Как централното отопление може да трансформира градския енергиен пейзаж?

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
1147
article picture alt description

Източник: АЕЦ Козлодуй, архив.

Тъй като правителствата по света инвестират сериозно в зелен преход, както публичният, така и частният сектор проучват алтернативни варианти за отопление, които не разчитат на изкопаеми горива. Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) работата на сградите представлява 30 процента от глобалното крайно потребление на енергия и 26 процента от глобалните емисии, свързани с енергията. Следователно намаляването на зависимостта от изкопаеми горива за отопление и захранване в жилищни и търговски сгради значително ще подпомогне усилията за декарбонизация. Един от използваните методи за осигуряване на чиста топлина на сградите е централното отопление, което се използва все повече в големите градове и гъсто населените райони.

Централното отопление включва генериране на топлина на централизирано място и след това разпределянето й до жилища, предприятия и индустрия в местна общност. Мрежите за централно отопление са ефективни, евтини и често нисковъглеродни, което означава, че предлагат обещаваща алтернатива на опциите за отопление, захранвано с изкопаеми горива. Въпреки това, повечето области, които биха могли да се възползват от развитието на топлофикационни мрежи, все още не са се включили в източника на топлина. В Източна Европа повечето големи градове имат изградени отоплителни топлопреносни мрежи и те обикновено използват природен газ за подгряване на водата и парата.

Още по темата

През 2022 г. производството на централно отопление представляваше около 9 процента от световната нужда от отопление в сгради и промишленост и много от проектите продължиха да разчитат на изкопаеми горива. Следователно, за да подкрепят усилията за декарбонизация, правителствата трябва да насърчават използването на биоенергия, слънчева топлинна енергия, големи термопомпи и геотермални технологии, коментират експерти пред изданието Oilprice.com.

Няколко държави вече са разработили мрежи за централно отопление, а други се стремят да направят същото. В Хамбург правителството разработи мрежа, захранвана от инсталацията за изгаряне на отпадъци Borsigstrassee (MVB) в източната част на града. Отпадната топлина от MVB се подава направо в топлофикационната мрежа. Проектът има потенциала да снабди с топлина 35 000 домакинства в Хамбург и да намали емисиите със 104 000 тона CO2 годишно.

В Белгия град Антверпен се надява да стане първият, който ще свърже своите сгради към устойчива отоплителна мрежа до края на десетилетието. Град Антверпен работи с глобалната проектантска и консултантска организация Arcadis, за да изготви пътна карта за изпълнение на програма за мрежа за централно отопление, която изтегля остатъчна топлина от промишлените предприятия към сградите в града чрез подземна мрежа. Оттам се надяват да присъединят 35 000 домове към мрежата до 2030 г.

Швеция възприема още по-ниско въглероден подход към централното отопление, като използва топлината на тялото, за да намали конвенционалното потребление на енергия. Правителството създаде мрежа за пренос на топлина от централната гара на Стокхолм – през която около 250 000 души минават всеки ден – до близката 17-етажна сграда Kungsbrohuset, за да намали потреблението на енергия. По същия начин, Mall of America в Минесота, Съединените щати, не използва централна отоплителна система и вместо това поддържа своята целогодишна температура от 21 градуса по Целзий, използвайки пасивна слънчева енергия през 1,2 мили капандури, с топлина, генерирана от осветление и топлина на тялото.

Сега Обединеното кралство има големи планове за развитие на топлофикационна мрежа в Лондон. Правителството обяви планове да отоплява около 1000 сгради, включително сградата на парламента и Националната галерия, използвайки нисковъглеродна топлина, генерирана от река Темза, лондонското метро и канализационните мрежи. Това е част от план за развитие на седем зони на топлинна мрежа с почти 6,4 милиона долара публично финансиране. Проектът ще използва мрежа от тръби за пренос на излишната топлина от под земята за захранване на топла вода и системи за централно отопление в Лондон.

Инициативата на стойност 1,27 милиарда долара ще бъде осъществена от специалистите по отопление Hemiko и Vital Energi и се очаква да намали въглеродните емисии с до 75 000 тона годишно. Понастоящем топлофикационните мрежи осигуряват едва 3 процента от нуждите от отопление на Обединеното кралство. Те обаче биха могли да доставят до една пета от отоплението на страната, според оценки на Комитета по изменение на климата.

Миата Фанбуле, министър на потребителите на енергия, заяви: „Вземането на отпадъчна топлина от река Темза и лондонското метро за отопление на такива емблематични места като сградата на парламента и Националната портретна галерия е наистина вълнуващ пример за това, което предстои по време на нашето пътуване до евтино, нисковъглеродно отопление. Фанбуле смята още че „проектът ще помогне за поддържането на стотици работни места и ще направи смели нови крачки към повишаване на нашата енергийна сигурност.“

 Доклад, публикуван през февруари от глобалната инженерна компания Danfoss, изчислява, че само в ЕС излишната топлина се равнява на 2860 TWh годишно, което почти може да задоволи общото енергийно търсене на ЕС за топлина и топла вода. Това предполага, че развитието на широкомащабни топлофикационни мрежи може значително да намали загубата на топлина и да помогне за декарбонизирането на жилищното и търговското отопление. Супермаркетите, транспортните мрежи, центровете за данни и търговските сгради постоянно отделят отпадна топлина, но малко компании правят нещо, за да уловят и използват тази топлина. Съществува огромен потенциал за развитие на топлофикационни мрежи в градовете по целия свят, което би намалило нуждата от отопление на газ и електричество и би помогнало на сградния сектор да се декарбонизира чрез устойчиво повторно използване на отпадната топлина.

Друг важен източник занапред ще бъде и геотермалната енергия, като градове като Виена вече обявиха мащабни проекти за замяната на природния газ с нови подземни сондажи. Подобни идеи съществуват и в Полша и Унгария, а в България за момента само се обсъждат на хартия подобни смели начинания.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща