Инвестициите от 1 трлн. долара в инфраструктура за LNG застрашават целите за климата
Доклад на Earth Insight предупреждава, че планираното разширяване на LNG инфраструктура за 1 трилион долара може да навреди на екосистемите и да попречи на климатичния прогрес.
Богатите западни нации, въпреки че се застъпват за зелен преход са начело на тази експанзия и издават повечето от новите лицензи за нефт и газ.
Климатичните активисти критикуват това като го определят като лицемерие и призовават за повече инвестиции във възобновяема енергия, особено в развиващите се страни, пише в своя публикация за Oilprice Felicity Bradstock.
Има огромен проект за природен газ за следващото десетилетие, след като няколко световни сили увеличиха производството си в съответствие с нарастването на търсенето. Голяма част от това увеличение на производството ще дойде от богатите западни страни, тъй като няколко държави използват газа като преходно гориво при преминаването от по-замърсяващи въглища и петрол. Това обаче кара активистите за климата да посочват лицемерието на тези държави, които призовават за зелен преход, като същевременно допринасят значително за нарастването на глобалното производство на газ.
Търсенето на природен газ нараства, тъй като няколко страни намаляват зависимостта си от въглища и избират газа като преходно гориво в стремежа си за преминаване към екологичност. Руската инвазия в Украйна през 2022 г. и последвалите санкции срещу руските енергийни ресурси също накараха няколко газови сили да увеличат производството си, за да запълнят празнината и да гарантират, че страните, които са силно зависими от руския газ, могат да запазят доставките си. Това създаде средносрочно увеличение на търсенето, което се очаква да се изравни, когато страните повишат своя капацитет за възобновяема енергия.
Неотдавнашен доклад на базираната в Сакраменто неправителствена организация Earth Insight предполага, че проектът за нова инфраструктура за втечнен природен газ (LNG), който възлиза на общо над 1 трилион долара, ще допринесе за влошаване на околната среда и забавяне на напредъка за нетни нулеви емисии. Earth Insight предупреждава, че по-големият добив на LNG може да застраши риболова, човешкото здраве, екосистемите и глобалния климат. Освен това ще бъде изключително трудно да се постигне ограничението за затопляне от 1,5 градуса, определено в Парижкото споразумение от 2015 г.
Tyson Miller, изпълнителен директор на Earth Insight, заяви: „Инвестирането в инфраструктура за LNG, особено в някои от най-важните инкубатори на морския живот в света – просто няма смисъл. В този момент от енергийния преход и кризата на природата, това е еднопосочен билет за блокиране на активи, а и няма да ни помогне да разрешим кризата с климата.“
И все пак, повечето от страните, които допринасят за мащабните проекти за разширяване на LNG, са тези, които също призовават за глобален зелен преход. Някои богати на петрол държави, като Русия, Саудитска Арабия и Катар, бяха многократно критикувани, че не правят много за намаляване на производството на изкопаеми горива и емисиите на парникови газове през последните години в отговор на натиск от организации като Международната агенция по енергетика (IEA) за преминаване към зелени източници. Въпреки това шампионите на зеления преход, включително Обединеното кралство, САЩ, Канада, Норвегия и Австралия, все повече се възприемат като „другите петролни държави“ поради продължаващото от тях търсене и добив на изкопаеми горива.
Тези пет държави допринесят за над две трети (67 процента) от всички нови лицензи за нефт и газ, издадени в световен мащаб от 2020 г. насам. Една от основните критики за този тежък принос към глобалния добив на нефт и газ е фактът, че тези страни имат икономическия капацитет да финансират зелен преход, с малка нужда от дългосрочно производство на изкопаеми горива, за да посрещнат вътрешното си търсене. Olivier Bois von Kursk, съавтор на доклада, заяви: „Дълбоко обезпокоителен е фактът, че проучвателната дейност не просто продължава след споразумението COP28, но се увеличава. Богатите страни с относително ниска зависимост от приходите от изкопаеми горива трябва да бъдат първите, които ще спрат да издават лицензи. Не виждаме това в данните.“
Harjeet Singh, глобален директор по ангажимента на Инициативата за договор за неразпространение на изкопаеми горива, подчерта: „Лицемерието на богатите нации, исторически отговорни за климатичната криза, е потресаващо, тъй като те продължават да инвестират сериозно в изкопаеми горива, поставяйки света на път за невъобразима климатична катастрофа, а в същото време твърдят, че са климатични лидери.“ Singh добави: „Въпреки че разполагат с икономически средства за преход от изкопаеми горива, тези нации са петролни държави, избиращи печалбата пред планетата, подкопавайки глобалните усилия за предотвратяване на извънредната климатична ситуация.“
Досега тази година около три дузини страни с големи мощности и ниска зависимост, включително САЩ, Обединеното кралство и Норвегия, са предоставили 121 нови лиценза, което е повече от останалата част на света взети заедно. До 11,9 милиарда тона емисии на парникови газове могат да бъдат отделени по време на жизнения цикъл на всички съществуващи и предстоящи нефтени и газови находища, за които се очаква да бъдат лицензирани до края на годината. Много от тези проекти ще бъдат установени в развиващи се страни, които нямат икономически средства да инвестират в зеления преход.
Няколко развиващи се държави призоваха за по-голямо финансиране от страните с високи доходи в подкрепа на зеления преход в развиващия се свят по време на срещите на върха на COP за климата през последните години. Министър-председателят на Индия Нарендра Моди многократно е призовавал за по-голяма подкрепа от някои от най-богатите страни в света за постигане на зеления преход на Индия. През 2021 г. Моди призова развитите страни да си поставят цел да дадат най-малко 1 процент от своя БВП за зелени проекти в развиващия се свят. Въпреки че са разработени нови схеми за финансиране, има сериозен недостиг на инвестиции в увеличаването на капацитета за възобновяема енергия в развиващия се свят, като по-голямата част от финансирането продължава да отива за операции с нефт и газ.