на държавното обществено осигуряване и на държавата за 2025 година.
Бизнесът иска замразяване на заплати и съкращения в администрацията, а синдикатите настояват за по-високи обезщетения за безработица и майчинство.
Министърът на финансите Людмила Петкова заяви от своя страна, че предлаганите бюджетни закони за следващата година са на базата на действащото законодателство.
Какви са основните параметри в предложението на правителството
Аргументите на правителството са, че подготовката на Бюджет 2025 и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 – 2028 г. беше повлияна от различни фактори и предизвикателства. От една страна влезлите в сила европейски законодателни актове, свързани с приемането на реформираната рамка за икономическо управление в ЕС, с което се разшири времевият хоризонт, правилата и изискванията за качеството на бюджетните рамки, а от друга – политическата обстановка и проведените избори за 51-то Народно събрание на 27 октомври 2024 г., и липсата все още на избрано редовно правителство.
При тези условия с настоящата прогноза времевият период е разширен до 4 години (2025 – 2028 г.), а целите на фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка са съобразени с приоритетите за запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план и с необходимостта от реализиране на приходни мерки и осигуряване на разходни политики.
Законопроектът за държавния бюджет може да бъде прочетен тук!
По време на обсъждането министърът на финансите Людмила Петкова каза, че
предлаганите данъчно-осигурителните мерки ще вдигнат приходите с 8,7 млрд. лева.
Най-голям ефект при приходите идва от данъчните амнистии, за което е нотифицирана Европейската комисия, каза Петкова. Тази мярка е еднократна, но тя ще осигури както приходи в бюджета, така и ще подпомогне бизнеса, защото са натрупани задължения след ковид пандемията, каза министър Петкова. За да бъдат реализирани тези мерки, те трябва да бъдат съпътствани с кредитни инструменти през Българската банка за развитие и другите банки, посочи тя.
Акцизът на тютюна, на алкохола и на бирата също ще бъде вдигнат, каза Петкова. В ЕС се предвижда значително увеличаване на минималния акциз за тютюна и затова предлагаме акцизен календар до 2029 година. Увеличението тази година на тютюневите изделия е 30 стотинки.
"Цифрите за увеличение на акциза на бирата не ги хваща десетичната запетая", каза Петкова. В момента акцизната ставка е 0,015 лева за литър бира. С увеличение от 1 март 2025 година се повишава с 0,003 лева, а от 1 септември 2025 година - с 0,002 лева.
За един литъра алкохол (40 процента) акцизът се вдига с 13 стотинки на литър, плюс 2 стотинки увеличение на ДДС върху акциза, което прави 15 стотинки на литър. Това което се пише, че цената на ракията ще се увеличи с два или с три лева, ще е спекулативно увеличение, каза Петкова.
Предлагат се и три мерки, свързани с ДДС. Първата е за прага за регистрация на фирмите. Според нас той трябва да остане 100 000 лева, за да не се създава нелоялна конкуренция, каза Петкова.
Другите мерки са за вдигане на намалените сега ставки на ДДС от 9 на 20 на сто за ресторантьорите и фитнесите, и отпадане на нулевата ставка за хляба. Те бяха въведени като временни мерки заради ковид пандемията.
Считаме, че ставката от 9 процента не се отрази на цените, а те постепенно и значително се увеличиха, каза Петкова и добави:
Има голям резерв от административни мерки за намаляване на дела на сивата икономика.
По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) сега сме до второ плащания и остават още 7 плащания, те са общо 9, а ПВУ приключва през август 2026 година. Нормално е приходите да са вложени в бюджета. В проектобюджета има заложени приходи от ПВУ и от европейските плащания, каза Петкова.
В разходите вдигаме минималната работна заплата, актуализираме пенсиите, запазваме майчинските, предлага се увеличение на разходите за персонал до 10 процента и на издръжката на МО и на МВР, както и по Закона за висшето образование.
Капиталовите разходи през 2025 година бележат ръст с 4,3 млрд. лева.
От тях 1,2 млрд. лева са ръст по европейските фондове и програми, и 3 млрд. ръст от държавния бюджет, каза финансовият министър.
Димитър Главчев: Повишават се доходите на българските граждани и се запазват данъчните ставки на основните преки и косвени данъци. Това заяви служебният министър-председател в началото на днешното правителствено заседание, коментирайки проектобюджета на страната за догодина.
Рамката на бюджета е известна. Тя показва, че се стремим към еврозоната, каза Главчев.
Ние отново поемаме отговорността, каквато не е поемана от други служебни кабинети, защото спазваме законодателството и се ръководим от интересите на българските граждани, посочи още той.
Служебният премиер припомни, че вчера е имал среща с новоизбраният председател на парламента Наталия Киселова. „Тя ме увери, че ще положат всички усилия да бъдат приети бюджетите максимално бързо. Подчертавам обаче, че това са проекти на закони, тоест те ще бъдат приети в завършен вид, или, може би, отхвърлени. Това е воля на народните представители. Ще бъдат приети в основния си вид от народните представители. Отговорността сега преминава при тях“, каза Главчев.
Той още веднъж подчерта, че съществува възможност законопроектът да бъде оттеглен, ако депутатите „излязат от трипроцентната рамка“ на заложения дефицит. Премиерът изрази надежда да не се стига до този вариант.
„Оттук нататък са възможни много начини на развитие. Ние се надяваме на най-доброто развитие, да има редовно правителство със стабилно мнозинство, което да претвори в бюджета своите виждания и своите идеи. Каквото и да се случи, ние изпълняваме нашата задача“, коментира още Главчев.