Южна Корея може да е пионер по пътя към ядрения ренесанс на ЕС

Чешкото правителство (което контролира енергийната компания CEZ) избра южнокорейската Korea Hydro and Nuclear Power (KHNP) да изгради до четири нови ядрени реактори в двете съществуващи АЕЦ в страната - Дуковани и Темелин. Компанията KHNP победи конкурентите EDF (Франция) и Westinghouse (САЩ) в строежа на хилядниците. И това съобщение беше интересно по няколко причини.

Първо, има много малко открити конкурси за проекти за нови ядрени блокове от този обхват. Причината е проста. Китайците, например, разчитат на собствените си местни компании за ядрено инженерство и строителни работи, както и французите, руснаците, корейците и американците - всички нации с ядрено развитие и експортни програми. В резултат на това има много малко реална конкуренция между ядрени проекти или национални доставчици, тъй като международният пазар, с изключение на вече споменатите нации, е доста ограничен. Целият ядрен флот на чехите се състои от два типа руски ВВЕР. Те са били построени и поддържани от руската „Росатом“, а сега Чехия смята да разнообрази доставчиците.

Три фирми първоначално кандидатстваха за чешкия проект, френската EDF предложи версия на своя реактор EPR, корейците APR1000 и Westinghouse, които също представиха планове за AP1000. Но впоследствие Уестингхаус се отказа и заплаши корейците с нещо, което звучи като съдебен процес за използването на проекти на Уестингхаус от KHNP. Но независимо от всичко, трябва да признаете, че е смелост от страна на Уестингхаус дори да наддава за такъв тип работа след това, което се случи последния път с тях. (Справка: Westinghouse обяви фалит преди десетилетие, плати на Southern Company 3,5 милиарда долара обезщетение, а двата реактора в САЩ на АЕЦ Vogtle струват общо 36 милиарда долара, или около 18 милиарда долара всеки.)

Южнокорейците са гарантирали фиксирана цена от 8,6 милиарда долара за всеки от първите два блока, заедно с обещание да разположат около 60% от веригата за ядрени доставки в страната, създавайки много нови работни места. Изглежда доста ясно, че чехите се надяват корейците да повторят техния успех в изграждането на нови реактори сравнително евтино и навреме, както направиха с проекта си с четири блока в Барака в Обединените арабски емирства. Подобни обещания даде другата корейска компания Hyundai E&C за изграждането на нови ядрени блокове на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Строежът да завърши в срок и 40% от веригата за доставки да е за местните компании.

Трябва да добавим, че чешкото правителство промени тръжната процедура по средата. Първоначално тя поиска чуждестранни оферти само за един реактор, но впоследствие модифицира процеса, за да включи още три реактора, цитирайки значителни очаквани предимства спрямо разходите.

Въпреки цялата неотдавнашна реклама за малките модулни реактори, интересно е, че чешкото правителство реши да закупи реактори с мощност от 1000 MW. Защо? Защото това ни подсказва две неща: първо, самата реакторна технология AP1000 вече съществува и работи успешно, и също толкова важно е, че тези големи блокове са много по-евтини на база цена на kWh спрямо прогнозите за ММР. Освен това чехите в своето пространно прессъобщение не дадоха никаква индикация, че малките реактори дори се разглеждат в техните планове за ядрено придобиване.

За американската аудитория е важно да се отбележи, че типичният купувач на ядрена централа с гигаватов мащаб е Китай, Великобритания, ОАЕ и т.н., тоест държавна собственост. САЩ са единствените, които позволяват на големите си частни електроснабдителни компании да участват в нови проекти за ядрено строителство, независимо от помощта, която получават от федералното правителство.

Но след провала на Vogtle в Джорджия (завършването на което отне два пъти повече време и три пъти повече от първоначалните разходи) подозираме, че перспективите за нови ядрени проекти с гигаватов мащаб в САЩ са по-мъртви от пословичния пирон без изрични държавни гаранции или дори пълна собственост. Вече се видя на няколко пъти по отношение на вътрешното ядрено развитие, че като се има предвид изключителната цена на тези проекти, само федералното правителство на САЩ има балансовия капацитет да позволи собственото им ядрено възраждане да се случи в САЩ при всякакви значими мащаби за реакторите.

Но има и обратна страна на тази идея как само държавните дружества могат да си позволят големи атомни електроцентрали. По-малките ММР с капацитет от над 50MW, например, които наскоро бяха споменати в пресата, може да се харесат на по-големи корпоративни купувачи като технологични фирми. Именно ИТ дружествата публично са обсъждали идеи като съвместно разполагане на центрове за данни с модулни реактори. Развитието на изкуствения интелект също предполага нуждата от огромни количества чиста енергия.

Нашата гледна точка тук е проста. Сега има два различни пазара за нови атомни електроцентрали. Един национален пазар за блокове с гигаватов мащаб, а вторият пазар е потенциално много по-голям частни ММР инсталации и държавни такива. Но малките модулни реактори са технология, която все още се появява на хоризонта.

Смятаме, че е полезно да завършим, като прегледаме нашата представа за енергийната трилема и къде се вписва това действие на чешкото правителство. Идеята на трилемата е, че енергийните стратези и политици имат само три променливи, които могат да максимизират – сигурност на енергийните доставки, достъпност и устойчивост – но те могат да изберат само две от трите променливи. Например нация като Индия, която наскоро се сблъска с недостиг на електричество, избра да построи нови електроцентрали, работещи с въглища, тъй като нацията разполага с огромни вътрешни запаси от въглища и енергията от тези нови централи ще бъде сравнително евтина. Този фактор увеличава сигурността на доставките плюс достъпността и е вид решение на енергийната трилема.

Очевидно е, че в този контекст устойчивостта получава краткотрайна промяна тук с всички неблагоприятни последици за околната среда, които човек може да си представи. Ядрената енергия изглежда много различна от другите източници по отношение на парадигмата на трилемата. Осигурява сигурност на доставките (сравнително лесно е да се складират години ядрено гориво за разлика от въглища или газ), също така е екологично устойчив без замърсители CO2, SO2 или NOX (въпреки дългосрочното съхранение на ядрени отпадъци). Технологията остава не доказано достъпна в сравнение с алтернативите.

Но за нациите, които нямат местни източници на енергия или тези, които в момента внасят природен газ от ненадеждни партньори, привлекателността на новите атомни електроцентрали е очевидна.

Така че, ако южнокорейците успеят да го осъществят, като построят ядрените съоръжения по график и в рамките на бюджета. Тоест чешката идеята за този проект може значително да промени отношението към ядрената енергия в Европейския съюз.

Леонард Хайман и Уилям Тилес за изданието OilPrice.com