Европейски консултанти представиха пътна карта за развитието на балансиращия пазар у нас

Консултанти на европейско ниво представиха своя визия и пътна карта за подобряванете на работата на балансиращия пазар у нас. На 26.09.2019 Националната енергийна камара организира семинар Българският балансиращ пазар в контекста на европейските регулации и добри практики. В присътвието на председателя на КЕВР, председателя на парламентарната Комисия по енергетика, експерти и пазарни участници изследователите на  E-Bridge - Рене Бюне и Виген Никогосян представиха изследване, проведено от техния екип през май тази година.

Във фокуса на изследването е сетълментът на небалансите и балансиращия пазар като ключ към надежден и ефективен електроенергиен пазар. Целевият модел, заложен в Европейското законодателство, представлява конкурентен и ликвиден балансиращ пазар, където цената за небаланси отразява стойността на разходите за енергия в реално време.

Изследването обхваща и двете страни на балансиращия пазар – предоставянето на услуги за балансиране и сетълмента на небалансите. В изследването се съпоставят практиките в България спрямо Европейските регулации и добри практики, идентифицират се несъответствията и се дават препоръки. На база на важността и очакваните усилия за внедряване на новите изисквания, консултантите предлагат пътна карта в 3 стъпки с приоритет на първата:

1.     Подобряване на прозрачността във всички области на ценообразуването на небалансите и балансиращия пазар
2.     Разработване на мерки за изпълнение на Европейските изисквания:
a)       ценообразуване на небалансите, което отразява стойността на енергията в реално време и което дава правилни стимули за координтаторите на балансиращи групи
b)      дефиниране на продукти и пазари за всички видове резерв така че да се стимулира конкуренцията между доставчиците на балансиращи услуги
c)       разработване на критерии за предварителен подбор, които позволяват повече технологии да участват в регулирането и така да осигуряват стабилността на системата
d)      използване на пазарно ориентирани методи за покупка на балансиращи услуги, изисквано от Европейското законодателство
e)      отваряне на границите за участие в балансиращия пазар, което освен до увеличаване на конкуренцията, води и до осигуряване на висока степен на надеждност на системата
3.     Разработване на мерки в съответствие на добрите практики
a)     разработване на продукти и пазари (близо до) в реално време
b)     предоставяне на възможност за (пасивно) „самобалансиране“

Повече информация по темата можете да намерите тук.

Българският Балансиращ пазар в контекста на европейските
регулации и добри практики